Топлото време отново подлъга дръвчетата, че идва пролет. Но този път става дума за люляк, който разцъфна три дни преди края на октомври. Храстът радва минувачи и живущи на ул. „Янтра“, той расте пред входа на №5 в областния град. Според народните поверия ни чака дълга и люта зима. Явлението не е необичайно, то се дължи на високите за сезона температури, на които се радвахме през отминалите седмици. Прогнозата на синоптиците обаче е категорична, че студът вече идва и ще го усетим още през другата седмица. А освен народните поверия нека ви припомним и това:

Из съседната градина

люлека ми замириса.

Ум далеч назад замина

и сърцето ми болно сви са:

върнах се в цветуща младост,

сетих трепети и сладост.

Люлека ми замириса.

 

Сетих всичко, що веч няма,

дето бе и вече скри са:

ний разхождахме се двама

(как душа ми се униса!)

в майска нощ в градина млада

под небесната лампада.

Люлека ми замириса.

 

Колко думи страстни, нежни

(ах, сърце ми сладко сви са!)

там при картопите снежни!

А зефирът заразниса

мирис люлеков над нази –

от любовен дъх талази.

Люлека ми замириса.

 

Дълго ходяхме двамина

из заспалата градина.

Моята душа упи са

на живота с аромата,

лунният светлик изписа

сенките ни по земята.

Люлека ми замириса.

Иван Вазов