Трюфелите са най-желаните гъби в готварството, заради своя аромат, който предава невероятни качества на ястията и това, че те се предлагат на много висока цена в изисканите ресторанти. До скоро се смяташе, че в България не се намират трюфели, но от десетина години насам се знае, че всъщност ги има и тук. Качеството им не отстъпва на другите познати в Западна Европа, но те растат под земята и няма как да ги сложите в кошницата като тръгнете за гъби, освен, ако не разполагате с ценен помощник. Куче.
В миналото трюфели се откривали с помощта на прасета, тъй като те безпогрещно откривали аромантата гъба, растяща на около десет до двадесет сантиметра под повърхността на почвата. Ето и препоръките на сайта трюфели.com, за това как да изберете куче – помощник.
1. Каква порода да изберем? Ние смятаме, че породата е важна и се отнася пряко към професионалните качества на едно куче за трюфели. Има основни компоненти, свързани с породата, наличието на които е задължително, за да можете да се занимавате професионално с дейността. Кучето трябва да има ловен инстинкт, силноразвито обоняние, трябва да притежава стил на търсене „нисък нос“. Препоръчителни черти, които ви съветваме да търсите при избора на порода са няколко: ние ви съветваме да изберете колкото се може по-малка на ръст порода, която обаче да отговаря на задължителните компоненти, описани по-горе. Ако изберете женско куче ще си спестите голяма доза разсейване, свързано с душене за други мъжки и маркиране на територия.
Има породи, които са се наложили през годините и се смятат за отлични търсачи на трюфели: Лагото Романьоло, Кокер Шпаньол, Курцхаар, Дратхаар и др. Работили сме с тези 4, както и с още няколко други породи и можем да потвърдим, че изброените 4 са отличен избор и имат вродени инстинкти, които ги правят отлични кучета за лов на трюфели.
Наш приятел в Италия, който е обучил десетки кучета, включително и печелили състезания по търсене на трюфели, каквито се организират в Италия и Франция каза следното и го приемаме до известна степен: „Всяко куче може да търси трюфели. Доведете ми едно улично куче и след 3 месеца ще намира трюфели“. С други думи породата не е най-важното нещо, а забелязваме, че много хора се подвеждат и смятат, че ако купят, да речем, Лагото Романьоло, то те са изминали половината път по обучението на куче за трюфели. Обучаването, дресировката, метода на тренировка, способността на дресьора да намира правилен подход за всяко отделно куче, са много по-важни елементи от процеса, за който говорим.
Как да обучите куче да търси трюфели?
1. Според италианската школа, много голям плюс е да превърнете аромата на трюфелите в нещо любимо за кучето колкото се може по-рано. Затова се препоръчва ароматизирана с трюфели храна да се дава на майката, докато кърми малките. Така млякото, което сучат малките, съдържа аромата на трюфели и това се превръща в любима съставка за тях.
2. След като вашето малко куче навърши 3 месеца,
е задължително да се социализира, да има ежедневен контакт с вас, така че да се чувства спокойно сред хора (особено сред вас) и да не се налага да се губи ценно време с привикване към общуването с вас, когато дойде време за същинската работа.
3. Най-доброто време за същинското обучение за търсене на трюфели е след 5-тия или дори 6-тия месец.
Преди тази възраст е почти невъзможно да изградите сложни навици, в която и да било порода.
4. Стартиране на същинската дресировка.
През този период е изключително важно да храните кучето с храна, ароматизирана с трюфели. Може да му давате да яде трюфели или може да ароматизирате гранули или друга храна. Който и от 2-та варианта да предпочитате, имайте предвид, че това ще изгради сериозна привързаност и ще развие обонянието на кучето ви в правилната посока.
5. Най-важното нещо, към което трябва да се стремите на всяка цена,
е да научите кучето ви да осъществява апорт. Това означава да го накарате, посредством игри, да ви донася обект, например да ви връща играчка, която му хвърляте. Ако пък тази играчка съдържа аромат на трюфел, това би ви дало едно голяма предимство в следващите уроци. Ако имате достъп до трюфели, може обектът, с който водите играта (обектът, който ще му подхвърляте, а после криете), да е трюфел, но това обикновено е неудобно, скъпо и трудно постижимо, а и така съществува риск кучето да не разбере много лесно, че не трябва да яде обекта на игра.
По-удобният вариант е да изработите играчка, която да има траен аромат на трюфели и да я ароматизирате редовно (ежедневно). Рентабилен, качествен и траен вариант за ароматизиране на храна, е да се снабдите с паста с трюфел за обучение на кучета. С нея можете да ароматизирате храната на кучето, както и да създадете играчка, необходима за тренировките (дресировката) на кучето ви. Пример за такава играчка е да завиете с медицински лепенки (лейкопласт) един парцал, напоен с аромат на трюфели и с подходяща големина (такава, че да не може кучето да го погълне). Всеки ден в продължение на 2 месеца отделяйте поне по час в тази игра: подхвърляте му играчката и го подтиквате към нея с жест и подходяща команда, а когато направи опит да я захапе, а впоследствие донесе, му давайте награда – гранула кучешка храна, предварително ароматизирана с трюфелен аромат. Ще видите как с всеки изминал ден кучето ви разбира, че това е нещото, което трябва да прави – да ви донася предмета с аромат на трюфел.
