Пазарджик: Мимози, чинари, див рошков и Гинко билоба хвърлят сянка по улици и паркове

Дърветата в парковете на Пазарджик най-често нямат български произход, става дума за видове, чиято родина е Азия, Северна Америка и дори Африка. Поради красотата и издържливостта си, те са желан гост във всеки европейски град. Обикновено продължителността на живота им надхвърля човешкия.

Най-често в центъра минаваме под сянката на новонасадената Албиция. 

Името на род Албиция е дадено в чест на благородника Филипо дел Албици, който в средата на 18 век го внася в Европа от Южна и Източна Азия. Спада към сем. Бобови ( Fabaceae ). Това е изключително красиво дърво и заради своите цветове често е наричано мимоза или копринено дърво. На височина обикновено достига до 12 м.

В сърцето на Пазарджик хвърлят сянката си няколко чинара. Градските легенди твърдят, че този, който продължава да расте във вътрешния двор на „Рони“ е било в някогашния затвор, който се издигал на това място. На другият пък бесели смъртниците, а в момента край величествения му ствол се разполагат книгите на букинистите. Чинарът също не е местен растителен вид, той е пренесен по нашите географски ширини от Мексико, където е естественото му място.

Чинар, платан или яблан (Platanus) е широколистно дърво. Включва около 10 вида големи дървета, достигащи до 30-50 m височина. Един от видовете  е вечно зелен, останалите сменят листата си. В природата се срещат главно край бреговете на реки и в други влажни местности, но е възможно да бъдат отглеждани и на по-сухи места.

Другият много популярен в Пазарджик вид е Каталпа. Произходът на това дърво е от Югозападна Северна Америка. На височина обикновено достига до 15 – 18 м, но може да стане и по-високо. Принадлежи към сем. Bignoniaceae. Наричат го още индианско бобово дърво.

Не може да не сте забелязали и Дивия рошков ( Cercis siliquastrum ). Той е особено забележителен през пролетта, когато се отрупва с розови цветове. Произхожда от Южна Европа и Западна Азия и спада към сем. Бобови ( Fabaceae ). Наричат го още дърво на Юда. Достига до около 12 м височина. Интересно е, че цъфти с розови цветове още преди да се се е разлистило напълно, като цветовете могат да се намират и върху самото стъбло на дървото.

Офиката (Sorbus aucuparia) произлиза от Европа и Западна Азия. Спада към сем. Розоцветни (Rosaceae). Достига на височина до 12 – 15 м. Наричат го още самодивско дърво и дърво на късмета. Офиката има оранжеви до червени плодове, които имат диуретично и противоревматично действие. Слабо понижава артериалното налягане, намалява холестерола в кръвта.

По пазарджишките улици ще видите и Китайски мехурник (Koelreuteria paniculata). Родината му е източна Азия, Китай и Корея. Принадлежи към сем. Sapindaceae. Рядко достига повече от 10 м височина ( до 17 м). Популярно е като парково дърво в цял свят.

Като деца сигурно сте си правили самолетчета от семенцата на Шестил (Acer platanoides). Ама кой да ви каже тогава, че това толкова разпространено дърво се нарича по този странен начин. Дърво високо до 25- 30 м. Характерно за него е, че плодчетата му са с крилца, които са разположени по двойки и сключват тъп ъгъл. В България е установен във всички флористични райони с изключение на Пирин и Славянка; между 500 и 1500 метра надморска височина. Пряк роднина на този дървесен вид е яворът.

В Градската градина ще откриете и Гинко билоба. Дърветата са няколко и доста високи. Край тях има кафене, което привлича аудитория от третата възраст. Не е заради дърветата, кафето там е по-евтино. Гинко билоба е най-древният, запазил се и съществуващ днес, дървесен вид. Предполага се, че съществува на земята повече от 200 милиона години. Единствен оцелял представител от семейство Ginkgoaceae.

Името „гинкго” е японска дума, производна на китайската дума yinhsing и означава „сребърна праскова“. През 1771 година шведският ботаник Карл Линей /Carlus Linnaeus/ нарича това дърво Ginkgo biloba – „гинкго с два лоба“, защото листата му са разделени с пътечка на 2. Благоприятните въздействия на дървото Гинкго билоба са използвали още древните китайци.

Гинко Билоба, със своята история простираща се повече от двеста милиона години, е смятан за най-старият жив дървесен вид на земята. Името Гинко е фонетичното произношение на японската дума за този вид дърво, а Билоба се отнася до характерната форма на листата на дървото – т.е. разделено на два дяла. Той е единственият жив член на семейство Ginkgoaceae, чийто представители някога са били широко разпространени в Европа и Северна Америка. За разлика от тях видът Гинко Билоба оцелял в Китай и станал познат на европейците през осемнадесети век и впоследствие бива възприет в Западния свят като декоративно дърво. В наши дни дървета Гинко могат да се видят по улиците на много градове по света поради тяхната висока устойчивост на замърсяване.

Именно тази тяхна вродена устойчивост е причината видът да преживее толкова милиона години. Гинко Билоба е дърво с голяма продължителност на живота и забележителна устойчивост на болести, вредители и пожари, което е помогнало на някой екземпляри в Китай и Япония да достигнат възраст от над хиляда години. Едно от тези дървета, стояло над хиляда години пред един от най-важните шинтоистки храмове в Япония, намиращ се в град Камакура, се пречупи и падна на 10 Март 2010 г. по време на буря. Новината за участта на това важно за жителите на Камакура, а и за цяла Япония, дърво, зад което според легендата през 1219 г. се е скрил убиеца на шогуна Минамото но Санетомо, мобилизира обществената енергия и много усилия бяха направени от водещи специалисти, за да може дървото да оживее.