На днешния ден православната църква почита 40-те войници от арменския полк в гр. Севастия. Воините загиват за своята вяра след жестоки мъчения по време на преследванията на християните от император  Линикий (IV в.).

Празникът е известен още като Четиридесет мъченици Севастийски, младенци. Император Линикий издал строги укази против християните. В един полк в арменския гр. Севастия  се намирали тогава четиридесет войници, които изповядвали християнската вяра. Те се отличавали с неустрашимата си храброст в битките и ревностно изпълнение на своите задължения и затова били обичани и уважавани от всички. Стигнала до Севастия повеля да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове. Тогава Агриколай, воеводата на града, повикал при себе си тия войници и им съобщил царската повеля. Те единодушно отказали да се поклонят на боговете. Войводата ги заплашил с мъчения и смърт, ако упорстват в своето решение, и им обещал почести и богати дарове, ако се отрекат от Христа. Но заплахите и обещанията останали безсилни и войниците били отведени в тъмницата до другия ден. След седмица заплахи, мъчения и увещания, мъчителите непримирими, че войниците са още живи предали ги на нови изтезания и най-после ги наказали със смърт.

В страшни мъки войниците–християни предали Богу душите си.  Лисий, който бил пратен да съди войниците заповядал да изгорят телата на светите мъченици, за да не могат християните да ги почетат с погребение. Натоварили телата на коли, за да ги закарат вън от града и да ги изгорят на клада. Когато кладата изгоряла, намерили само костите на светите мъченици и ги хвърлили в реката. Това станало около 320 година. След три дни светите 40 мъченици се явили на севастийския епископ Петър и му казали да прибере костите им. Той заедно с християните от града нощем отишъл на реката и при чудното сияние, което озарило мястото, където лежали костите на светите мъченици, ги събрал и извадил от реката. В 436 г. царица Пулхерия, внучка на император Теодосий Велики и сестра на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег.

Имен ден днес празнуват носещите имената Младен, Младена, Гордан, Горян, Горянка, както и Вивиан, тъй като името е с латински произход и означава „жив“, „живеещ“. Народните традиции в този ден се свързват главно с гоненето на на змии и гущери. Народното вярване е, че на този ден слънцето се обръща към лято, времето се затопля и излизат всички буболечки, змии и гущери от дупките си. Предпазващо значение имат всички действия, като палене на огньове, прескачането им, удрянето по железни предмети и наричането: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача“.

На празничната трапеза се слагат 40 червени чушки, пълнени с боб, а също и 40 сарми с ориз. Наливат се 40 чашки с вино и 40 с ракия. Изяждат се 40 залъка и се изпиват 40 глътки вода, стопанинът засява 40 корена и всичко се хваща. На днешния ден не трябва да се провлачва конец, за да не се въдят змии и не се споменава името на влечугите.