Западните Родопи – голяма част, от които са в нашата област, са осеяни с останки от стари пътища. Много от тях са били съществуващи още по времето на древните траки, но по-късно те били направени отново от римляните, които властвали и в нашите земи. Едно от най-важните трасета по римско време е от Никополис ад Нестум до прохода Железни врата, край днешен Велинград.
По времето на Римската империя (I-III в.) първокласните пътища достигали дължина от около 90 000 км. Наложени върху екватора биха го опасали два пъти. Второкласните артерии били много повече.
Класическият първокласен римски път достигал до 6 м широчина и бил изграден от 4 пласта. Най-отдолу се настилал чакъл с пясък, после дребни камъни, а отгоре пак чакъл, но залят обилно с хоросан. Последният пласт бил застилан с масивни каменни, варовикови или базалтови плочи. От двете страни се слагали бордюри. В планинските проходи пътищата били значително по-тесни и се изсичали често в скалите. В равнината се изграждали върху насипи, за да може по-лесно да се оттича дъждовната вода.
На всяка римска миля (1 р.м. = 1482 м) се поставяла каменна крайпътна колона, предимно с цилиндрична форма. На нея се изписвало името на управляващия император, на провинциалния управител, на лицата, издигали колоната (най-често военна част) и разстоянието от най-близкото селище. В граничните райони, на няколко мили видимо разстояние, се изграждали триетажни стражеви кули.
Римляните строели пътищата си по определени правила – полагали се няколко добре утъпкани пласта с различен състав от пръст и камъни за отвеждане на водата, а повърхността отгоре била настилана с каменни плочи, което ги правело дълготрайни и здрави – така те са оцелели до днес.
Най-долният слой е бил от земя, чакъл и вар и се е наричал Pavimentum. Вторият слой е бил каменният фундамент – Statument. Третият слой е бил от камъни и строителни отпадъци – Rudus. Четвъртият, горен слой, същинският път, се е наричал – Sumum Dorsum. А от двата края е имало изградени канавки –Fossa.
Проходът Траянови врата е важно място от римската пътна инфраструктура. Той е известен и като проходът Суки. Става дума за тесния пролом между ридовете Еледжик и Голак от ихтиманския дял на Средна гора.
На тракийски „суки” означава „цепка, теснина, цепнатина”. Древните автори така го и описват, като един процеп, през който се преминава, за да се отиде от Тракия към Дунав. Проходът Суки лежи на главния военен римски път на Балканите – Виа Милитарис. Той свързва Мала Азия с р. Дунав, а главните станции по него са: Константинопол, Адрианопол (Hadrianopolis, дн. Одрин), Филипополис, проход Суки, Сердика (София), Ниш (Nasis), Белград (Sigindunum). По долината на р. Вардар (Axios)този път се свързва с Виа Егнация. Пътят Виа Егнация свързва основните крайбрежни градове: Тесалоники (Солун), Сяр, Филипи (около дн. Драма), Дорискос (дн. Александропулис), Византион (Константинопол).
Край село Фотиново преминава път строен по времето на император Траян
В периода от 102 до 106 г. император Траян е построил град на р. Места (Nestos) в чест на победата си над даките през 101 г. Нарекъл го Никополис ад Нестум (Град на победата на Места). Естествено, мястото на този град не е избрано случайно. Той е свързан с прохода , който се намира в района на месността Беглика. Там между язовирите Малък и Голям Беглик е известната и до днес местност Железни врата, до месността Доспатски проход.
С Виа Траяна е свързан известният Кемеров мост, който свързва гр. Девин с Виа Траяна. Възможно е първите римски пълководци, следвайки Александър Македонски, да са навлизали в Родопите през района на Триград, по р. Кричим, пресичайки р. Караджадере (приток на Доспатската река) в района на Кемеровия мост, по стари тракийски път през с. Фотун (дн. Фотиново) към Филипополис. Другият възможен вариант е по поречието на р. Кричим, р. Въча към Филипополис.
След създаването на Никополис ад Нестум, пътят от с. Фотун ( с. Фотиново) през Доспатският проход продължава към Доспат и Траяновия град. Това се потвърждава и от втория етап на археологическата експедиция „Родопи 2002 – Храмът на Дионис) през ноември 2002 г. с ръководител д-р Кисьов, която локализира трасето на пътя Филипопол – Бесапара – Пещера – с. Фотиново – Доспат – Никополис ад Нестум (дн. с. Гърмен).
За уточняването на мястото, през което са навлизали римските войски в Родопите спомагат и картите, които са се ползвали в началото на новата ера от римляните и от описанията на римския хронист Амиан Марцелин (роден 330г.), описал историята на Римската империя от 353 г. до 378 г. В книгата си „Римска история”, гл. ХХVІ той уточнява, че има три прохода за навлизането в Тракия: през крайбрежна Дакия (Ришки проход), най-известният – проходът Суки и третият – от Македония и Илирия, наречен Аконтисма. От картата, Приложение № 3 се вижда мястото на Суки – между Хемус и Родопите и на прохода от Македония през Родопитe – днешния Доспатски проход. Мястото на Аконтисма е уточнено от други източници – на около девет километра от гр. Филипи.
След навлизането в Родопите през месността Беглика се навлиза в свещената територия на бесите. Там са били основните боеве между римляни и беси. Пълководецът Лукул и Брут (убиецът на Юлий Цезар) само са преминали и битката е била да се отвори пътя. Филип V Македонски също се е бил с бесите, за да премине през Родопите към Филипополис при неговия поход през 184 – 183 г. пр. н. е.
Траян е осъзнал, че земята на бесите е богата не само на митове и легенди, но и на злато и сребро. Недалеч от пътя Виа Траяна е връх Сребрен. Наблизо е и месността Ремово, в района на гр. Ракитово, където има тракийски и римски рудници. Стоян Златаров от село Ковачевица, баща на писателя Емилиян Станев, споменава за махала Калайково, до дн. Доспат (името вероятно е свързано с добив на малко разпространения метал калай). Пътищата са били артериите на римското могъщество и начин за експлоатация на богатствата на покорените земи.
В село Фотиново, община Батак и сега съществуват 7 римски моста.
Пътищата са охранявани строго от римляните. За тази цел в селищата са разполагани римски гарнизони. Там, където не е имало селища, са правени римски военни лагери. Такъв лагер има в района на връх Малка Сютка. Това място се нарича от местните хора „Казармите” и там често обикалят иманяри. Непосредствено до мястото на гарнизона е месността Железни врата. Там е и мястото където на времето имало и римска монетарница.
