Интервю на Стефка Венчева със Спас Крайнин, репортер в БНР

Повод за разговора ни е приключилата проверка в Центъра за деца в Лесичово, по-известен като „Жулевия дом“.

Г-н Крайнин, казусът в „Жулевия дом“ все още не е напълно изяснен, какво е вашето отношение по случая, който благодарение на вас, стигна до медийното пространство?

Първо, благодаря на медията ви, че ме потърси за коментар! Длъжен съм да кажа, че всички мои репортажи, излъчени по програма „Хоризонт“ на БНР и свързани с въпросния случай са в унисонс със Закона за радиото и телевизията и Закона за закрила на детето. Нито за миг не съм си позволил да обиждам и клевета някого. Търсил съм информация от минимум трима независими един от друг източници и мога да кажа без притеснение, че правейки разследването съм се водел само и единствено от обществения интерес.
Смятате ли, че децата носят товара на педагогическите грешки, които са допуснати от ръководството?
Може и да е така. Винаги, когато има конфликт жертви са децата, а не възрастните. За съжаление в тези институции на децата се гледа като на касичка с пари, а не като на личности. Бях доброволец в дома и видях как децата биват заплашвани. В много от ЦНСТ-та работят некомпетентни служители. Лелки, които хал- хабер си нямат от социална педагогика, но са там, защото няма къде другаде да работят в малките населени места.
Трябва ли да приемаме за чиста монета мнението на институциите, които проверяват фактите? Смятате ли, че се прави „чадър“ над някого?
За чиста монета- никога! Винаги трябва да се съмняваш! За чадър не знам, но че институциите се държаха и продължават да се държат все едно, че няма нищо е факт. Разбрахме от господин Лазаров тези дни, че директора на Жулевия дом била много амбициозен човек. Уволнена преди години за финансови далавери (закупувала и ползвала мобилни карти на имената на умствено болни деца) днес тя е амбициозен човек и добър директор, понеже водила децата на екскурзии. Утре очаквам и почетен жител на Лесичово да я направят! Чудя се от ГЕРБ знаят ли кметовете им какви хора оправдават и защитават? Само да им обърна внимание, че преди месец ООН направи препоръка към България да изпълнява поетите ангажименти по Конвенцията за защита правата на детето. ООН обръща специално внимание в доклада си за България на децата в риск и на тези, които живеят в институции.
 
Как журналистиката може да възвърне своите позиции и най-вече общественото доверие, ако се отнася примиренчески към несправедливостта?
 Сещам се за класацията на „Репортери без граници“ за медийната свобода. България е на 113 място от 180 страни по свобода на словото. Ако журналистиката се отнася примиренчески, няма как да възвърне общественото доверие. Не е възможно да говорим, че има журналистика, когато няма обществено доверие. Но ако не се примиряваш, трябва да знаеш, че има и удари. Но тогава значи че си свършил работата добре. Срещу мен писаха жалби в МВР, обиди от анонимни профили във фейсбук, писма с недоказани обвинения до ръководството на БНР, но не съм се отказал да ровя и да задавам въпроси, защото това е истинската журналистика.
ЗА НЕГО
Спас Крайнин- журналист в БНР, студент по „Журналистика“ в СУ“Св. Климент Охридски“. Първият студент носител на наградата за разследваща журналистика на фондация „Радостина Константинова“.