Историята на камбаната започва от бронзовия век (4-1 хилядолетие пр. Хр.), обусловена от разпространението по света на металургията на медта и нейните сплави, от които се изготвяли бойно оръжия, оръдия на труда, предмети на бита и др. Археолозите са намирали бронзови камбанки и звънчета при разкопки в древните градове на Китай, Кавказ, Близкия и Средния Изток, чиято възраст стига до 20 век пр. Хр. В началото на християнското летоброене бронзовите звънци и камбани получили широко разпространение и изпълнявали както култови, така и светски функции.

По време на гоненията на християните (1-3 в.) и дума не можело да става за употреба на камбани в църковните служби, защото християнството не било разрешена религия в границите на Римската империя. Призив за богослужението се извършвал от особени лица от низшите клирически чинове, наричани народосъбиратели. През 313 г. Медиоланският (издаден в днешния град Милано) едикт на имп. Константин Велики дава на християнската религия статут на разрешено вероизповедание, religio licitae. Самият император се опитал да въведе духови инструменти-тръби, с които да се призовава за богослужение, но след смъртта му в 337 г. те просъсществували кратко време. Около края на 3 век в храмовете и манастирите вече повсеместно се използвали била и клепала, т. е. дървени или металически дъски, по които се бие с чукче.

До 5 век камбаните рядко се използвали в църковната служба – те били ляти, ковани, клепани, имали малки размери, най-разнообразна форма и звучали твърде непретенциозно. Тласък за тяхното разпространение било изобретението в началото на 5 век от епископа на град Нола, провинция Кампана в Италия Свети Павлин (353-431 г.) на лалеподобната форма на бронзовите камбани и организирането на тяхното масово производство. Легендата гласи, че връщайки се веднъж след служба у дома, той полегнал в полето и заспал. Насън му се явили ангели с полски цветя-камбанки, от които излизали приятни звуци. Поразен от случилото се, той веднага разпоредил на майсторите да отлеят няколко бронзови камбани с форма на лале. Оказали се удачни и скоро новият модел камбани (наричали ги „кампани” по името на провинцията, където светителствал еп. Павел Нолански) се разпространил в цяла Европа. В църковно-славянските книги често се среща термина „кампана”.

Първото документално упоменаване за използване на камбани в църковното богослужение се отнася към 6 в. Официалното им въвеждане в християнското богослужение е извъшено от римския папа Сабиниан през 604-606 г. Във Византия първите камбани се появяват в 865 г., когато венецианския дожд Орсо I изпраща като подарък на византийския император Михаил III една дузина неголеми камбани, които били поставени на върха на специално построена кула, редом до Константинополския съборен храм „Света София”. В Русия за пръв път намираме писмено свидетелство за камбани в третата Новгородска летопис в 1066 г.: „Приде Всеслав и взя Новгород и колокола съима у святыя Софии и паникадил съима”.

Първото документално свидетелство за отливане на камбани на руска земя е от 1259 г., когато княз Даниил Галицки докарва от Киев в Холм иконите и част от камбаните, а останалата част решил да се отлее на място. В периода 14-17 век историците са изследвали 505 камбанолеяри, от които 190 били майстори. Самите руски монарси поддържали бурното развитие в камбанолеярното дело, тъй като водели с предшествениците си честолюбиво съревнование кой по-голяма камбана ще направи при царуването си. През 16-17 в. Руските майстори разработват свой профил и методика и достигат висоти в технологията и отливане на камбани с предварително зададени свойства.

В звънарната на Успенския събор на Ростовския Кремъл огромните камбани (2000, 1000 и 500 пуда) са отляти в класически мажорен акорд в точност до 1 процент, което е непостижимо за повечето от днешните камбанолеяри. Доказателство за световната слава на руските камбани е случаят, когато ген. Дибич Задбалкански влиза в Одрин и събирайки българските първенци ги попитал какво да направи за българското население в града, те му отвърнали, че го молят да им уреди една камбана от Русия (естествено и разрешение от властите да я използват, понеже мюсюлманите по принцип забраняват ползването на камбанен звън в завладяните от тях територии).

Колкото и да е важно благолепието на един храм, било с наличието на ангелозвучни камбани и скъпоценни църковни утари, или прекрасни свещени изображения (икони, стенописи) и дърворезби, прекрасната душевна чистота и отвореното сърце към приемане на Словото Божие и прилагането му в нашия живот, ни правят последователи на Христа, истински християни. Показателен е следният случай: през 1819 г. гражданите на гр. Франклин, САЩ, поискали от Бенджамин Франклин да им подари камбана, но той им подарил библиотека. Той им подарил библиотеката си с думите: “Вместо камбана, изпращам ви библиотека. Уверен съм, че тя повече ще ви помогне, отколкото камбаната, за да разберете как трябва да се служи на Бога и как да се работи за доброто на хората”.

