В последния ден от есенния месец ноември Православната църква почита паметта на св. Апостол Андрей Първозвани.  Свети Андрей пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос. За него се разказва в Евангелието как е нахранил народа с пет хляба. Още от ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на река Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнецът Божий!“. Когато чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден. По-късно отишъл да намери брат си – Симон (Петър) и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!“ , след което го довел при Христос. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Спасителят ги видял веднъж на Галилейското езеро и им казал: „Вървете след мене и аз ще ви направя ловци на човеци“. Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса, смърт и възкресение. Според народното поверие Андреевден е известен и като Мечкинден. Легендата разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, затова възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал „Който тебе не празнува, да го язди твоят кон“.  Денят се отбелязва и като празник на  зърното. Този ден се свързва с разбирането, че светлината в денонощието започва да расте – наедрява, затова някъде се нарича Едреевден, та слънцето да помръдва „както пиле в яйце“, всеки ден по-малко денят да се увеличава колкото с просено зърно. На трапезата на този ден трябва да присъства жито, боб, леща, грах, просо или ечемик. Освен Андрей имен ден днес празнуват и носещите имената Храбър, Храбрин и  Първан.