През 2007 г. край Бяга бе осветен параклисът Св. Атанасий Атонски. Той е покровител на селото от незапомнени времена, тогава се отбелязва и празникът на населеното място. Но защо? Църквата в селото е обречена на друг светец – Теодор Тирон.
Отговор на този въпрос неочаквано дава Велика Янакиева, дългогодишна преподавателка по литература в Английската гимназия в Пловдив, поетеса и обществено ангажирана личност. Преподавала е любов към България и българската литература в продължение на десетилетия, но винаги е знаела, че ще дойде ден, в който тя самата ще трябва да направи нещо за България и родния си край.
Велика Янакиева като преподавател
През 2005 г. тя сънува странен сън. Ето нейния разказ:
„Бях тръгнала да плащам данъци и изведнъж се озовах в една местност край Бяга, тя се намира до сами пътя, от Капитан Димитриево към разклона за Пещера. Там видях човек облечен в черни свещенически одежди. От далеч ми заприлича на моя прадядо отец Илия, но когато го доближих вече виждах, че не е той.
Носеше голям жезъл и каза – Жено, познаваш ли ме? Преди да кажа, че не, той продължи: Не ме познавате, но от сега ще знаете, че аз съм Св. Атанасий Атонски и продължавам да се грижа за тези земи. Земята и водата са моите дарове за вас. Искам да се знае, че този манастир, който е бил тук – в него духът продължава да живее и всички трябва да научат.
После изчезна. След три дни пак идва в съня ми. На никого нищо не каза, но аз съм вече в сърцето ти и ти знаеш какво да правиш.“
Велика Янакиева чувствала, че наистина трябва да направи нещо. Споделила най-напред с децата си и коментирали да поставят мраморна плоча на указаното от светеца място. После посетила местността и усетила, че там има енергийно излъчване и то много силно.
„Имаше някаква вътрешната магнитна сила, която ме влечеше към него. Едва тогава реших да го направя. Турците във всяко село правят джамия, а ние един параклис ли да не можем да направим? Свещеника в Бяга не ме подкрепи първоначално, но след като намерихме доказателствата и при разкопките, вече нямах никакви пречки.“ – разказва днес Велика Янакиева.
„Открихме основите на манастира доста трудно, защото никой не знаеше до тогава, че там е имало духовно средище. Свещениците първоначално не ми повярваха, най-възрастната жена от селото дори не помнеше, че е имало такова нещо край Бяга, посъветва ме да не се занимавам с глупости.
Аз обаче имах някакво много силно вътрешно чувство, че Бяга е много духовно селище и има много славна история.“
Това я накарало да не се отказва и да продължи да търси. Така от книга на книга се натъкнала на информация, че в Бачково има запазена информация за духовните центрове в България от онова време. „Така отидох там и намерих потвърждение на думите си. Споделих наученото с отец Любомир Троянов от Брацигово и при неговата визита в Атон, той се върна със сведения за това, че наистина по това време в нашия край е имало голям манастир. От там дойде първата вяра, той донесе много материали за манастира. Така чрез Бачково се насочих към Св. Атанасий Атонски. Тогава вече уверено тръгнах към много хора, които мислех, че ще ми помогнат.“ – разказва Велика Янакиева.
Тя започва да обикаля музеи и библиотеки, да търси материали, които ще я насочат за мястото на манастира. Междувременно намира съмишленици в лицето на тогавашните кметове на Бяга и Козарско, на зам. кмета на Пловдив, който е неин ученик и докарва материали за бъдещия градеж.
„Манастирът е бил на същото място където днес е параклисът. Едната стена, която открихме води почти до селото, бил е огромен манастир. С два метоха – женски и мъжки. Да се насоча към това място имах причина, косата ми се изправяше като стъпвах на това място. Просто чувствах енергийната сила на това място, в началото мислех, че е внушение, но се оказа, че не е така“ – споделя Янакиева.
„С помощта на техника горният пласт почва бил премахнат и изведнъж пред археолозите се показала стената. Открити са кости, икони, кръстове, откри се една много ценна вещ, която после изчезна. – връща лентата назад Янакиева. Това беше огромна мраморна плоча с надписи. Имаше голяма колона, която исках да вградя в параклиса, но взеха и нея. Към тази местност са проявявали интерес много хора, те са намирали много старинни предмети и християнски реликви. Разбрах от едно старо списание, че в началото на създаването на българската държава селото Бяга се е казвало Старо Белово. Манастирът е бил създаден в 1075 г. По нещата които намерихме съдя, че там е имало и жени.
Точно това предишното село Старо Белово е било съсипано и манастирът – опожарен през 15 век от турците. Дълго време тук не е имало хора, а тези които го населват по-късно наричат селото Бяга.
