Премиерното представление на „Холстомер“ бе представено снощи пред отбрана публика в Младежки дом – Пазарджик и бе единственият културен продукт, създаден специално за „Арт идея, арт алея“.
Великолепна актьорска игра, Сашо направи подвиг, това сподели един от зрителите на представлението – художникът Петър Бажлеков. Постановката е невероятна и ако не сте я гледали, то сте пропуснали, пък споделят други изпитали насладата от едночасовото съприкосновение с текста на Толстой. Създаването на спектакъл по „Холостомер”, използването на текста, изразен чрез сръчни актьорски превъплъщения на герои – животни и герои – хора има за цел да постигне максимално доближаване до дълбокото внушение на автора.
Спектакълът дава възможност на младата аудитория да се запознае с един от високите образци на световната литературна класика и да открие съвременното му звучене. Изразните му средства са поместени в онази равнина, в която изпъкват ясно бруталните отношения между живи същества, описани в старата повест, чувства съпреживявани и днес с примес от горчиви предчувствия за бъдещето.
Би било жалко да изпратим в миналото тази постановка. Тя на практика принадлежи на общината, която е инвестирала в нейното създаване и така както е нелепо да купиш една картина, и да я затвориш в килера, би било глупаво да се прати в архив едно от най-добрите представления играни пред местна публика.
Работим по постановката от шест месеца
Интервю с режисьора Гаро Ашикян
Колко време ви отне създаването на спектакъла?
Работим по него от шест месеца и това е единственият културен продукт създаден специално за „Арт идея, арт алея“. Изключителна и впечатляваща игра показа снощи Сашо. Малко е да се каже, че е положил много труд, това което направи е невероятно. Интерпретира цялата повест на Лев Николаевич Толстой, който не е много лесен за изговаряне. Самият Толстой е много мощен и колкото повече навлизаш в него, толкова повече се запалваш и откриваш нови неща. Репетирали сме и денем и нощем, този спектакъл.
Как избрате именно „Холстомер“?
Подсказах на Сашо да го прочете, защото предположих, че ще му допадне. Той се запали и така се оформи идеята да го направим на представление. Минахме през четири – пет варианта по време на драматургията и в крайна сметка след като се появиха различни идеи, стигнахме до крайната реализация.
Как се прие от публиката?
Текстът не е труден за разбиране за чувствителния зрител, но ще отегчи едно закоравяло сърце. В крайна сметка колко човека са чели повестта? Колко знаят, че тя съществува? А в рамките на един час те ще усетят Толстой, че чуят възкресеният му глас, а той има много да ни каже. За мен бе по-странно друго, ние показваме театър в неговия класически формат, а сред публиката имаше хора, които сметнаха, че това е нещо новаторско. Това означава, че през последните години те толкова са се нагледали на „нетеатър“, че истинският театър им се струва странен и новаторски.
Освен, че направих образа – станах Синеморский
Сашо Синеморский, актьор
Справи ли се?
Това трябва да го каже публиката. Толстой е гигант на мисълта, на душевността и аз имах привилегията да пресъздам личното и режисьорското виждане на този текст. Доволен съм. Освен, че дадох всичко от себе си, за мен е важно да кажа и това, че от тази постановка насетне, моето име е Александър Синеморский. Бих искал да ме изписвате така в медиите. Това е моят творчески псевдоним.
Няма коментари!
Все още няма коментари.