Социолозите констатират близо 59 % обществен интерес към президентските избори, партиите чакат септември

Иван Димитров, политолог

В България предстоят едни от най-важните избори-президентските избори. Наместо да имаме вече подготвени и водени изборни кампании, които да моделират дебата между кандидат-президентите и обществото ни, то гадае вътрешнопартийните процеси, моделиращи облика и структурата на нашите политически партии.

Може да бъде зададен въпросът доколко позицията на държавен глава и неговите прерогативи, въпреки, че по записаното в Конституцията те не са големи, се определят като висш орган на институционалната власт от страна на политическите партии, а от друга страна, доколко те /партиите/ се обръщат към гражданите  и пълнят със съдържание словосъчетанието гражданска представителност?

Президентът е фигура силна по своя морален, обединителен смисъл. Като институция представлява цялата нация, въдворява устойчивост, независимост и авторитет. Не на последно място е и със силна тежест по време и при действия на/в кризисна ситуации. Настоящият президент Росен Плевнелиев на два пъти сформира служебен кабинет през 2013 г. след оставката на кабинета „Борисов“ като за министър-председател назначи дипломата Марин Райков, също и през 2014г. начело с проф. Близнашки и колектив министри след капитулацията на кабинета „Орешарски“.

Нелека задача в рамките на един президентски мандат, силно определяща политическите „килограми“ на институцията. Ако се направи международно сравнение с други демократични държави и провеждането на президентската кампания, меко казано при нас прийомът е закъсняла.

В една демокрация имаща претенцията да бъде консолидирана, да носи стабилност не само във вътрешен план, но и във външен такъв, гражданите са в основана на изборните процеси, те трябва да имат възможността, нещо повече-правото да направят информиран избор. По презумпция тези избори отчитат висока гражданска активност и са едни от най-легитимните. Към предстоящите, социолозите констатират близо 59 % обществен интерес. В известна степен президентските избори са и политически път към налаганото от гражданите желание за делегиране на мандат на силни личности, широко разпознаваеми сред обществеността, с  идеи и стратегическа ориентация за демократичното развитие на страната ни.

Тук е мястото да отворя скоба- визията на Плевнелиев  в последно време приближава към човек заемащ международен пост, като чиновник в международно институция, предвид  на теми като засилване на ролята на НАТО, позициониране на ЕС спрямо глобалния свят, дигиталния пазар  и други, вместо активното приоритизиране на темите за бежанската вълна и България, ПЧИ /преки чуждестранни инвестиции/ и икономически реалии, българските диаспори зад граница и т.н.  Само част от темите, които налагат изключителна отговорност на институцията Президент, както и отговорност за гражданите делегиращи мандат.

Създава се ясно забележим дихотомен момент спрямо това към кого и за какво е насочена изборната кампания- за ясни, стратегически и обединителни послания към гражданите или за силови заявки към партийните ръководства и меренето на партиен имидж?

 ГЕРБ не бърза с обявяването на своята кандидатура, а кандидат-президентските им послания все още са замразени. Заедно с това те са в непрекъсната кампания, не президентска, а електорална затвърждаваща статуквото им на първа политическа сила. При тях по-важното е поддържането на мотивацията на членовете им, не толкова фигурата на кандидат-президента. В този смисъл са отклоненията на водещи политици в ГЕРБ за изсветляване на кандидата не само чрез налаганото “ той е широко разпознаваем с доказани професионални качества“, но и със самото негово име. Това забавяне съвсем недвусмислено поставя неговата легитимност зад тази на партията. В политически смисъл той не ще бъде лице даващо на партията, а обратното, тя на него. Това се разбира по думите на говорещите  в ГЕРБ, ако съдим по думите на Борисов, то той ще е даващият на лицето- кандидат за президент.

БСП проведе вътрешнопартиен референдум по въпроси как да подходи към тези избори. Произведе се имиджов ефект на противопоставяне ляво-дясно, второ БСП даде заявка за съвземане от социалната кома, в която бе изпаднала, като най-голямата партия в ляво, имаща още политическа логика за АБВ и съмишленици.  Интерес налага поведението на БСП от една страна към АБВ, а от друга страна към Първанов и Калфин. Последните двама и АБВ не се приемат еднозначно от Столетницата. На внимание е също и поведението на Движение 21. Татяна Дончева дълго се опитва да създава представата за себе си, като политик напълно еманципирал се от лявото, разбирай традиционно установеното в лицето на БСП, но също и открита за преговори. Въпросът е дали тези партии имат за цел да се  приближат чрез определени компромиси, намирайки консенсусна фигура,  или се предприемат действия, които да ги обвържат дотолкова, доколкото да не си пречат една на друга по време на изборите.

Реформаторски блок– на този етап макар и да са налице разделителни линии  по отношение на кандидатурата за президент, блокът изглежда ще постигне общ консенсус издигайки надпартийна кандидатура ясно и съвсем недвусмислено подкрепата от всички политически партии, не само като опорна точка за едно по-силно, по-ясно, по-категорично справяне с вътрешните разделителни линии, но и като елемент на запазване и поддържане на идейния десен заряд, делегирал му представителност.  РБ не пропуска и да прави заявка за добро разбиране на институцията президент чрез налагането на разговори за приоритетни нему-президентски-теми като: корупцията по етажите на управлението, позиционирането на България спрямо нейните партньори и ЕС, евроатлантизма и т.н.

Патриотите са ухажвани и от ляво и от дясно в името на подкрепата, която биха дали. Резонни действия, отчитайки факта, че самите те в публичното пространство говорят за силните си позиции и консенсусните настроения, като заедно с това и предоставяното внимание пряко и/или косвено от другите партии засилва тяхната политическа тежест. Възможно е да се излезе с обща единна кандидатура, ако намерят електрон който да даде различен от конфликтния политически прийом между Атака и НФСБ. Такъв е възможно да се появи в лицето на ВМРО.

Трудно е да се правят прогнози без да е започнала самата кампания, защото не знаем кои са кандидатите, високопоставени партийни личности или издигнати от граждански квоти, не знаем дали ще има партийни обединения по линия на кандидатите, също  какви биха били въздействията при евентуално въвличане на референдумите като опорна точка в надпреварата и редица други фактори. Към гореказаното не знаем и дали гражданите ще изискват повече от своя президент, дали ще погледнат на фигурата му единствено и само през призмата на морален човек, изразяваща се в това да не отклонява, да не краде, или ще изискват категорични позиции към международната среда и към вътрешната политика.  С други думи кампанията в голяма степен ще се определи от валидизацията през граждански, партийни, външни лоялностите. На този етап по-приемлива е констатацията, че изборните резултати ще бъдат като тези на миналите парламентарни избори, ако всяка партия издигне свой кандидат.