Когато идват да палят манастира е останала една жена, която се е грижила за него и е скрила клепалото в една куха върба. Намерихме и него. То беше непокътнато, въпреки че е седяло с векове в дънера. Друго, което е интересно – там пишеше, че в манастира е имало много голям и богат духовен живот, който е оказвал влияние върху всички околни селища. Всяко от тях е искало да има параклис на Св. Атанасий Атонски, той се празнува на 5 юли – летният Св. Атанасий. Като се огледате и ще видите – параклис на този светец има в Брацигово, има в Козарско, има и в Исперихово.
Параклисът го започнахме с много вяра и много помощ. Много хора дойдоха на първата копка. Събрахме много кости, свлече се много пръст към нивите, за да се открие тази площ. Най-много ми помогна община Пловдив, кметът на Козарско, кметът на Бяга. Много семейства от селото се ангажираха лично, много хора помогнаха и от Брацигово. На всички искам да благодаря, казва Велика Янакиева.
В деня на освещаването на параклиса имах възможност да разговарям надълго и нашироко с Велика Янакиева. Част от нейния разказ записах веднага и публикувах в общинския вестник „Априлци“. Ето го:
КОРЕНИ В ПОЧВА ОТ ЛЮБОВ
Когато преди петнайсетина години Велика Янакиева решава да сътвори хроника на родното си село, едва ли и самата тя е предполагала докъде ще стигне в любородното си начинание.
– Обичам Бяга – споделя с мен Велика, или просто Лика, както я наричат съселяните й. – Тази живописна и толкова плодородна долина!… Тази могъща планина, която се извисява на юг!… Прекрасно е селцето ми! И е свързано с толкова много история… Обитавано е от хиляди години… Преди векове се е наричало Старо Белово. Старо – заради древния си произход, а Белово – заради белия камък, който се е намирал в изобилие по околните хълмове и от който траките са ваяли изящните си фигури. Някои от тях са запазени и до днес…
Водена от невероятната си синовна привързаност, Велика се посвещава на идеята си с онзи плам, който в българската история би могъл да се сравни с въжделенията на Паисий.
– Повече от десет години ми отне само събирането на материалите – продължава пенсионираната учителка. – Преровила съм стотици страници на всевъзможните исторически източници – документи от Османската империя, летописите на Стефан Захариев и Константин Иречек, всевъзможни краеведски писания… За да съм сигурна, че всеки изнесен от мен факт ще бъде достоверен, търсех потвърждение от поне два различни извора…
Освен библиотеките Лика започва да обикаля и по-възрастните жители на селото – на нея не й е достатъчно просто да посочва имената на различните местности в землището. Любознателността й я подтиква да стигне да произхода на тези наименования, защото е убедена, че те никога не са случайни. И обикновено те са ключа към историческите тайни или легендите.
– Така, още преди да съм завършила книгата си, разбрах, че в землището на Бяга през ХІІ век са съществували два средновековни манастира – „Св. Георги” и „Св. Атанасий Атонски”. И не само са съществували, а и са били истински духовни средища на ранното ни християнство… За съжаление, епохата на робството не ги е пощадила…
Оттук нататък действията, които Велика Янакиева предприема, а и резултатите от тях, по невероятен начин наподобяват на историята на Шлиман при откриването на митичната Троя. Точно както прочутия археолог, и селската изследователка не разполага с никаква достоверна информация.
„Защо ли тази местност е наречена „Манастира”?” – насочва вниманието си тя към ската, по който днес се извива шосето към Капитан Димитриево?
– Кого ли не попитах? – продължава разказа си Лика. – Никой, дори и от най-възрастните жители на селото, не беше чувал да се споменава съществуването на някаква обител. Явно беше, че дори и да е имало нещо подобно, то отдавна и безвъзвратно е потънало във времето. А може би и под земята…
Личностите със силен характер обаче се отличават с това, че наумят ли си нещо, трудно се отказват от него. Точно такава личност е и Лика. Тя не може да се примири с мисълта, че в нейната книга главата за християнските светилища на Бяга ще остане недописана. И след като не се добира до конкретика, улавя се за сламките на селските слухове и предания.
– Малко по малко, в паметта на по-възрастните жени започнаха да се възстановяват случки, дочути от баби и прабаби. Някои от тях изглеждаха вероятни, други мистични, но все едно – всички до една бяха свързани с местността „Манастира”. Заговори се например за пътуващи монаси, които в миналото периодично са посещавали това място, за да извършват ритуали и богослужения. Други пък си спомниха, че пак тук, на същото място, през вековете назад са се извършвали много от кръщанетата на местните деца. Трети ми споменаха името на поп Тодор от Козарско, на когото веднъж му се присънила заръка да се яви на „Манастира”, да поръси земята с черно просо и да пее тропара на „Св. Атанасий”. Впечатлил се попът, но не обърнал особено внимание на съня си до нощта, през която той се повторил. Тогава взел, че го споделил със селския бабаит Константин Алексов, а онзи се хванал за думата. „’Ми да идем, попе!– надсмял се юначагата над попските сънища – Хей го къде е!”. Да, но когато отишли на мястото и свещеникът запял тропара, мятайки просо от шепата си, изпод краката на Тома-неверника, от пукнатините на почвата се появили пламъци. Дотук бил куражът на юнак Коста. Хукнал той към реката, а поп Тодор занемял от видяното. Вярна или невярна, тази странна история свършва дотук, но с нея пък се докоснах до мистичната слава на „Манастира”. А тя се оказа свързана с още цяла поредица от разкази и случки за чудодейни изцеления, които най-различни хора са намирали след няколкочасово усамотение на светото място.
