Ана Гройс, PZdnes.com 

Ако сте забравили, все още имате време да се организирате, да запалите автомобила и да посрещнете утрешния изгрев на морския бряг.

Синоптичната прогноза е благоприятна за посрещане на слънцето, и ако все още не сте си подарили това изживяване – не го отлагайте! Емоцията и гледката си струват.  Празникът „Джулая“ е самобитен за България. Интересното е, че не се наблюдава в други европейски страни или по света. Смята се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в значението и внушението на едноименната песен на Юрая Хийп.

Символичното посрещане на изгрева в първия ден на най-летния месец е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим обаче традицията продължава да съществува и въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват. Представата за „Джулая“ е прочута и днес. Сега тя има смисъл на бягство от града от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град. В по-друг смисъл, това е просто едно начало на лятото.

 Ето какво още разказва Уикипедия за възникването на идеята за „Джулая“:

Годината беше 1980, мястото – южният плаж във Варна, участниците – четири или пет човека,  а идеята беше на покойният Виолин Станкович /основател и фронтмен на група Луцифер/. През есента на повечето от нас предстоеше да влязат в казармата, а това беше последното ни безгрижно лято. Ние естественно го използвахме на пълни обороти с малко спане и много щуротии. Всичко стана по случайност и без никаква предварителна подготовка, просто Вили каза: Ей искате ли да прекараме една нощ на плажа и да гледаме изгрева на сутринта?  Естественно всички бяхме ЗА и така започна всичко. След това си казахме, че ще бъде добре да се събираме всяко лято на този ден.

В периода от 1980 до 1983 нямахме никаква възможност не само да се събираме, но и да се виждаме, тъй като ни изпратиха войници в различни краища на страната, за да я пазим от „лошите империалисти, които само чакаха удобен момент, за да ни превземат и заробят”. След това и пътищата ни се разделиха, като само Вили остана верен на тази идея и на музиката естествено. Следващата известна сбирка по този повод беше 1984, след това през 1985 /пак на южният плаж във Варна/. Едва през 1986 идеята започна да набира популярност и се проведе първото събиране в с. Камен бряг. След това всичко вече е известно…