Валентина РАДИНСКА

Като човек, който доста отдавна наблюдава литературния живот в България, а също и отношението на критиците към протичащите литературни процеси, през последните години с огорчение съм констатирала постепенното изчезване както на обикновените оперативни рецензии за книгите, така и на задълбочените литературнокритически анализи, и подмяната им с кратки анотации и повърхностни рекламни отзиви в медиите. Да не говорим пък за по-големи, с изследователски характер, портрети на писатели и поети. На фона на това очевадно безразличие работата на литературния критик и изследовател Никола Иванов не е просто забележима, но и значителна във всяко едно отношение. Дълбокото му вглеждане във фигурите, очертаващи литературния пейзаж на неговото време, предизвиква респект и уважение. Неуморно и безпристрастно той подрежда своята „бална зала”, като един истински очевидец и летописец на историята на българската литература.

В настоящия том са включени панорамни, задълбочени студии и статии, които с ерудиция обглеждат творчеството на такива знакови за времето си имена като Магда Петканова, Станка Пенчева, Велин Георгиев, Миряна Башева, Янко Станоев, Владимир Попов, а също и едни от най-талантливите представители на по-младото поколение – Виолета Христова и Камелия Кондова.

Делото на Никола Иванов е наистина извънредно, няма друг литературен критик в последно време, който да се е посветил на едно достоверно, добросъвестно и извършвано с такава отдаденост изследване на хронологията и живите процеси в нашата литературна действителност.

Дълбоко съм убедена, че неговият сборник ще остане като документ на очевидец, който обича, разбира и коментира с ерудиция и уважение делото на българските писатели и поети.