Равногор, Брацигово и Панагюрище с фейбук групи за местен диалект

Равногор, Брацигово и Панагюрище са селищата, които разполагат с фейсбук групи посветени на местният им диалект. Оказва се, че само на разстояние от шестдесет километра, хората говорят по собствен начин. Всъщност за Брацигово е ясно, че голяма част от диалекта се дължи на преселниците от Костур, Орешче и Омоцко, които пристигнали по днешните места през 18 в. Обърнатият словоред, както и множеството думи, които не се срещат в обичайната българска реч, са характерни за малкото родопско градче, което днес е повече място за отмора, отколкото място където можеш, да се установиш за постоянно.

Това не важи за Панагюрище, което предлага изключително много възможности за професионална реализация, при това срещу добро заплащане. В Панагюрище диалектът също се корени в преселниците, които пристигнали тук от Дебърско, Прилепско и Костурско. По неясни към момента причини, в Брацигово и Панагюрище почти по едно и също време се появяват фесбук групите посветени на диалекта. Това важи и за Равногор. Част от населението на най-високото християнско село в областта, по време на османското робство се мести във Фотиново и се установява там. Не е ясно кога и от къде идват първите заселници, но най-вероятно това е станало още в древността. Край Равногор има много артефакти още от тракийско време.

Освен с опазването на местния диалект, групите са характерни и с това, че в тях никога няма да скучаете, защото въпреки несгодите на модерното време, винаги се намира някой, който да развесели посетителите на групата.

И така, в „Панагюрски диалект“ можете да прочетете следното:

„Времето е пивко…да гаврътнеш едно, две…ма ня а са уливаш, ми само, а си натопиш дзурлите, а са загрееш…ня а са наскубеш кат’ корубел…
(А пишете нящо за описване на пияни и опиване…кой как мое, та, а са посмеем)“,

а в „Брациговски диалект“:

„Тръгнал един човек на почивка, но точно се мръкнало и колата му се развалила в едно село. Мъчил се да я оправи, но не успял. Видял един селянин да минава по пътя и го попитал – има ли къде да преспи в селото, пък утре да оправя колата и да продължи. Селянинът му казал:
– Навсякъде е пълно с курортисти, но има една самотна жена на края на селото, нейната къща е празна, там може да преспиш.
Намерил човека къщата, почукал, отворила му жената, той я питал може ли да преспи. Тя му казала:
– Може, но имайте предвид, че аз от 5 години съм самотна …
Мъжа я прекъснал:
– Госпожо, аз съм джентълмен!
Жената сложила вечеря, изкарала вино. Вечеряли, жената започнала да оправя стаята за спане и пак казала:
– Да ви кажа пак, че от 5 години съм самотна и …
– Госпожо, аз съм джентълмен! Моля ви не се притеснявайте!
На сутринта човекът се събудил, излязъл на двора и видял жената да храни кокошките. Направило му впечатление, че има много петли, а малко кокошки и попитал:
– Защо имате повече петли, отколкото кокошки?
– Ами то само един от тях е петел, другите са джентълмени!“

И още.

И още:

Градска девойка за пръв път от години на гости на баба си на село:
– Бабо, а къде може тука да се ходи нощно време?
– Ей, тука, в тая кофа…

И още:

„Дубрютрю.Някой да си прибере жената ,че ще даде фира, ако мине някой автомобил през нея.“

Това е извън диалекта, а като стана дума за диалекта, да си дойдем на думата, де.

„Брациговски диалект“:

„Ей, тва къ жъ гу куминтиръти? Га са насмучим с ракийъ и другу видим, мъ тоз я пил ногу, гаче ли…“

Невероятно, но факт: Извънземни витаят на Атолука – ТУК

„Равногорски диалект“:

„Нема друго като фойната с топчета,ляк от сякъде
Два три чъпа над възлавето и спиш като пор
Сушишь топчета,дъфчиш и кашлицата а забурявашь.“