Златимир Коларов – „Във вихъра на въртележката“

Снимка: Проф. Златимир Коларов, БНР

Никола ИВАНОВ, литературен критик

В края на миналата година Златимир Коларов издаде сборника „От куфара със сувенири“ с 33 автентични лекарски разказа. Своеобразно продължение са книгите „Във вихъра на въртележката“ и „Сините канарчета“ също с автентични разкази. Двете книги вероятно са в следствие на успеха на първата книга. Авторът пише за „Във вихъра на въртележката“: „Двайсет и четири автентични лекарски разказа, почерпани от контакта на автора с бивши и настоящи затворници и криминално проявени болни. Разкази за потрошени съдби и погубени надежди, за черното в душата, раждащо чудовища, за възмездието, което рано или късно спохожда всеки“. Много от заглавията на разказите носят имената на своите герои. Вальо Бореца – Подмола от едноименния разказ е мутра от Хасково, първичен престъпник, който е убит, вероятно от себеподобни. Но и по своему симпатичен. Златимир Коларов завършва разказа със следните разсъждения: „Очакваше се – помислих си и ми стана криво. Не беше стока Вальо и явно много хора си бяха изпатили от него, но притежаваше непосредствена откровеност и първичност, които будеха симпатии, може би защото рядко се срещат в подобен самобитен и неподправен вид.“ Такива като този герой са си сложили главата в торбата и очакват подобна развръзка. Това са закоравели престъпници. Но има и такива като Чарли, които са тръгнали да се поправят, но възмездието ги настига изневиделица, защото трябва да платят за злините, които са сторили. „К.Т.“ е лишен от родителска грижа и става рекетьор, но е запазил доброто у себе си. Успява да се измъкне от злото и намира смисъл в семейството и четирите си деца, за които се грижи всеотдайно. „Боабабът“ е разказ за надарен спортист, който не устоява и става килър, автор на 17 убийства. Успява да се измъкне от престъпните среди, но е разгромен физически и това е наказанието за него.

Сред сполуките на писателя е, че не рисува персонажите си в черно и бяло, а умее да открие и положителното, което носят в себе си. Например рецидивистът-крадец  Гого е по своему благодарен и почтен, каквито са и повечето от героите. Те си предлагат услугите, привързват се към лекаря, който се грижи за тях и облекчава страданията им, признателни са и по своему всеотдайни.

В разкази като „Безименния“ става дума за ситуацията в българските затвори. Насилието между затворниците е постоянно. Затворът е жестоко място, където силните мъчат слабите – бият ги, изнасилват ги, унизяват ги всячески. Хомосексуализмът е широко разпространен сред предразположените към това, влюбват се и стават отмъстителни при изневяра. Разказ за затвора едно към едно на началника на охраната в Пазарджишкия затвор е “За въртележката отвътре“. На преден план в края на творбата е изведен хуманизма на надзирателя: „Хора са, докторе. Крадци, убийци, изнасилвачи, отрепки, рецидивисти, наркомани, всякакви… Но са си хора…“ „Докторът на затвора“ е разказ за съдбите на лекарите, сестрите и санитарите в затвора, които са между чука и наковалнята, без особени перспективи за професионално развитие.

Златимир Коларов притежава силно развито социално чувство. Разсъждава за социалния статус на полицаите и лекарите. „Полковник Ив.Гр.“ е разкрил много убийства. В разказа става дума за отслабването на системата от неразумни политически уволнения на опитни и добри полицаи. Някои преминават на страната на престъпния свят. Но полицаят „Б.Баретата“ не преминава на другата страна. Не преминават на другата страна генералът и синът му от „Синът на генерала“, но завършват трагично.

Нерадостна е съдбата на хората в дома за инвалиди в „Щърково“, както и на дядо Дичо от еднименния разказ. Бедноста и мизерията е в центъра на „Баща“, „Майка“, непризнателна и коравосърдечна е дъщерята в „Дъщеря“.

В „Ре-Це“ става дума за безграничната майчина любов и всеотдайност до жертвоготовност. За майката рецидивистът-престъпник е невинен, чист, такъв е за майчиното сърце.

