Ани СТОЙКОВА, изкуствовед

Да пишеш за приятел е нелека, но и сладка задача. Махалото на годините отмерва честността, която трупа патина и злато в отношенията. Какъв е Борис Резов като творец и личност, не зная със сигурност. На 87 години неговият път в творчеството, сякаш тепърва предстои. Едно е ясно – Борис Резов не смята да остарява, нито като автор, нито като духовност. Последната му изложба, която днес e пред вас, доказва това очевидно заключение.

Петдесет и три съвсем нови платна от последната година, когато е на 87. И този факт идва, за да наложи идеята, че често творецът умира с физическата си смърт, но не и преди това. Промените не са стряскащи за него, напротив, той се стреми към тях, търси ги. Подобно на светулка, светлината. Не иска да е скучен и познат, макар, че е разпознаваем.

На 87 решава да промени техниката на смесване на боите. Заменя черният латекс с бял и в картините му навлиза светлината. Палитрата му става по-светла, цветните стойности наситени и по-искрящи. Фигуралните комозиции, в някои творби отстъпват на полихромни петна , които изграждат формата. Това именно виждаме в работи като „Жени”, „Деца”, „Семейство”, „На разходка”. Иначе темите и подходът му са ни познати.

През последните години той осезателно се е насочил към фигурата в неговите си теми, жанрове и стил: майчинство, натюрморт , пейзаж, футуристични композиции, автопортрети, сюжети от градския живот, като: „На кафе”, „Пенсионерско ежедневие”, „Двойка с куче” и така нататък. Наред с всички тях се появява темата за конете, която се опитва от няколко години да навлез в творчеството му и сега виждаме този пробив.

Преклонението му пред модерното изкуство, пред гигантите на футуризма, Умберто Бочони и Наталия Гончарова, кубистите Брак и Пикасо, българските художници Стоян Василев и Димитър Казаков – Нерон, стават негови флагмани и задочни учители. В дългите ни разговори с Борето Резов, както го знаят всички или бай Боре, винаги съм се впечатлявала от страстта, с която говори за изкуството им, за онова, което го вдъхновява в тях, за спомените, за живото му сега.

За сегато на Борис Резов, който живее изключително в настоящето. Днес!

Но не бързайте!

Ако мислите, че всичко знаете за него, то имайте предвид, че тайните му стоят под ключ и само понякога, и само някои допуска за малко до своя честен и скромен живот. Успех на тази поредна твоя изложба, Борис Резов! Благодаря, че ме допусна до твоя свят и станах част от твоето семейство. Или поне ми се иска да вярвам в това!

20 януари 2017

Посетителите на ХГ“Станислав Доспевски“ – Пазарджик могат да видят 56 живописни картини на Борис Резов, които са експонирани в една от залите на галерията. Изложбата ще бъде на разположение на ценителите до 18 февруари. Словото е било произнесено от Ани Стойкова по време на откриването, което се състоя вчера.

* Снимка – ХГ“Станислав Доспевски“