Снимка: Проф. Златимир Коларов, БНР
Никола ИВАНОВ, литературен критик
В края на миналата година Златимир Коларов издаде сборника „От куфара със сувенири“ с 33 автентични лекарски разказа. Своеобразно продължение са книгите „Във вихъра на въртележката“ и „Сините канарчета“ също с автентични разкази. Двете книги вероятно са в следствие на успеха на първата книга. Авторът пише за „Във вихъра на въртележката“: „Двайсет и четири автентични лекарски разказа, почерпани от контакта на автора с бивши и настоящи затворници и криминално проявени болни. Разкази за потрошени съдби и погубени надежди, за черното в душата, раждащо чудовища, за възмездието, което рано или късно спохожда всеки“. Много от заглавията на разказите носят имената на своите герои. Вальо Бореца – Подмола от едноименния разказ е мутра от Хасково, първичен престъпник, който е убит, вероятно от себеподобни. Но и по своему симпатичен. Златимир Коларов завършва разказа със следните разсъждения: „Очакваше се – помислих си и ми стана криво. Не беше стока Вальо и явно много хора си бяха изпатили от него, но притежаваше непосредствена откровеност и първичност, които будеха симпатии, може би защото рядко се срещат в подобен самобитен и неподправен вид.“ Такива като този герой са си сложили главата в торбата и очакват подобна развръзка. Това са закоравели престъпници. Но има и такива като Чарли, които са тръгнали да се поправят, но възмездието ги настига изневиделица, защото трябва да платят за злините, които са сторили. „К.Т.“ е лишен от родителска грижа и става рекетьор, но е запазил доброто у себе си. Успява да се измъкне от злото и намира смисъл в семейството и четирите си деца, за които се грижи всеотдайно. „Боабабът“ е разказ за надарен спортист, който не устоява и става килър, автор на 17 убийства. Успява да се измъкне от престъпните среди, но е разгромен физически и това е наказанието за него.
Сред сполуките на писателя е, че не рисува персонажите си в черно и бяло, а умее да открие и положителното, което носят в себе си. Например рецидивистът-крадец Гого е по своему благодарен и почтен, каквито са и повечето от героите. Те си предлагат услугите, привързват се към лекаря, който се грижи за тях и облекчава страданията им, признателни са и по своему всеотдайни.
В разкази като „Безименния“ става дума за ситуацията в българските затвори. Насилието между затворниците е постоянно. Затворът е жестоко място, където силните мъчат слабите – бият ги, изнасилват ги, унизяват ги всячески. Хомосексуализмът е широко разпространен сред предразположените към това, влюбват се и стават отмъстителни при изневяра. Разказ за затвора едно към едно на началника на охраната в Пазарджишкия затвор е “За въртележката отвътре“. На преден план в края на творбата е изведен хуманизма на надзирателя: „Хора са, докторе. Крадци, убийци, изнасилвачи, отрепки, рецидивисти, наркомани, всякакви… Но са си хора…“ „Докторът на затвора“ е разказ за съдбите на лекарите, сестрите и санитарите в затвора, които са между чука и наковалнята, без особени перспективи за професионално развитие.
Златимир Коларов притежава силно развито социално чувство. Разсъждава за социалния статус на полицаите и лекарите. „Полковник Ив.Гр.“ е разкрил много убийства. В разказа става дума за отслабването на системата от неразумни политически уволнения на опитни и добри полицаи. Някои преминават на страната на престъпния свят. Но полицаят „Б.Баретата“ не преминава на другата страна. Не преминават на другата страна генералът и синът му от „Синът на генерала“, но завършват трагично.
Нерадостна е съдбата на хората в дома за инвалиди в „Щърково“, както и на дядо Дичо от еднименния разказ. Бедноста и мизерията е в центъра на „Баща“, „Майка“, непризнателна и коравосърдечна е дъщерята в „Дъщеря“.
В „Ре-Це“ става дума за безграничната майчина любов и всеотдайност до жертвоготовност. За майката рецидивистът-престъпник е невинен, чист, такъв е за майчиното сърце.