Това, което не е доказано, но звучи съвсем достоверно е, че клепалото на при възстановената през 1882 година църква „Св. Неделя” /старата била опожарена по времето на Априлското въстание/ е изкопано от пръстта на местността „Манастира”.
Споделяйки дочутото, забелязвах как скептиците се усмихват, а пък и аз самата бях объркана. Не знаех какво да мисля. За мен беше важно едно – всяка следа колкото и малка да беше тя ми подсказваше, че наименованието „Манастира” не е случайна топонимия. И когато за пръв път отидох на самото място, преживях нещо, което за пореден път предизвика усмивките на скептиците. Звучи невероятно, но когато стъпих там, и аз почувствах, и то съвсем осезаемо прилив от някаква необяснима енергия. Краката ми се разтрепериха, а в душата си изпитах странно блаженство. И макар, че не мога да обясня защо, вече бях убедена, че в земята под стъпалата ми се крие някаква тайна. За мое щастие, намери се човекът, който ми повярва и ми помогна да продължа нататък – бившия кмет на селото Видьо Видев. „Ако посочиш къде точно, аз ще ти осигуря багер. Ще разкопаем!…” – врече се той и удържа на думата си. На следващия ден без да се замислям, посочих мястото. „Тук !” – казах и сама на себе си не можех да си обясня откъде идва цялата ми увереност.
И чудото стана! Още след първите копки, старинните зидове се показаха. Ето ги там – римски тухли, каменна зидария… Все още не са освободени от прегръдките на пръстта, но някой ден и това ще стане. Нямаше съмнение – бяхме открили останките на древния манастир…
След чудодейното откритие на тази малка „Троя”, идеята за възстановяването на древното християнско светилище възниква от само себе си. За възстановяването на автентичния манастир и дума не може да става, но пък кой ли не би подкрепил изграждането на един нов, съвременен параклис.
– Вкопчих се в идеята и, разбира се, бях сигурна, че ще срещна съдействие и подкрепа. Познавам хората от нашия край. Освен, че са честни и трудолюбиви, повечето от тях са истински патриоти, а и добри християни. Трябва да си призная обаче, че за моя радост очакванията ми бяха надминати. Необходимите средства и материали се набраха без агитации или одумваме. Дарителите са толкова много, че както и да ги изброявам, все ще изтърва някого. Желаещите да участват с труд – също. Включиха се майстори от всичките околни селища…
Велика Янакиева все пак започна да изброява имена на фирми, институции и отделни хора, а аз започнах да ги записвам, но скоро се отказах. Щеше да ми е необходима поне още една страница. Вълнението на възрастната жена обаче не стихваше. Може би защото докато ми разказваше тази колкото вероятна, толкова и невероятна история, тя преживя за пореден път трепетите на истинската си житейска любов. А може би и защото само четвърт час преди нашия разговор, в този ден, събота, 10-ти ноември 2007 година, лично Негово Преосвещенство, пловдивският митрополит Николай беше осветил нововъздигнатия храм „Свети Атанасий Атонски”. Бялата фасада и златистият купол на възстановеното светилище блестяха дори и в мъглата на студения ноемврийски ден.
Краткият разказ на Велика ми беше безкрайно интересен. Щеше ми се да слушам още и още, но нямаше как – трябваше да отстъпя. Освен мен, всеки от стотиците миряни, насъбрали се тук в този паметен ден въпреки студения дъжд, искаше да стисне ръката на своята Лика – българката, която е живото доказателство, че когато корените на едно сърце са сплетени в почвата на любовта, плодовете на делата му не могат да не бъдат обилни. В ползу роду.
И двете ми деца са кръстени преди много години в църквата на Бяга и реших да потърся контакт със сегашния свещеник, а попаднах на този чудесен материал, който ме заинтригува. На мен ми е дадено, че в Кричим, в двора на предишно турско училище трябва да се построи храм „Покров Богородичен“, но въпреки, че съм осведомила властимащите на града и свещеника ни, досега нищо не е станало, което ме измъчва, но се чувствам безсилна. Затова моите поздрави са за учителката от Бяга, която е положила толкова труд и време, организация, за да изпълни такова важно дело.Бог да закриля и нея, и всички вас и да ви помага!!!
Амин!!!