Никола ИВАНОВ, литературен критик

„Въртележка” е шестата книга с епиграми на Александър Йотов. В последно време той по-рядко пише хумористични и сатирични разкази и фейлетони и се съсредоточи върху епиграмата. Епиграмата е преди всичко концентрация на мисълта, изненадваща находка, оригинално обобщение, изразени обикновено в два или четири стиха. Казаното преди теб да го споделиш по непознат индивидуален различен начин. Всичко това трябва да бъде поднесено достатъчно образно и метафорично, намекът да предизвика досещане и усещания у читателя, които да му доставят интерес и удоволствие. С епиграмата се критикуват и осмиват обществени недъзи или лични слабости.

Александър Йотов не стои настрана от обществено-политическите проблеми, но той не политиканства, а се насочва към важното обобщение. Например в „Ориентиран” поставя проблема за мимикрията в политиката:

 

                     С живота отдавна съм наясно –

                     приел съм лявото за… дясно!

 

На същия проблем са посветени „В правия път” и „Посоката”.

Епиграмистът осмива и някои недобри черти от националния ни характер. Например на думи сме силни, но когато трябва да се осъществи действително някаква необходима и наложителна промяна, ни няма:

 

Богатство

                   Такава ни е историята –

                   най-добри сме в теорията.

 

Темата продължава и е доразвита и допълнена в „Предупреждение” и „Вече”. Тази недобра наша национална черта е осмяна още от Ботев и други наши големи творци.

Александър Йотов е недоверчив към политиците в едноименната епиграма:

 

                   Не им вярвам на парата –

                   яли сме им попарата.

 

Всички сме се наслушали на предизборни обещания, които след това дошлите на власт забравят. И опитите да сломят непокорните в повечето случаи са сполучливи. Властниците прилагат моркова и тоягата за това. Във „Властта променя” четем:

 

                   Спря да бъде деен,

                   откакто е… идеен!

 

„Послушен” носи подобно послание:

 

                   Признаха му заслугите,

                   вървеше в крак със другите.

 

Подобни послания носят и „За обещанията”, „Изход”, „Абсурд”.

Безчестието в политиката е сред най-характерните черти не само за нашите политици. Априори политиката се смята за мръсна и  непочтена дейност по принцип и за това са виновни самите политици. Александър Йотов обобщава в „Един от нас”:

 

                  Честността му го напусна,

                  в политиката се впусна.

 

Бихме прибавили още „Мафия”, „За политиците”, „На четири очи”, а „Тенденция” обобщава:

 

Всичко вършат,

                 за да ни довършат.

 

Лакомията на властниците е забележителна. В това ни убеждава „От памтивека”:

 

                 Тяхната, тяхната мамица –

                 за тях зърно, а за нас сламица!

 

Още и „Брак”:

 

                 Обичта им вече е законна,

                 всеки със своята комисионна.

 

Както и „За някои”.

Много важен и актуален е въпросът за несъответствието между позициите, които заема човекът и възможностите му да изпълнява задълженията си. Темата е в основата на „Случва се”:

 

                  Не винаги знанието

                  отговаря на призванието!

 

Това е много вредно за обществото, защото нанася очевидни вреди. На същия проблем са посветени „За някои”, „Като гледам”, а „Писателска” пренася несъответствието в полето на изкуствата:

 

Не пишете книги тънки,

                  ако мозъкът ви е без гънки.

 

Да се търси на наш човек работа или служба е широко разпространено явление. Познато е до втръсване да се търси на човека работа, а не за работата човек, който да я свърши или пък да се измислят различни синекури и ненужни длъжности, за да се устрояват обикновено партийни активисти. В „Щатен” четем:

 

                 Назначиха го в театъра

                 да отговаря за вятъра!

 

Като продължение можем да посочим епиграми като „За моженето” и „Материалист”.

За псевдоизкуството става дума в „Из галериите”:

 

                 И сред рисунки

                 се срещат сапунки.

 

Допълват ги „В изкуството” и „Поет”. Без творческа отговорност не може да се създаде силно изкуство:

 

                 По картините съдя, от боите,

                 трябва и малко да се боите!

 

Немалко от епиграмите са посветени на нагаждачите: „На сметка”, „Послушен”, „Някой”, „Осигурен”, „В службата”, „Влечуго”, „Опак”, „Тактик”, „Плазмодий”, „Нов начин”, „Пълен напред”. Някои подсказват съдържанието си чрез заглавията и предизвикват отвращението и презрението ни. Например „Влечуго”:

 

                   Не издаде звук, ни шумолене,

                   живота си изкара на колене!

 

Или пък „Плазмодий”:

 

Проля много сълзи –

                   забраниха му да пълзи.

 

Сред най-болезнените национални проблеми е напускането на България от младите хора. В „Простете ни, деца” епиграмистът горчиво споделя:

 

Лесно се даваме –

                   обезлюдяваме.

 

Както се убеждаваме от цитираните епиграми, Александър Йотов е умел автор и интерпретатор на важни проблеми от живота ни на българи. Слага пръст в раните без простотии и елементарно стихоплетство. В „Интерпланетаризъм” четем:

 

Няма мир –

                   всичко е

                            ефир!

 

В него се крие и заканата на автора да не се примирява с несъвършенствата в живота ни, да огласява безобразията на властта, без да се съобразява и страхува. В последна сметка това е същността и необходимостта от хумора и сатирата. А финалната епиграма „Орисия” гласи:

                  Тая, дето ни закука,

                  докога ще кука?

Ами… докато си мълчим и примиряваме. И да не се стремим като удавници, уловили се за сламката да се качим на въртележката, а да свалим въртящите се от нея:

                 На въртележката, веднъж

                                                 качени,

                 стават като съдове

                                                 скачени!     

 

       Александър ЙОТОВ, „Въртележка”, епиграми, „Белопринт”, 2017 година.