Иван ДИМИТРОВ, политолог
Кислородът за всяка една политическа система е участието на нейните граждани в политическите процеси. Демокрацията законово регламентира действията и от страна на представляващите, и от страна на представляваните. Най-страшното за една демокрация е състоянието на отчужденост от страна на хората. Тази отчужденост маргинализира устоите, нарушава процеса на консолидация, лишава демокрацията от съдържание, прави хората апатични, кара ги да не възприемат себе си като част от народния суверенитет. Появява се силно изразена аполитичност.
Първите симптоми на аполитичност се регистрират в авангарда на обществото – младите хора.
Те са в основата на всеки един процес и всяко едно развитие било то икономическо, политическо, културно, духовно и т.н. Те са двигателите на живота. Днес не е определящо само количеството хора за силата на една държава, но и качеството на обществото. С други думи ценностната система на хората, образованието на младите, възможностите за професионална реализация на работещите, разбиранията за обществения интерес, солидарността между нас, социалната култура, иновационното мислене и приложения в практиката и т.н. Качеството в голяма степен днес се ръководи от аполитичността тогава, когато мислим за връзката млади хора и политика. Липсата на допирни точки е видима без „ въоръжено“ око.
Младите са далеч от политиката.
Повечето или са крайно негативно настроени срещу политическите процеси у нас, или по-лошото въобще не присъства на дневен ред при тях каквото и да е свързано с политиката. Така се създава изключителен парадокс – тези, които най-силно са заинтересовани от успешното бъдеще на страната ни, най-малко се интересуват от политика. Днешните млади хора като деца на предходните млади хора, не са ли същите, нямат ли същата социална енергия? На този въпрос отговор може да се намери, като се сравнят поколенията.
ВЧЕРА И ДНЕС
Днешните млади категорично се различават от младите през 90-те години на XX век. Те /вторите/ въпреки трудностите произтичащи от липсата на демократично управление счупиха политическите окови на времето, в което живееха. Не само се бориха за свободата на политическите си разбирания, но и за личностното си осъзнаване емпирически изразено в начин на обличане, слушана музика, предпочитана храна и т.н. С други думи социалното в тях се разминаваше категорично със социалистическото в политиката. Отхвърлиха зависимостта от държавата, наложиха други стандарти свързани с възможности за развитие на основа лични качества.
На политически език приеха демократичната свобода и правото на равен старт пред сигурността в дадената работа и наложената среда без възможност за развитие, поставиха себе си и стремежите си над държавния патернализъм. Те действаха заедно, обединено, водени не от своя „умен“ телефон, а от умните си глави. Екипното действие и днес е характерно при младите, но не в политиката, не в дебатите, а в гоненето на покемони и споделянето на магнетично разширения обхват на свободното безгрижно време.
Много са факторите, които ги отдалечат от социалните отговорности, от предходните млади, които бяха лицето на промяната. От това, че някой от тях буквално нямат възможност да участват в политическите процеси, защото учат и/или работят в чужбина, до негативизъм, нежелание за допир до политическото, липса на усещане за приемственост и представителност.
ПОЛИТИЧЕСКАТА КУЛТУРА
В България през последните години процесът на политическа десоциализация пред младите хора се задълбочава. Съзнателно се бяга от политическата просветност, а тези, които са политически грамотни се формирани през негативен контекст. Културата за политическото е опосредстваща политическата социализация. От една страна е важна ролята на поколенческата щафета чрез предаване на ценен опит, а от друга страна и възприятията за надграждане на сегашните млади.
Днес те не вярват в институциите, в партиите, в системата на управлението ни, дори се засилва скептицизмът и по отношение на членството ни в ЕС. Те се чувстват далечни, непотребни и/или използвани за лични цели. Те не успяват да осъзнаят себе си, като субект на политиката, като хора, които един ден биха се борили за изборни позиции и биха вземали управленски решения.
