На 5 декември 2017 г. от 18 часа, вторник, в Художествена галерия „Станислав Доспевски“ ще бъде открита изложба на Петър Змийчаров. Експозицията включва не показвани до сега творби на художника, както и творби от частни колекции, съобщиха от голерията.

Доц. д-р Петър Змийчаров е директор на ХГ „Станислав Доспевски“ в периода 2009-2012 г.
Като директор Петър Змийчаров направи възможно осъществяването на изложби на автори като: Десислава Минчева, Любен Зидаров, Рин Ямамура, Атанас Атанасов, Симеон Спиридонов, Георги Веселинов, Васил Петров, Иван Милев, Ангел Гешев, Христо Дюлгеров. В залите на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ бяха подредени и изложбите: „Изкуството на екслибриса“ (пълната колекция на Второто международно биенале проведено в София през 2005 г., с общо 246 автора), „Последната колекция в памет на Иван Кирков“(репродукции), „20 години пред керамичната пещ“ (самостоятелна изложба на Маргарита Иванова), „През ключалката“ (изложба с творби на художници работещи в галерията) и др. Организирани бяха изложби с творби от фонда на галерията: „С аромат на лято без правила“, „Графика от фонда на галерията“, „Форма и цвят в дърво“, „Пейзаж“, „Голо тяло“. Залите бяха място за детски игри, конкурси и демонстрации на художествени техники. През 2010 г. Петър Змийчаров дари за художествения фонд на галерията шест екслибриса от авторите: Онник Каранфилян и Юлиян Йорданов, а през 2011 г. – авторската си творба „Богородица с трънлив венец“.
Настоящата изложба е породена от уважението и почитта към паметта и творческата дейност на Доц. д-р Петър Змийчаров от екипа на галерията, близки и приятели.

Из „Енциклопедия Пазарджик“

Петър Георгиев ЗМИЙЧАРОВ 
(15.X.1961 г.- 29.12.2016 г. ,Пазарджик) – изкуствовед. Завършва НХГ „Цанко Лавренов” – Пловдив (1980) и изкуствознание в НХА „Николай Павлович” – С. (1991). Преподавател по история на изкуството в НАТФИЗ „”Кр. Сарафов” (1991 ), по „История и теория на знака” в СУ „Св. Кл. Охридски” и в ПУ „Паисий Хилендарски”. Доктор (1992), доц. (1995). Уредник в отдел „Съвременно българско изкуство” в НХГ – С. (1998-2002). От кр. на 80-те г. публикува оперативна критика във всички периодични и специализирани издания. Пише театрална и кинокритика.

Автор на:
„Изобразителният театър на Александър Морфов”, „Много лично” (в съавт. с проф. Георги Каприев), „Личен Ренесанс”, „Пейзаж с фигура”, „Художникът след графикатурата” и др.

Сътрудничи на:

сп. „Изкуство” и „Проблеми на изкуството”, вестниците: „Култура”, „АБВ”, „Литературен вестник”, „Дума”, „Гласове”. Има публикация в Югославия – в. „Кръг”, в „Унгария”, и обзорна студия върху проблемите на бълг. сценография в Английската енциклопедия на театъра на издателство „Роутлидж”.

Куратор на артистични проекти :

„Нови имена – II” (СБХ „Шипка” 6), „Рисунка и малка пластика” (НХГ – НДК); „Краят на приказката”(НХ-НДК); „Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?” (НХГ – Унгарски културен институт); Есенни изложби в частни галерии в страната. Чл. на творческия фонд на СБХ (1991) и съучредител на Българското Ex-libris общество. Почетен член на Норвежкия орден за заслуги (Е.А.Х.)