Под диригентската палка на Сусуму Ямато (Япония) ще премине предфестивалният концерт на пазарджишките симфоници, който ще се състои традиционно в четвъртък, в зала „Маестро Георги Атанасов“. Концертът започва в 18.30 ч. и в рамките на час и половина почитателите на класическата музика ще могат да се насладят на произведения, за които копнее ухото на всеки меломан. Събитието се случва в навечерието на фестивала „Зимни музикални вечери: Проф. Иван Спасов“, който ще се проведе от 26 до 29 януари, в Пазарджик.

Програма:

Дж. Росини – Увертюра „Севилският бръснар“

Невероятният Росини

Огнян Стамболиев

20 февруари 1816 година е  велика дата в живота на „Лебеда от Пезаро” – Джоакино Антонио Росини / 1792 – 1868 /, а също и в историята на операта. На този ден вижда белия свят неговия шедьовър – комичната опера „Севилският бръснар или Напразната справедливост”. За тази очарователна творба  и до днес  се разказват много истории, като някои от тях звучат като легенди. Струва си да припомним сега  Анри Бейл  или  Стендал, съвременник и страстен поклонник на италианската опера и на самия Росини, написала забележителна книга за композитора.

Ето какво ни разказва той: „Пристигайки в Рим, Росини намира Доменико Барбайя, прочутия импресарио и собственик на големия римски театър „Арджентина”, потънал в неприятни разпри с местната полиция. А тя е наложила строга забрана върху всички оперни  либрета, под предлог, че съдържанието им било…”многозначително”! / А по онова време, това прекрасно и романтично изкуство, операта, е било невероятно популярно, замествало е футбола и телевизията, било е в центъра на ежедневието на всички слоеве от обществото…Славни времена, нали?!/…И Стендал продължава:  „Когато народът е умен и незадоволен, всяка дума придобива значението на „намек”… Издебнал по- благоприятен момент, импресариото предлага на римския губернатор „ прелестното”, по неговите думи, либрето на „Севилският бръснар”.

Поетът Чезаре Стербини го написва по едноименната комедия на французина Пиер Огюст Карон дьо Бомарше / 1732 – 1799 /, а преди това прочутият неаполитански маестро Джовани Паизиело го е използвал вече за опера със същото заглавие. Губернаторът на Рим, в този ден отегчен от безкрайни разговори за нрави и благоприличие, приема охотно предложението операта да бъде поставена”…Но това смущава младия Росини, той е достатъчно умен и предвидлив, за да не прояви излишна скромност пред истинските заслуги. И бърза да напише до  Паизиело в Неапол. Старият маестро, който притежава в значителна степен черти на истински гасконец и умира от завист заради успеха на младия и вече нашумял Росини, много любезно му отговаря, че посреща с „голяма радост избора на папската полиция и цензурата” на неговата творба. Очевидно Паизиело е разчитал на шумен провал на младия си и самонадеян съперник.

Росини обаче написва към „Бръснаря” малък предговор, показва Паизиеловото писмо на всички меломани в Рим и се заема  трескаво за работа. Само за 13 дни /!/ музиката е напълно  готова. Ала на премиерата римската публика намира творбата на младия композитор от Пезаро за …”скучна” и „доста  по- слаба” от творбата на Паизиело и я освирква…Всъщност, в случая, както е известно, става дума за предварително планиран провал или по- скоро за скандал, предизвикан от привържениците на стария Паизиело, който довежда до бягството на Росини от Рим. За щастие, второто представление е истински триумф за автора и творбата му. Не след дълго Фигаро на Росини става некоронованият крал на комичната опера на всички времена.

През 1816 година,  непосредствено след „Бръснаря”, създава друг шедьовър „La Cenerentola ossia Il Trionfo della bonta” – „Пепеляшка или Триумфът на добротата” – весела драма в две действия по либрето на Джакопо Ферети,

вдъхновено от приказката на Шарл Перо. Премиерата е в Театър „Вале”, Рим на 25 януари 1817. Веднага след това „Пепеляшка” завладява италианските и европейските музикални сцени и влиза трайно в репертоара на големите театри.

У нас е поставена за първи път  на 13 декември 1968 с голям успех от режисьора проф Петър Щърбанов/ който преведе майсторски либретото/, диригента проф.  Борис Хинчев и сценографката Мариана Попова.
Кл. Дебюси – Малка сюита за оркестър

„Малка сюита“ (Petite Suite, L. 65) е сюита за пиано и четири ръце. Транскрибирана е многократно, като най-значима е оркестралната версия от колегата на Дебюси – Анри Бюсер.

Сюитата, композирана от 1886 до 1889 година, е изпълнена публично за първи път на 2 февруари 1889 от Дебюси и пианиста и издател Жак Дюран по време на събиране в парижки салон. Възможно е да е била написана по молба, може би на Дюран, като композиция на нивото на опитни любители-пианисти, за което се съди по простотата на сюитата, която е в ярък контраст с модернистичните творби, които Дебюси композира по това време.

Произведението, което в изпълнение продължава около 13 минути, се състои от четири части, първите две от които са вдъхновени от поеми на Пол Верлен от стихосбирката му „Галантни празници“, 1869г.

А. Дворжак – Симфония № 8, оп. 88

Симфония № 8 е едно от най-мелодичните произведения на чешкия композитор Антонин Леополд Дворжак. Той твори в периода на късния романтизъм, който използва широко в своето творчество мотиви от чешката и моравска народна музика, като стилът му е определян като „романтично-класически синтез“.

Дворжак е автор на десет опери, камерни, хорови и симфонични творби, концерти  и други оркестрални и вокално-инструментални произведения. Един от най-изтъкнатите симфоници от края на ХIХ век. Сред най-известните му работи са симфонията „Из Новия свят“, „Славянски танци“, „Струнен квартет 12“, операта „Русалка“, „Концерт за виолончело“ и ораториите „Стабат Матер“, „Реквием“ и „Те Деум“.