Популярният поет и бард Ивайло Диманов утре ще бъде гост на Пазарджик, в Дружество на писателите – в 15: 00 ч. Той ще бъде представен от Валери Иванов.
Ивайло Диманов обича професията си на журналист, но често я сменя. Българският Гюнтер Валраф пръв влезе в прочутата тракийска гробница край Свещари, съчини любимия студентски хит „На недельку до второго я уеду в штат Айова“, разпространяван тайно през 80-те. Пял е заедно с Ромина и Ал Бано, със самия Окуджава.
Първата му стихосбирка „Площад Гарибалди“ бе преиздадена и взе наградата на СБП на „Южна пролет“.
Автор е и на сборниците с разкази „Шлиферът на Леонардо“ 2006 г. и „Килър с 24 диоптъра късогледство“ 2010 г, както и на „Не стреляйте по Мелпомена“ 2009 г. – сборник с театрална критика.
През 2015 г. излиза и музикалния му албум с авторски песни „Наздраве, Самота!“.
Негови стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, руски и турски.
Почитателите на поетичното слово приеха още на първо четене втората книга на Ивайло Диманов – „Допълнение към Закона за защита на цветните сънища“ и едва появила се на книжния пазар, стихосбирката бе разграбена. Неслучайно патриархът на съвременната българска поезия Александър Геров написа в своя дневник: „Ивайло Диманов – много талантлив поет!“
„Шлиферът на Леонардо“ е начало на световната поредица „Вулгарен хумор“ на издателство „Алтер Его“. Заглавието е недвусмислена пародия с бестселъра на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“ и идва нарочно, за да провокира интелигентния читател, отегчен от сълзливи и милозливи холивудски четива с вкус на прекипяло шардоне. Острият хумор и метафорична гротеска на автора ще накарат читателя да изпие на един дъх невероятните истории в сборника, да се посмее от сърце над Нейно Величество Глупостта, която като че ли няма почивен ден в абсурдите български, в които всички ние живеем.
Есента е избягал каторжник с разкъсани дрехи. Есента е изложбена зала за слепи деца… И последната моя надежда за слънчице взеха я мръсните облаци – тия бирници с алчни сърца. Няма нищо по-тъжно от
Аз седя върху мокрия пясък
Есента ме поглежда с насмешка
|
Няма коментари!
Все още няма коментари.