По времето на богомилите в страната ни се появяват множество скални църкви. На пръв прочит това звучи нереално. За какво са им? Но всъщност богомилите имат много стройно учение и по подобие на останалите религии също имат нужда от свое място за уединение и беседи. След изтребването и прогонването на богомилите, там се установява православната църква и всъщност остава там почти до края на Турското робство.
Историческата наука познава много такива места в България, но днес ще ви отведем в две такива църкви.
Те отстоят на сравнително кратко разстояние от Пазарджик и бихте могли да ги разгледате и посетите само да един уикенд.
Първият от хамовете се намира край село Михалич, община Свиленград, област Хасково.

Малко преди да стигнете до самото село Михалич има табела на пътя, сочеща наляво към черен път, виещ се по един хълм. Ако оставите колата до пътя, имате около 5 минути пеша, докато изкачите хълма.
От дясната страна ще ви се покаже Михалич, но църквата остава скрита. Ниско до земята (ако не е скрита в тревата) можете да видите стрелка, последвайте я.


Скалната църква (X век) се намира на около 2 км югозападно от с. Маточина в местността „Дели кая“. Оформена е като правоъгълно засводено помещение, в което се влиза през къс, също така сводест, коридор. Църквата е изсечена в самата скала абсолютно и само с помощта на ръчни инструменти – факт, който недвусмислено показва колко силна вяра в Бог и воля за работа са имали нашите деди.
Общата дължина на Божия храм е 14,05 м, а само на коридора – 4,20 м. Най-високата точка на свода е 3,50 м, а широчината му е 3 м. Отляво от входа личат изсечени стъпала, водещи към обширното плато, под което се намира църквата. В скалата са запазени и следи от издълбани форми с култово предназначение, най-вероятно от времето на траките. От платото се открива красива панорамна гледка: на юг – към меандрите на река Тунджа и на запад – към долината на река Фишера. При ясно време се виждат и минаретата на джамията Селимие в Одрин, Турция.
В по-новата история скалната църква е носила името „Свети Дух” и е действала като църковен храм на три села – Маточина, Варник и несъществуващото вече Благунци. На платото над църквата дълги години се е провеждал многолюден събор. През 1934 г. в Маточина е построена нова църква „Св. Св. Константин и Елена” и постепенно богослужебния живот във „вехтата” църква замира.
За скалната църква край село Маточина съществуват различни истории и легенди. Една от тях разказва, че на това място преди много векове се е намирала пещера, използвана за светилище. В нея са били почитани древните езически богове. Наблизо имало друга пещера, в която се пазели скулптурни изображения на тези богове, изработени от благородни метали. Статуите се изнасяли само в деня на съответния бог и пак се скривали. Скалната църква при с. Маточина е обявена за паметник на културата от национално значение, разказва Константин Зайков.
Няма коментари!
Все още няма коментари.