Православният чин за освещаване на камбана е поместен в Допълнителния или във Великия требник. Извършва се преди окачването на камбаната в камбанарията от свещенослужители в пълно богослужебно одеяние, които я прекадават от четирите страни и я освещават отвън и отвътре. Четат се „Трисвятое”, „Отче наш”, псалми 148, 150, 28, и 69, след което следва паримия из книга Числа (глава 10:1-10 стихове): „Рече Господ на Моисей, казвайки: направи си две тръби сребърни, ковани. …. И в дните на вашето веселие, и вашите празници, и в новомесечията си възтръбете с тръбите на всесъжението и жертвите за вашето спасение.” После идва пеенето на стихирите и дневният отпуст.

Камбаните се явяват една от необходимите принадлежности на православния храм. Църковният звън се използва за:

– да свиква вярващите на богослужение;
– да изразява тържеството на Църквата и нейното богослужение;
– да възвестява на неприсъстващите в храма за времето на извършване на особено важни моменти от богослужението.

Православният звън освен това богослужебно предназначение, се явява израз на радостта, скръбта и тържеството на народа, което поражда появата на различли видове камбанен звън и всеки вид има своето название и значение (в нач. 20 век в Свето-Даниловския манастир край Москва били изпълнявани 43 вида камбанен звън).

Един от каноническите звънове в православната църква е „перезвон“. По-сложен от останалите, при него се удря силно по веднъж всяка от камбаните, от най-голямата до най-малката. Този скръбен камбанен звън се отнася до Господа, нашия Спасител, и е задължително да се отличава от погребалния звън (перебор), използван за обикновените смъртни и грешни хора. „Перезвон“ символизира „изтощението” на Иисус Христос, заради нашето спасение и се извършва два пъти годишно: на Велики Петък (на вечернята преди изнсянето и полагането на Плащеницата) и Велика Събота (на утренята при кръстния ход със Св. Плащеница около храма), или в дните на кръстната смърт на Божия Син и на Неговото доброволно погребение.

Интересно е да проследим живота на най-авторитетната българска камбанолеярна фирма – едно предприятие, обхващащо различни епохи в историческия път на България, епохи на робство и освобождение в рамките на последните три века. Тя се появява преди Освобождението, живее с духа и идеите на предосвободителната епоха, продължава и след това в свободното отечество през десетилетията на държавния атеизъм до условията на пазарна икономика в 26-та страна-членка на Европейския съюз.

В 1872 г. братята Иван и Лазар Д. Велеганови, леяри от Банско, напускат родния град и след дълго лутане се установяват в Пловдив, където същата година основават фирмата „Братя Д. Велеганови” за изработка на камбани, свещници, полиелеи, както и за отливане на разни машинни части. По време на Априлското възстание Иван е пратен в тъмница от турските власти, защото взема живо участие в борбата за освобождение като лее куршуми и лъвчета за възстанците, където починал от зверските мъчения.

Получават признание през 1926 г. от Началника на търговското и индустриално отделение при Министерството на търговията, промишлеността и труда за майсторството да изработват камбани с най-ралични и точно определени тонове („до диез”, „фа диез”). За доброто име и високи постижения на фирмата свидетелстват многото награди: почетни дипломи от Пловдивското изложение в 1892 г., мострените изложби през 1933, 1935 и 1936 г.; златни медали от Горно-Оряховския мострен панаир през 1925 и 1926 г., Старо-Загорската изложба през 1927 г., Пловдивския мострен панаир в 1934 г.

Най-голямото доказателство е фактът, че болшинството от църквите и манастирите у нас си доставят от фирма „Велеганов” най-разнообразни по величини, тежест, тонове и пр. камбани, свещници, панахидници, седмосвещници и др. видове църковни принадлежности, а една от последните най-големи поръчки от неправителствения сектор с дарения от цялата страна беше през 2004 г. за вътрешното благолепие на обновената българска православна църква „Св. Вмч. Георги” в гр. Одрин, Република Турция.

Именно в леарна „Велеганов“ ще бъде отлята и камбаната за храма „Св. Георги Победоносец“ в с. Ивайло.

Всяка камбана произвежда конкретен тон. Като цяло звукът на всяка една камбана от акустична гледна точка е много специфичен и много особен. Освен началния ударен тон, който произвежда камбаната, след това от резонанса възпроизвежда и някои обертонове, които в повечето случаи са недоловими с просто ухо. Те се улавят основно от хората с развит музикален слух, но това е особеното при камбаните – че всяка си произвежда конкретен тон, разясни диригентът Георги Иванов, който се е наел с нелеката задача да събира средства за камбаната. За камбаната в село Ивайло е характерно, че произвежда тон „ми“ на първа октава.

При траурно биене по канон се изпълняват 33 удара. Когато покойникът е мъж, са 33 удара по три пъти с пауза. При починала жена ударите са 33 по два с пауза, а когато е дете, ударите са 33 по един. Броят на ударите е точно толкова, защото символизира Христовата възраст.  При тържественото биене също ударите са 33, но се бие по-тържествено и затова се създава впечатление за по-мажорно настроение.  В катедралната църква „Света Богородица” в Пазарджик камбаните са отливани също във фирмата на братя Велеганови в Пловдив, откъдето ще се купи нова камбана и за църквата в Ивайло.