На снимката: Управителният съвет на Българска национална гайдарска асоциация – Петър Янев, Теодора Игнатова, Георги Мишев, Веселин Козарев

Интервю с д-р Георги Мишев, културолог

Чия беше идеята за създаването на асоциация на гайдарите?

Идеята за създаването на Българска национална гайдарска асоциация (БНГА) възниква вследствие на запознанството на гайдаря Петър Янев с госпожа Теодора Игнатова – почетен консул на Република България в Демократична Република Конго и президент на международната фондация „Тouch Happiness Foundation“. При посещение в Конго на Валя Балканска и гайдаря Петър Янев, чийто концерт в сградата на тамошния парламент впечатлява конгоанците, гайдата пробужда в г-жа Т. Игнатова мисълта за създаване на общонационално сдружение, където изпълнители, любители, майстори на гайди (каба и джура), да имат възможност да общуват, да обменят опит, да представят уменията си и да представят у нас и пред света красотата на българския фолклор.

Как Вие попаднахте в нея?

Познавам се с гайдаря Петър Янев заради общата ни обич към фолклора, а в случая и към гайдата. Когато бях поканен да участвам в сдружението, за мен това беше решение, което не изисква много убеждаване, тъй като с годините Петър Янев е доказал своята обич към родното. Както и той още в началото ми каза, а което и аз също подкрепям, е фактът, че в подобни сдружения трябва да има хора, които да бъдат съпричастни на идеята, но да имат и по-различен поглед върху нея. Аз съм доктор в областта на културно-историческото наследство и ангажираността ми към съхраняването, надграждането (но не израждането) на фолклора ни, е нещо, което следвам като път през годините. В същия момент работя вече почти 12 години на средна ръководна длъжност в голяма западна производствена фирма с над две хиляди души персонал и имам поглед, опит и контакти, също и от тази сфера.

Каква е историята на този музикален инструмент и защо той е толкова емблематичен за България?

Гайдата е един много архаичен музикален инструмент. Според някои учени още 1300 години преди новата ера на каменно изображение от Мала Азия е показана гайда. В гайдата има един много магичен момент – виждаме обединени човека, животното и растението в отделните елементи на гайдата (мяха, ручилото, гайдуницата). Погледнат отстрани гайдарят все едно държи в прегръдка това животно, от което е мяхът. То хем не е живо, но хем е и като живо, издава звуци, кара ни да подскачаме в танц и всичко в нас да играе. Дори коментираното от мен по-горе изображение да е спорно, то със сигурност знаем, че такъв инструмент (даже и да не е напълно същият) е познат на други изображения от 1-2 в., което са си най-малкото две хиляди години. Не само чобани обаче са свирили на гайда, защото както античните автори казват и император Нерон е свирил на гайда.

08ЖОРО3

Кога, как и в какъв вид е дошла тук гайдата не можем да кажем със сигурност, но сигурно е, че този инструмент хиляди години е озвучавал планини и поляни, венчавки и битки. В днешни дни гайдата ни прави разпознаваеми, с което може да се гордеем, защото показва, че все още помним корените си, а не сме дърво без корен.

Има ли гайдари от Пазарджишко, които се включиха в учредителния събор?

Гайдари има от много райони, включително и от Пазарджишко. В момента се обработват постъпилите заявления и не мога все още да дам точни данни. Много от гайдарите продължават да научават за асоциацията и да се присъединяват. Една от поставените цели за бъдеще е създаването и на база данни с контакти на гайдарите, с която ако разполагахме до момента, информирането на всички щеше да бъде много по-лесно, но въпреки че живеем в 21-ви век, такова нещо до момента няма. Това е само едно от нещата, които ги няма, но затова пък го има сдружението, за да могат тези неща в бъдеще да се направят.

Какъв е смисълът от обединението, което беше създадено в София?

Много хора зададоха въпроса защо именно в София. Сигурно е имало и почувствали се пренебрегнати, но мисля, че не е нужно да припомням, че София е столицата на Република България. Абсолютно нормално е национална инициатива да се проведе там, тъй като София е административен и икономически център на държавата.

08ЖОРО2

Следваща причина за избора на столицата е, защото сдружението е замислено като обединение на двете гайди в България – на каба гайдата и на джура гайдата. В тази връзка София е неутрална територия. Ако събитието беше в Смолян, то тогава джура гайдата щеше да бъде пренебрегната, като е валидно и обратното.

Що се касае до смисъла на сдружението, то това е ясно дефинирано в устава му, като това е дружество с нестопанска цел и ще осъществя дейността си в обществена полза.

Необходимостта от създаването на такава асоциация е предизвикана от времето, в което живеем. Известен факт в природата е, че в дългосрочен план оцеляват не най-големите и най-силните, а най-адаптивните. Важно е разбира се и тази адаптация да бъде адекватна, с което да се подсигури оцеляване не на всяка цена и под каквато и да е форма, а да се извърши пренос на послания и култура от едно поколение, от едно време, от един период в следващите. Развитие, промени и модернизации е имало и ще има, но ако в миналото всичко това до голяма степен се е случвало в контекста на неписани норми и правила, с които хората са живели, то в днешни дни начинът на живот е различен и тази неписана традиция, която до голяма степен е изчезнала и изчезва, има нужда и от допълнителна подкрепа.

Тъй като съм немски възпитаник ще дам един пример от немскоезичния свят, специално от Тирол, Австрия. Примерът не е с музика или музикален инструмент, но е подходящ, защото говорим за народна традиция. В Тирол е позната маскарадна обредност, която типологически е сходна с нашите маскаради като кукери, сурвакари и др. С цел запазване на традицията и нейното предаване са създадени дружества и асоциации, които имат свои устави, правилници и по този начин регулират провеждането на обреда без да го превръщат в циркаджилък. Хората са осъзнали опасността от опошляване-размиване-изкривяване и унищожаване на традицията. Тези сдружения поддържат свои архиви, родословия на майсторите на маски, основна информация за маските и обичая. Имат интернет сайтове, където публикуват информация за своите членове, събития, новини и други. Разполагат с виртуални магазини, където може човек да си закупи изработени от тях маски или други неща. Казано иначе – активно присъстват, както в реалното, така и във виртуалното пространство. Това се случва ОРГАНИЗИРАНО и като членове на сдружение, а не хаотично и единично.

Казвам всичко това, тъй като през годините се чуват мнения, че едва ли не Западна Европа е виновна за изчезването на нашите традиции, както и че Западът е против съхраняването на културната ни идентичност, което всъщност не отговаря на реалността. Не давам този пример, за да насаждам някакъв национален комплекс, че хората в Западна Европа са нещо повече, а защото не е необходимо да откриваме топлата вода. Когато има добри практики, то нормалният човек ги осмисля, възприема и адаптира според своите условия. За извършването на тези действия сме отговорни ние самите като народ, защото ние сме носители на тази култура и имаме задача да запазим, обогатим и предадем това, което сме наследили. Създаването на Българска национална гайдарска асоциация е едно добро начало, едно заявяване на отговорност.

Приканвам всички, които имат отношение към гайдата без значение дали свирят, слушат, изработват, да се присъединят към Българска национална гайдарска асоциация, като подробности за това могат да намерят на сайта на асоциацията: http://bnba.bg/

Пожелавам на всички нас с достойнство и мъдрост да пазим традициите и да работим за авторитета на гайдата и гайдарското изкуство.

ЗА НЕГО

08жоро5

Георги Мишев е доктор в областта на културно-историческото наследство, хоноруван преподавател в ПУ „П. Хилендарски“, член на международното общество по етнология и фолклор SIEF – International Society for Ethnology and Folklore