Заедно с това тук присъства и липсата на усещането им за политиката в интерес на хората. Възприемат я като cash and carry /ползи и загуби/ за политиците / хората с връзки в очите на младите/, а самите те вместо суверен се възприемат за количество гласове, което привидно да легитимира манипулациите по време на избори. Констатациите са тревожни. Те засилват в качествено естество демографският проблем на страната ни.
Политическото обезличаване не решава проблеми, а само ги задълбочава. Липсата на култура за политическото е политическа култура към демагогия. Демагогията се бори чрез налагане на отговорности. Младите имат възможността да пътуват, да получават информация от различни източници, да бъдат свидетели на успешни практики и модели от връстниците им в чужбина повече отколкото преди. Мнозина млади са високо образовани, мнозина млади обучени в чужбина, попили различни модели на управление на процеси се връщат в България с възможност директно да пренасят резултати тук. Нужно е да им бъдат дадени отговорности, както и самите те да търсят налагането на отговорности.
ФОРМИРАНЕ НА ВЪЗПРИЯТИЯ
Политическата власт действа с общовалидно значение. Тя съчетава сила и авторитет. Силата се изразява чрез легитимното право да налага принуда. Ред основан само на принуда, не е демократичен. Властта разполага и с авторитет, който тежи на базата на вътрешните убеждения на хората. Властта трябва да се притежава по право т.е. от почиващ на общото признаване на нейната легитимност авторитет.
Така авторитетът позволява без страх от насилие, а чрез свободно признаване да се приемат действията и решенията на властта. Възприятието за отдаване на индивидуален суверенитет в името на общото е жизненоважен за демокрацията. От другата страна на уравнението е възприятието за отговорността. Хората в една държава са отговорни за политическото развитие, независимо от това, че може да не са носители на делегирани правомощия /депутати/, а да са делегиращи правомощия /граждани/.
Възприятия на държавата към младите
Политическите институции рискуват да продължат да имат нисък рейтинг на доверие сред младите хора, ако продължат да създават изкуствено наложени граници. Те трябва да се отворят за младите и да опровергаят възприятията им за себе си и дейността им като капсолирани структури без право на достъп за тях, без отговорност към когото и да било.
Институционалният прочит на младите хора трябва да взема предвид и нагласите им към света, към информационните технологии, към възможностите за пътуване, образование, идентификация и развитие. Не бива да се неглижират участията на млади хора в НПО-та, в политически партии, в стажантските програми на институционално ниво, в последваща реализация в публичния сектор, защото по този начин те стават част от управленските процеси, имат възможността да трупат знания и опит, както и да създават по-силни и по-здрави връзки между държавата и гражданите.
Отговорността на институциите към младите хора минава от осигуряването на гражданско образование, през включването им в прояви с обществено значение, упражняване на гражданските права и задължения до въвличането им в управленските процеси.
Възприятия на младите към държавата.
Младите хора са различни от младите хора на XX век, но те трябва по своя начин да възприемат това, за което се бореха предходните, а именно свободата да търсиш, да мислиш и да развиваш. Илюзорно е да възприемат държавата като един общ патернализъм, като ангажиращи я към обезпечаване на правата, но с бягство от задълженията. Днес младите искат равен старт, но и не разбират, че елитарността в егалитарността / възходът в равенството/ идва основно през личните им усилия.
Те – усилията им – са нужни на всяко ниво, от образованието им, до първата работа и упражняването на политическите си права и задължения. С други думи неоснователно е да си недоволен или доволен без да имаш участие в политиката. Тук не става въпрос задължително да си кандидат за политическа длъжност, става въпрос да си политически активен, да си информиран, да търсиш отговори, да гласуваш.
Само масовото участие на младите хора и въобще на всички в политическите процеси може да спре популизма, да спре купуването на гласове, да направи системата по-демократична и с повече резултатност за хората. Участието на младите не само дава нови идеи, нови виждания и нова енергия, но заедно с това застъпва и поколенческата щафета. Младите на утрешния ден, ще живеят въз основа на средата, изградена от младите на днешния ден. В този смисъл политическата активност на младите е нужна повече от всякога.
Няма коментари!
Все още няма коментари.