От четиридесет години насам пазарджиклии и гости на Пазарджик виждат една от многобройните статуи на проф. Величко Минеков в центъра на града. Изящният „Орфей“ е създаден през далечната 1978 г. от всепризнатия майстор.
По нареждане на тогавашния градски комитет на БКП, той бил задължен да прави и за града всички скулпури, които му били заръчвани от други места в страната и в чужбина. Така заради тази приумица на някогашното партийно ръководство, днес ние можем да се радваме на творчеството на професора от Мало Конаре. Изящният Орфей е бил отлят през 1969 г. , а след като получил адмирациите на публиката, проф. Минеков трябвало да го пресъздаде отново и за родния си град. Така девет години по-късно пазарджишкият „Орфей“ заел своето място пред сградата на ДКТ „Константин Величков“.
Запознайте се това е софийският „Орфей“, създаден през 1969 г. , от бронз, с размер 165/230/80 cm. Той се намира в двора на Министерство на външните работи – ул. „Александър Жендов“ 2. И произведението е предоставено да краси парка от СГХГ.
Проф. Величко Минеков не спира да работи по темата за Орфей. Всъщност неговата първа работа се появява в Търговище.
Статуята на Орфей е дело на Величко Минеков, автор на мономентални творби, който заедно с арх. Иван Николов, спечелва конкурс за архитектурното оформяне на площада в Търговище през 1955 г. Двамата изграждат пред градския театър статуята на Орфей и композицията „Делфини” на фонтана в центъра на града.
На практика статуята на Спартак пред музея, е пълно копие на същата работа на проф. В. Минеков, която той трябвало да направи за Сандански.
Историческата легенда разказва, че някъде в околностите на днешния град Сандански е роден и израсъл храбрият тракийски вожд Спартак. Днес този легендарен тракиец, и неговият произход от тези земи са увековечни с мемориален комплекс „Спартак”, който посреща и изпраща гостите на Сандански на самия вход на града.
Величко Минеков е майстор с голям диапазон – от малката пластика и портрета до внушителните монументални паметници, между които са релефните композиции от Паметника на Априлското въстание в Панагюрище (1976), Гранитните композиции от Арката на свободата, Беклемето (1977), Сердика (1977), Паметникът на Ивайло (1978), скулптурният ансамбъл Спартак (1979), Паметникът на хан Аспарух (1981), Паметникът на Съединението в Пловдив (1981) и др. Той е от малцината наши творци, имали шанса да учат едновременно при тримата големи класици на съвременната българска скулптура – Андрей Николов, Марко Марков и Любомир Далчев и да познава лично и да пребивава в ателиетата на Марсел Жинон – последният от големите класици в европейската скулптура, Хенри Мур, Задкин, Асен Пейков, Мацини.
Сред емблематичните негови пластики са „Селянка“ (1956), „Почивка“ (1957), „Майчинство“ (1957), „Жажда“ (1958), „Орфей“ (1969), „Родина“ (1982), „Майсторът“ (1982), „Прегръдка“ (2006).
Няма коментари!
Все още няма коментари.