Световният ден на музиката, на поезията, възрастните хора и архитектите се отбелязва на днешната дата – 1 октомври.

Световният ден на музиката има вече над 40-годишна история и се отбелязва по инициатива на ЮНЕСКО в 120 страни. Празникът се провежда за първи път през 1974 г. по решение на Международния съвет по музика към организацията. През 1980 г., по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел, денят 1 октомври е обявен и за Празник на българските певци и музиканти.

Първи октомври се отбелязва и като Международен ден на възрастните хора. Празникът е учреден с решение на Общото събрание на ООН през 1990 година. Целта е да се повиши вниманието към проблемите на възрастните хора и да се отдаде почит към техния принос за обществото.

И тъй като е Световен ден на поезията ви предлагаме стихове на пазарджишки творци, чийто строфи са наслада за душата.

01дете

НОКТЮРНО

Тази нощ не е нощ за сълзи –
всеки спомен е нежно-кристален.
Виолетово-тъмни лози 
ме оплитат във час нереален.
Стъпалата ми галят треви,
разцъфтява кръвта ми уханно
и по нейните вени върви
неразчетен акорд на пиано.
Сякаш бели клавиши, пред мен
стъпала ме издигат и спускат
от небесния свод затъмнен
към сияйно-безименна пустош.
Раждам звуци, отпивам звезди,
дирижирам симфонии древни
и остават върху ми следи
от лирични и бойни напеви.
А когато съвсем заболи
от самотния звук на сърцето,
аз за тебе си спомням. Или
просто с длани си скривам лицето.

Цветанка УБИНОВА

01дете2

….

Понякога сълза, въздишка, нота,
но идваш ти-и винаги навреме.
Да ми припомниш-просто е в живота,
а сложното е дребното ни бреме.
И чисто голи-както сме родени,
по женски-нежни, грапави-по мъжки,
преплита мрака простите вселени,
без страх, без подлост и задръжки.
Такива мигове до края ще запазя,
по истински от цялата природа.
И няма смисъл някой да приказва,
и няма смисъл да ни пишат ода.
Въпросът сложен-аз ли съм човекът
отмира нейде в съчетана същност.
И всичко сред живота става леко,
и Космосът отново става къща.
Понякога сълза, въздишка, нота,
но идваш ти-и вечен е стихът ми.
Припомнил си, че просто е в живота,
когато пак се чакаме по пътя.

Борислав ПЕТРОВ

* Снимки: Елена Карнеева