В деня на Свети Атанасий – 18 януари 1844 г. в Брацигово, местният дюлгерски еснаф подписва своят първи устав. По западен образец обаче, той е наречен регула. От документа научаваме подробностите за правилата, които са спазвали майсторите по между си.

20%d0%b1%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be2

Там е разяснено, че младите чираци и калфи трябва да имат почит към по-възрастните и ако не спазват това изискване ще бъдат освобождавани.

За празник на еснафа е определен Св. Тома – 6 октомври.

Да бъдеш обучаван от майсторите струвало пари и в регулата е отразено, че ако еснафът признае калфа за майстор, той трябва да заплати от 25 до 60 гроша и ще получи правото да работи самостоятелно.

Ако син на майстор иска да усвоява занаята му, като го приемат за чирак баща му трябвало да плати 12 гроша, но ако за чирак идвал някой, който нямал връзка с еснафа, таксата за него била 60 гроша.

Ако някой майстор подлъже чужди чирак или чиракът сам избяга при друг майстор, то този чирак дължи от 5 до 25 гроша на касата на еснафа. Ако чиракът не можел да заплати се наказвал с три дни затвор или 25 удара с тояга.

Всеки калфа пък плащал на майстора си по 20 гроша на месец, което ще рече по грош на ден. В замяна на това майсторите трябвало да осигурят работа, както и помещение, в което да нощуват калфите и чираците, а също така и храна, докато са наети на работа.

Майсторите също си плащали „членския внос“ в касата и ако не го направили, регулата предвиждала затвор или традиционният бой с тояги от 12 до 25 на брой, взависимост от дълга.

На 18 януари било ежегодното събрание на еснафа, където се гледали тефтерите и се установявало кой си е платил дълговете и кой – не. Интересно е и това, че се събирали по пет гроша на човек, за да се направи един поменик с имената на умрелите майстори, калфи и чираци, за да ги спява попа в църквата и да се палят свещи за тях през цялата година.

Ако някой иска да се впише името му и да се чете за здраве за него или рода му, трябвало да плаща по 10 гроша за годината.

 

Ако някой калфа или чирак не се е издължил на майстора си, а майсторът е починал, таксите се дължали на касата на еснафа.

Средната заработка на майсторите и калфите възлизала средно на около 1500 гроша годишно. От целия еснаф приходът за града бил около 250 000 гроша на година.

Еснафът разполагал със собствен печат, а през 1875 г. в касата му имало капитал от 26 133 гроша. Най-често тези пари се ползвали за подпомагане на по-бедните дюлгери, а друга част за поправка на пътищата и мостовете около Брацигово. Еснафът отпускал заеми и на хора, които не са дюлгери, като лихвата за тези заеми била от 10%, а ако били хептен бедни не им вземали лихва.

Дюлгерският еснаф бил вземан за пример и от другите еснафи в Брацигово, които създали своите устави като ползвали строителната регула. Оригиналът на документа се пази до ден днешен в църковния архив. Първите майстори, които оглавили сдружението на дюлгерите били уста Младен, уста Гизда Петко и уста Кръстьо.

Покровителят Тома Неверни

18Toma_s_zhitijni_sceni_1849_Pleven_muz

Стоян Райчевски в своя „Родопски народен календар“ (1998) пише, че апостол Тома е патрон на зидарите – на 6 октомври празнували родопските дюлгери.

А иконописците често го изографисват с дюлгерски метър в ръка. В една от хасковските черкви светецът е нарисуван с всички инструменти на сградостроителите.

В една миниатюра от Мадарския ръкопис на хрониката на Иоан Скилица (ХІІ-ХІІІ) е дадена легендата за „небесния дворец“ на апостол Тома.

„Строеж на двореца“ намираме и в преддверието на главния храм на Рилския манастир в стенопис, който представя петима майстори с тесли, триони и други дюлгерски инструменти.