Димитър Баненкин и Веселин Плачков в кадър от най-новия български филм

Най-новият български филм „Дамасцена“ тръгва по кината в страната от 3 ноември. Филмът ще има две премиери, като първата от тях ще бъде на 29 октомври в Операта в Стара Загора, като жест към хората от региона, участвали и подпомогнали продукцията, съобщиха продуцентите. Втората премиера ще бъде в София на 30 октомври в кино Люмиер – Лидл (НДК). В една от централните роли на лентата ще видим и пазарджиклията Димитър Баненкин. Актьорът, който направи запомнящи се роли в сериалите „Под прикритие“, „Недадените“, както и в „Място под слънцето“, „Под игото“,  “Секс, лъжи & TV”.

Димитър Баненкин е роден през 1962 г. в Пазарджик, той е внук на Динко Баненкин, завършил е езиковата гимназия „Б.Брехт“, а за сцената го откриват интелектуалците Йордан Радичков и Крикор Азарян.

„Бях на 10, когато Коко дойде в Пазарджик, за да постави легендарния си „Януари“. Явих се на кастинг за сина на Сусо – това беше Иван Григоров. Персонажът беше измислен от Коко и той търсеше подходящото момче. Избра ме без колебание. Радичков седеше в салона на всяка репетиция. Аз излизах в началото на спектакъла, по средата и на финала. Тогава получих и първият си урок по театър, който не забравям и досега. Когато седях в кръчмата и си въртях главата, за да реагирам на репликите на актьорите, Коко ми казваше: „Абе, Митко, моето момче, престани с тия маймунджулъци“. И до ден днешен съм в потрес, когато видя колеги, които на представление правят маймунджулъци, за да привлекат вниманието на публиката, докато някой друг води действието. Е, няма по-лошо от това.“ – споделя актьора в едно от многобройните си интервюта.

Баненкин кандидатства във ВИТИЗ без да ходи на частни уроци. Изпраща сестра си в София, за да види дали е в списъка на късметлиите. Тя започнала отдолу нагоре – 3500 човека. Открила го втори. Първи е Момчил Карамитев. Митко започва да играе по театрите още като студент. С Деси Стойчева са двойка в продължение на три сезона в „Нерви за любов“ на Кирил Топалов в „199“.

В Младежкия театър участва в „Упражнения за пет пръста“ и във „Вива Академия“. Когато завършват, там има само едно място – остава Момчил Карамитев. Баненкин идва по разпределение в Пазарджик. Но не се оплаква – прави прекрасни роли. Докато не идва Ники Ламбрев и го кани в театър „София“. После с група колеги решават да правят различно изкуство и създават Малък градски театър „Зад канала“.

Малко по-късно Баненкин заминава за Германия. Вече се е разписал с две роли в киното – в „Място под слънцето“ и в „Под игото“. Снима с най-големите – с Калата, с Парцалев, с Димитър Буйнозов. Разписва се и в десетина постановки на Телевизионния театър, в детски предавания, в мюзикъли.

„През 1989-а тръгнах към Германия по-чисто икономически причини. С милия Чочо Попйорданов, светла му памет, много го обичах, получавахме по 120 лева заплата като „млади специалисти“ в Малък градски театър „Зад канала“. Тези пари на мен ми стигаха до 10-то число, а него – до 5-то, защото харчеше доста за питиета. Не го казвам с лошо чувство – Чочо беше прекрасен приятел и колега. Но това беше нашата действителност.

Майка ми се принуди да замине в Крумовград, където започна работа за двойно повече пари – имахме заеми, кредити, жилището ни не беше изплатено. Вярно, че плащахме съвсем малък държавен наем, но така или иначе, беше трудно. И реших, че трябва да замина за някоя немскоговоряща страна – Германия, Австрия или Швейцария. /И аз, и сестра ми, и зет ми сме завършили немската гимназия в Пазарджик./

А и вече усещах, че през следващите 20 години никой няма да има време, пари и интерес за култура. Така и стана. Стигнах до Мюнхен, където през първите три години нямах право да работя и беше много тежко. След това нещата се промениха и тръгнаха. Избрах ресторантьорството, защото ми даваше възможност да общувам с много и интересни хора. В един момент вече имах няколко заведения. До България си дойдох само веднъж през 92-а, за да сменя паспорта си.

През следващите 9 години не съм се прибирал – просто не изпитвах необходимост. Майка ми и сестра ми идваха редовно при мен и разказваха страхотии – за престъпленията, за недоимъка, за почти купонната система. Носталгията те превзема, когато си далеч от близките си, когато нямаш с кого да споделяш емоциите. А аз нямах проблем с това. Имах много работа, бях зает с развитието на бизнеса си, исках да постигна определена социална представителност, да придобия възможността да печеля парите си по почтен начин. Имах стратегия и я следвах стъпка по стъпка.“ – разказва актьорът.

„Моят дядо Динко Баненкин – аз съм кръстен на него, е убит от фашистите. Той е бил кръчмар, а в заведението му в Пазарджик се хранили ремсистите на града. Около масите се събирали будните и прогресивните. Винаги е така: най-младите са най-борещи се, а комунизмът е бил социалната идея, блянът за по-човешко бъдеще. Полицаите три пъти са правили обиски в къщата ни, а на четвъртия път открили листовки и откарали дядо ми в Пловдив.

Докато го разпитвали, за да издаде имена, явки и свръзки, му чупели краката, ръцете, изтръгнали му ноктите и езика. Баба ми разказваше, че когато отишла да прибере трупа му, не е успяла да го познае. Но освен червена, имам и синя линия в родословните дървета – бащата и чичото на майка ми са били в лагера в Белене.

Във фамилията обаче имаше негласно споразумение да не говорим за политика. В онези времена имаше хора, които притежаваха всичко и други, които нямаха нищо. Баща ми ни напусна, когато аз бях на 19, а сестра ми на 23. Класически вариант – ожени се за секретарката си, и досега са заедно, да са живи и здрави. Та когато дойде време да кандидатствам – а знаех, че трябва да вляза във ВИТИЗ и нищо друго не ме интересуваше, татко каза: „Мога да ти помогна за Факултета по журналистика в Университета“. Подобно предложение обаче не ме вълнуваше.“ – казва Баненкин.

Когато пристига в Германия се установява в Мюнхен, където прави свое джаз кафене, в което представя млади изпълнители. Бизнесът му върви възходящо, но старата тръпка – театърът и предложенията да се снима, го връщат в България. Предстои да видим и участието в новия български игрален филм „Дамасцена“, където той отново ще се превъплъти в отрицателен герой.

Сюжетът е създаден по истинска история. Продукцията е най-мащабната, снимана у нас през последните 25 години и е финансирана изцяло с частни средства. Героят е обикновено момче, родено и израсло в Долината на розите през 60-те години на миналия век. Сюжетът проследява пътя на героя Течо до днешни дни. Действието се развива изцяло в Розовата долина и обхваща период от над 50 години. Създаден в духа на качественото българско кино от златните му години през 70-те и 80-те, с пълноценни снимачни техники, адекватен бюджет, достатъчно отделено време за прецизно изпълнение и заснемане на всяка сцена и детайл. С огромен за днешните условия актьорски състав от 56 актьори и над 1300 статисти в грандиозните масови сцени, снимани през четирите сезона и на десетки локации в България. Сред актьорите в новия филм са и Троян Гогов, Любомир Фърков, Сашка Братанова, Петя Стилянова, Добринка Гецова, Силвия Предова, Надежда Тержуманова, Тезджан Ахмедова, Христо Пъдев, Симеон Викторов, Красимир Куцупаров, Мариан Маринов и др.