Под общото заглавие „Жертвите, отнесени от вихъра на въртележката“ са седем разказа-предупреждение за пораженията от наркотиците. С подобен сюжет е „Ханс Райтер и танцьорката на пилон“ – разврат, проституция, наркотици, болести…Дано да въздействат на младите да не прибягват до този порок. За възмездието за наркодилъра, който е пречупил много съдби, но психясал е „Между Благоевград и Барселона“. Екзекуторът-милиционер, който изпълнява смъртните присъди на осъдените от тъй наречения „Народен съд“ след 9 септември 1944 година получава възмездието също с психическо разстройство и безсъние. С разбита психика от пороците и престъпленията, които е извършил е украинският мафиот Борис Неткин от едноименния разказ.
„Августина, Димитър и другите“ е разказ за съдбата на изоставените деца в домовете за сираци, които след навършване на 18 години трябва да напуснат домовете. Голяма част от тях стават престъпници, вливат се в криминалния контингент, проституират, крадат… Темата продължава и в „Найден“, „Августина“, „Сама“. Благородно е цигането от „На гарата в Пловдив“, както и Емил от „Емил от ромските села“. Нерадостна е социалната съдба на героите от „Хонорар“ и „Роби, Петър и Димитър“. Със същото послание, съчувствие и болка се характеризират „Вино и цигара“, „Мартеници“ и други. Нещастната любов откриваме в „М.М.“. За живота в центъра на София става дума в „Сините канарчета“. Всичко тече, всичко изтича…
Златимир Коларов е пацифист, той смята войната за най-голямото зло за човека. Драматичната до трагизъм съдба на ветерана от Афганистан в „Г.К.“ става повод за обобщение на злото война: „Спомних си ветераните, които видях с патерици, канадки, в инвалидни колички и на пейките пред Стената във Вашингтон – паметник с имената на всички, загинали във Виетнам – измъчени, изпити, шейсетинагодишни, с протрити якета и дънки, с хипарски коси до раменете и ордени върху гърдите, изтласкани в периферията на живота, хора с минало, но без бъдеще и настояще, на прага на закона, много минали отвъд, като пациента срещу мен.“
„Тодор Гигов“ е разказ за авиатор от царско време, който по хуманистични подбуди не убива войника-граничар и е заловен при опит за бягство през границата. Осъждат го и излежава 20 години в затвора. Героят от разказа е родственик на автора. Още една неоправдана жестокост на новата власт след 9 септември.
Успехът на разказите на Златимир Коларов се дължи на писателската му интуиция. Той се интересува от неординерните, нетипични образи и съдби. В „Очите на бореца“ споделя: „Двете години в казармата, петте години спорт – хвърляне чук, плуване и джудо, спортните демонстрации, лагери и състезания и тридесетте години медицинска практика са ме шлайфали в контакта с нестандартни стихийни личности и мъже с всякакви характери, навици, етика, морал и ме научиха да влизам в разговор бързо, „на равна нога“ дори със затворници, крадци, убийци, изнасилвачи и да печеля доверието и симпатията им в някаква степен. Някои от тях, въпреки богатото криминално минало, са по своему наивни и простодушни, други са закоравели рецидивисти, непонятни като поведение и мислене, невградими в цивилния живот. Общуването „на равна нога“ с криминалния контингент ми помага в професията да ги диагностицирам и лекувам и ми предоставя неоценим житейски материал за размисъл и творчество. Затова, когато се появи подобен болен в клиниката или в медицинския център, буквално „се набутвам“ да го преглеждам, изследвам и лекувам и изтласквам колегите, които поначало отбягват контакта с подобни болни.“ Това е писателската позиция и верую на Златимир Коларов. Защото той знае колко е важно и решително за писателя да има биография. И колко е прав колосът Достоевски в твърдението си, че и най-гениалното писателско въображение не е в състояние да измисли това, което ни поднася реалният живот. Точно тази позиция предопределя писателския успех на Златимир Коларов в „Сините канарчета“ и „Във вихъра на въртележката“.
Златимир КОЛАРОВ, „Във вихъра на въртележката“, разкази, Изд.“ЛИЦЕ ПРЕС“, София, 2017г.
Златимир КОЛАРОВ, „Сините канарчета“, разкази, Изд. „ЛИЦЕ ПРЕС“, София, 2017г.
Няма коментари!
Все още няма коментари.