По какво се различават днешните деца от тези, в началото на Вашата кариера?
В моя стаж имам над тридесет и пет години в образователната система, като от тях, двадесет и девет като преподавател. В сравнение с първите стъпки, които съм направил като учител и днес, отношенията между учениците, както и между ученик и учител бележат драматична промяна. Това е обяснимо с оглед на промените в обществено-политическото ни развитие. Това, което виждам най-общо казано е изострянето н борбата между Доброто и Злото.
Първият ми 15 септември бе през 1982 г. Тогавашните ученици и родители имаха коренно различен манталитет от сегашните. В клас цареше много строга дисциплина, а тази дума днес дразни много хора. Тогава децата „слушаха“, бяха по-смирени и в този смисъл с тях се работеше по-лесно. Случвало ми се е класът ми да се състои от 38 ученика, като говорим за ученици в 9-ти клас. Имаше и винаги има и такива, които не се интересуват от училището, но тогава те бяха единици. Тогава т.нар. днес „дуално“ образование съществуваше в системата на УПК. След това го отрекохме и днес тепърва ще го изграждаме наново. Опитът, който имам е много разнороден, работил съм в СПТУ, в начална степен, в турско, в помашко село, в Пазарджик. И ако сега трябва да обобщя, тогава имаше ред в часовете, но пък учителят не разполагаше със свободата да определя свободно методите си на преподаване и учебниците, по които преподава. Това, което не одобрявам в днешното училище е законодателството, което измести баланса по отношение на правата на учителя. Напоследък той се чувства все по-безсилен. Това се дължи до голяма степен на делегираните бюджети, които генерират корупционни практики, заради тях единствено количественият показател е водещ. Първо децата, а след това и родителите бързо разбраха, че каквото и да се случи в класната стая, учениците ще завършат и то с нелош успех. Финансовото състояние на училището зависи от децата и те в прав текст го казват: „Аз ви нося пари!“
Вторият проблем с новия закон за образованието е овластяването на директорите до ниво да се превърнат в минифеодали. Много пъти като синдикалист съм казвал, че това трябва да се промени законодателно, за да не се превръща системата в модерно крепостничество.
Това, което ме тревожи не само като учител, но и като човек, е нахлуването на големи дози агресия в училището. Няма санкции срещу тази агресия, няма и начин тя да подлежи на контрол сега. Надявам се, че законът ще бъде реформиран, за да бъдат привлечени и родителите, а и цялото общество в овладяването на проблема. Най-нетърпимите прояви и техните деятели трябва да бъдат отстранявани от училище за определен срок, да си ги гледат родителите и то след платена глоба. Така е във водещите държави.
Как успявате да фокусирате вниманието на учениците?
Децата днес са много по-креативни от тези в началото на моята кариера. Всякакви методи съм пробвал, за да направя часовете си по-интересни и привлекателни за учениците. В наши дни те са презадоволени от информация, но това води до пълното им разсейване. Те имат смартфони и таблети от първи клас и да се опиташ да им дръпнеш телефона от ръцете, те обрича на неуспех. Заради това аз търся начин да ползвам тези устройства като помагало в часовете. Законът го забранява, но събирам телефоните само когато имат тестове или се изпитваме под друга форма. През останалото време те ги ползват като речници и справочници. Според мен учителят сам трябва да прецени според децата, какви форми на комуникация и обучение с тях да ползва. Мотивацията на самите деца определя и степента на тяхното внимание към съответния предмет.
Семейството или училището възпитава?
Децата не са еднакви, не само сега и в миналото беше така. Родителите трябва да помагат на учителите, защото възпитанието е част от живота на семейството. Има и сега родители, които много се интересуват от децата, но и такива, които не са престъпвали прага на класната стая. Има много сериозна промяна на нравите и морала, като цяло има разпад на ценностния модел и това оказва влияние. Децата масово се гледат от баби и дядовци, защото родителите най-често са в чужбина, а това още повече влошава нещата. С отпадането на униформите, на оценката за поведение, на вечерния час ако щете, въвеждането на прекаления либерализъм, доведоха до обезличаването на нашата идентичност. Сега девиантното дете надделява и побеждава. Това трябва да се преодолее, за да не се толерират мързеливите и непослушните, а умните и съзидателните ученици, те да са примерът.
Ние не сме нито звероукротители, нито детегледачи, а учители и партньори на учениците и родителите в обучението.
Странно е за мен и друго – по време на петгодишния курс на обучение децата са оставени с пълна свобода и изведнъж по време на матурата се вземат драконовски мерки за сигурност, до степен все едно сме в нацистки лагер. Два часа детето не трябва да напуска изпитното си място?! Що за ненужна шпиономания и параноя е обхванала администрацията в образователната ни система? Big Brother’s watching you! И това на фона на крайно ниски скали за оценяване. Дисбалансът е очевиден!
Не е никак странно, че младите хора бягат от учителската професия, много скоро ние ще усетим недостиг на кадри. Причината за това е трудната среда, в която работим. Често заплатата, която уж се договаря от директора, се превръща в инструмент за въздействие върху неудобни хора. Текучеството е много голямо, а средната възраст е вече доста над 50 години, това е опасно за оголването на системата откъм подготвени учители.
Какво ще пожелаете на своите колеги?
Да са психически устойчиви и здрави, да бъдат още по-креативни, а повечето учители са такива, да бъдат по-смели когато искат да отстояват правата си и най-важното – очакваме нормален закон за образованието, който да помага, а не да пречи на работата в класната стая.
ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ
Завършил съм Руска филология с втора специалност български език и литература в ПУ „П.Хилендарски в Пловдив през 1982 г. През 1996 г, завърших и Английска филология за гимназиален учител в СУ „Св.Кл. Охридски“. Оттогава, с малко прекъсване, съм учител по английски език в горен курс. От 2002 г съм в МГ „К.Величков“
Синдикалист съм от 1992 г в „Подкрепа“, бил съм дългогодишен председател на синдикални секции, а от миналата година бях избран от колегите и за председател на Регионален синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. Имам дъщеря и внук в първи клас, но са в чужбина, това наложиха обстоятелствата. Бил съм на специализации в Русия, Великобритания, а от германската система имам наблюдения, заради моя внук, който е ученик там.
Няма коментари!
Все още няма коментари.