Здравейте,

в момента сме със семейството ми на море в Гърция. На плажа днес пет-годишният син на моя приятелка ме попита, защо един чичко има татуировки на мъже на гърба си. Обърнах се и с почуда видях, че през няколко шезлонга от широк мъжки гръб ме гледат Ботев и Левски. До тях, на другия шезлонг, се бе „разтегнал“ Хаджи Димитър. Притежателите на тези патриотични татуси шляпаха карти и надигаха шишета с бира. Онемях, защото от години живея в Германия, съпругът ми е немец, там такава мода няма.

Предположих, че компанията се състои от патриоти или националисти, по-точно, но не знаех как да обясня на детето, защо лицата на хора, които са светини за всеки българин се мъдрят върху плещите на юнака. Баба ми навремето ми е разказвала, че татуировки са си правили моряците и ромите. В мое време татусите се превърнаха в мода, но обикновено те изобразяват някакви символи и имат друго звучене.

Струва ми се прекалено, да татуираш на гърба си лицата на българи, които са дали живота си за нашата свобода. Не го намирам за уместно, защото за мен тези хора са икони. Опитах се да обясня на детето всичко това, но то не ме разбра.

Компанията беше толкова шумна и заета с играта, че всички наоколо трябваше да се надвикват с тях, за да се чуят. По обяд, мъжете измъкнаха от някъде торба с провизии и започнаха да обядват. След това продължиха да пият бира, която си донесоха също от магазина, за да не плащат с две евро по-скъпо на кафето, което предоставя шезлонгите. Тъй като сервитьорът им направи забележка, те му се развикаха и събраха целия си багаж, а след поредица от много псувни, които не искам да изреждам, си тръгнаха.

Бих искала младите хора в България по друг начин да отстояват своя патриотизъм, а част от него е и това – да не се срамуваме, че сме българи, когато сме зад граница.

Марена Земенхоф

* Снимката е илюстративна.