6. Когато стигнете до етап, в който кучето безпогрешно ви донася хвърлената играчка-трюфел,
можете да преминете към следващото ниво – криенето на играчката на по-трудни места. След като започне да я намира, започнете да заравяте играчката предварително под земята (на не повече от 4-5см) и тогава отново го подтиквайте с познатия жест и команда от точка 5. Ще видите как кучето става все по-настървено в играта и как все повече от игра, това се превръща в негова работа, в негова най-голяма радост.
7. След като кучето започне безпогрешно да намира заровената под земята играчка,
започнете ежедневно да го водите на непознато за него място в природата и заравяйте там неговата играчка. Ще изпитва трудност и първите тренировки ще бъдат безуспешни, понеже в непозната среда е трудно да извършите първоначална концентрация, но след няколко тренировки ще започне да намира играчката без значение от дълбочината на заравяне или сложността на терена.
8. Купете трюфели за обучение на куче, с които да стартирате процеса на отделяне от играчка към истински трюфел.
Давайте награда, когато започне да рови около трюфела. В началото няма да ги изравя и няма да ги намирате лесно, после може да ги изяжда, но с добре познатия метод на награждаване и липса на награждаване, ще го насочите лесно към идеята, че трябва да се лиши от изяждането на трюфела, за да си спечели награда – гранула и хубава, радостна дума от неговия стопанин.
9. За да намерите трюфел, който не сте заровили вие, т.е. такъв в естествена среда, е важно вие да свършите още една много важна част от процеса по намиране на трюфели – избиране на подходящ район.
Изберете терени, в които сте почти напълно сигурни, че има трюфели, не го водете просто ей така за разходка в район без никаква надежда, в противен случай рискувате да заблудите кучето, водейки го на места, в които няма от неговия любим аромат. За съжаление в този период от развитието и обучението си, кучето много бързо променя навиците си и много бързо, ако ви липсва постоянство и желание, влошава качествата си. Затова ако усетите, че идва този етап, задължително започнете отново игри, свързани с трюфелен аромат и се постарайте да се насочите към качествен район, в който има трюфели.
Още малко за трюфелите
Тубер аестивум е летен трюфел, който се намира в България. За разлика от зимните видове, летният български трюфел се нарежда по качество на първите места, заедно с италианския и френския трюфел. Разпространен е в цялата страна. Намират се сериозни количества в Предбалкана, Сакар, Средна гора и в други планински и хълмисти местности до 600-700 м надморска височина. Откриват се летни трюфели и в по-високите пояси, но в малки количества. Микоризира с най-голям диапазон от дървесните видове: дъб, габър, липа, леска, орех, кестен, череша, дрян, бор. Много често се намира в близост до корените на някои храсти, като например шипка, хвойна и други.
След първите топли дъждове в средата на май до края на октомври черният летен трюфел плододава. Тук в България се намират едри екземпляри до 700 грама. Летните трюфели са с неправилна форма, черната им обвивка е силно набраздена, с едри брадавици. При разрязване отвътре е белезникав с мраморни шарки. Пресни се съхраняват в хладилник от 0-4 градуса, с добра вентилация. Могат да се замразяват на -18-20 градуса. Ароматът им е по-слаб от този на зимните трюфели. Въпреки това са изключителен деликатес и интересът към тях е огромен.
Черен трюфел
Тубер брумале е черен трюфел, разпространен в много държави в нашия климатичен пояс. В България е много разпространен, има находища навсякъде: в Стара планина, Средна гора, Родопите, в Странджа и др. Най подходящи са смесени гори от типа: дъб и габър, дъб и леска, орех и леска и други подобни комбинации на основните дървесни видове. Той е с черни брадавички отвън, почти кръгла форма. Не са намерени големи по размер екземпляри, най- много достигат големината на яйце. Сърцевината му е сива или кафява, с големи мраморни шарки. Има аромат на ядки, качествен и е сравнително издръжлив на температурни промени. Макар в много статии да е описано, че развитието му е от края на август до декември, при по-мека зима се намира и до края на март. Това е този черен трюфел, който в България е един от зимните трюфели. Макар колегите от Италия да настояват за едно обобщително наименование – есенен трюфел. Качествата на Тубер брумале са отлични. Може да се съхранява пресен на + 4 градуса , при добра вентилация до 20 дена.
Няма коментари!
Все още няма коментари.