Под общото заглавие „Жертвите, отнесени от вихъра на въртележката“ са седем разказа-предупреждение за пораженията от наркотиците. С подобен сюжет е „Ханс Райтер и танцьорката на пилон“ – разврат, проституция, наркотици, болести…Дано да въздействат на младите да не прибягват до този порок. За възмездието за наркодилъра, който е пречупил много съдби, но психясал е „Между Благоевград и Барселона“. Екзекуторът-милиционер, който изпълнява смъртните присъди на осъдените от тъй наречения „Народен съд“ след 9 септември 1944 година получава възмездието също с психическо разстройство и безсъние. С разбита психика от пороците и престъпленията, които е извършил е украинският мафиот Борис Неткин от едноименния разказ.

„Августина, Димитър и другите“ е разказ за съдбата на изоставените деца в домовете за сираци, които след навършване на 18 години трябва да напуснат домовете. Голяма част от тях стават престъпници, вливат се в криминалния контингент, проституират, крадат… Темата продължава и в „Найден“, „Августина“, „Сама“. Благородно е цигането от „На гарата в Пловдив“, както и Емил от „Емил от ромските села“. Нерадостна е социалната съдба на героите от „Хонорар“ и „Роби, Петър и Димитър“. Със същото послание, съчувствие и болка се характеризират „Вино и цигара“, „Мартеници“ и други. Нещастната любов откриваме в „М.М.“. За живота в центъра на София става дума в „Сините канарчета“. Всичко тече, всичко изтича…

Златимир Коларов е пацифист, той смята войната за най-голямото зло за човека. Драматичната до трагизъм съдба на ветерана от Афганистан в „Г.К.“ става повод за обобщение на злото война: „Спомних си ветераните, които видях с патерици, канадки, в инвалидни колички и на пейките пред Стената във Вашингтон – паметник с имената на всички, загинали във Виетнам – измъчени, изпити, шейсетинагодишни, с протрити якета и дънки, с хипарски коси до раменете и ордени върху гърдите, изтласкани в периферията на живота, хора с минало, но без бъдеще и настояще, на прага на закона, много минали отвъд, като пациента срещу мен.“

„Тодор Гигов“ е разказ за авиатор от царско време, който по хуманистични подбуди не убива войника-граничар и е заловен при опит за бягство през границата. Осъждат го и излежава 20 години в затвора. Героят от разказа е родственик на автора. Още една неоправдана жестокост на новата власт след 9 септември.

Успехът на разказите на Златимир Коларов се дължи на писателската му интуиция. Той се интересува от неординерните, нетипични образи и съдби.  В „Очите на бореца“ споделя: „Двете години в казармата, петте години спорт – хвърляне чук, плуване и джудо, спортните демонстрации, лагери и състезания и тридесетте години медицинска практика са ме шлайфали в контакта с нестандартни стихийни личности и мъже с всякакви характери, навици, етика, морал и ме научиха да влизам в разговор бързо, „на равна нога“ дори със затворници, крадци, убийци, изнасилвачи и да печеля доверието и симпатията им в някаква степен. Някои от тях, въпреки богатото криминално минало, са по своему наивни и простодушни, други са закоравели рецидивисти, непонятни като поведение и мислене, невградими в цивилния живот. Общуването „на равна нога“ с криминалния контингент ми помага в професията да ги диагностицирам и лекувам и ми предоставя неоценим житейски материал за размисъл и творчество. Затова, когато се появи подобен болен в клиниката или в медицинския център, буквално „се набутвам“ да го преглеждам, изследвам и лекувам и изтласквам колегите, които поначало отбягват контакта с подобни болни.“ Това е писателската позиция и верую на Златимир Коларов. Защото той знае колко е важно и решително за писателя да има биография. И колко е прав колосът Достоевски в твърдението си, че и най-гениалното писателско въображение не е в състояние да измисли това, което ни поднася реалният живот. Точно тази позиция предопределя писателския успех на Златимир Коларов в „Сините канарчета“ и „Във вихъра на въртележката“.

     Златимир КОЛАРОВ, „Във вихъра на въртележката“, разкази, Изд.“ЛИЦЕ  ПРЕС“, София, 2017г.

     Златимир КОЛАРОВ, „Сините канарчета“, разкази, Изд. „ЛИЦЕ  ПРЕС“, София, 2017г.