През последните години ежегодно се регистрират кожни форми на антракс в Североизточна България и се наблюдава влошена епизоотична обстановка по отношение на туларемията и бруцелозата в някои области в страната, информира Министерството на здравеопазването.

Във връзка с това РЗИ Пазарджик насочва вниманието на ОПЛ към снемането на подробна епидемиологична анамнеза при всеки съмнително болен за своевременно определяне размера на огнището и предприемане на противоепидемични мерки. Необходимо е да се осигури диагностична готовност на лечебните заведения със задължително своевременно потвърждаване на причинителя в референтните лаборатории на НЦЗПБ.

Хората, занимаващи се основно с животновъдство също трябва да бъдат много добре информирани за зоонозните заболявания.

 Антраксът е остра инфекциозна болест, която се характеризира с тежка интоксикация  и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците (синя пъпка). От него боледуват диви и домашни тревопасни животни.

Човек се заразява най-често по механизма на външните покривки – чрез наранена кожа и лигавици, при контакт с болни животни. Кожната форма започва с поява на червено петно, което в продължение на 1-2 дни се превръща в мехурче, изпълнено с тъмнокръвениста течност, а впоследствие се образува язвичка, покрита с тъмна кора.

Скритият период е от 2 до 14 дни.

Профилактиката представлява предимно ветеринарно-медицински проблем – строг контрол върху предприятията по преработка на животински суровини, личните животновъдни стопанства, клането и продажбата на месо.

 Туларемията е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с токсични явления, възпаление на лимфните възли в близост до мястото на проникване на причинителя. От туларемия боледуват предимно диви гризачи в природни огнища, откъдето по контактно-битов, трансмисивен, хранителен и въздушно-прахов път заболяването  засяга и човека. Боледуват най-често ловци и селскостопански работници.

Основните механизми на предаване са:

– трансмисивен механизъм –  при ухапване от комари, кърлежи, въшки, съществуващи като паразити по гризачите;

– хранителен механизъм – при консумация на храна и вода, замърсена с фекалии на болни животни;

– контактно-битов механизъм – при пряк контакт с гризачи, зайци и др. при ловуване, дране на кожи, заколване, порязване, замърсяване с кръв от болни животни.

Скрит период при туларемия – 3-7 дни, понякога до 30 дни.

Профилактични мерки

  1. Наблюдаване числеността на гризачите;
  2. Провеждане на редовна и системна дератизация за унищожаване на гризачите и дезакаризации за унищожаване на кърлежите.
  3. Използване на индивидуални средства за защита при дейности в природни огнища.

Бруцелозата е хронично рецидивиращо инфекциозно заболяване, което се

характеризира с вълнообразна температура (постепенно за 2-3 седмици температурата достига 39-40 градуса, след което се понижава до нормална), токсични явления, тежко протичане, прояви от страна на различни органи и системи.

Източник на заразата са кози, овце и крави.

Различават се няколко механизма на предаване: хранителен, механизъм на външните покривки и въздушно-прахов механизъм.

Основен е хранителният механизъм. Човек се заразява при консумация на мляко и млечни продукти, заразено месо и месни продукти. Заразяването може да стане и при обработка на кожи, вълна, месо и при обслужване на болни животни.

Скрит период – от 1 до 3 седмици.

Профилактичните мерки за недопускане на бруцелоза сред хората са насочени към източниците на зараза, пътищата и факторите на предаване.

И трите заболявания са зоонози, което налага строг ветеринарно-медицински контрол, както и необходимост от своевременно информиране на ветеринарните власти при съмнение за заболяване сред домашните животни.