Може би сте чували, че на Великден на остров Корфу има традиция да чупят делви. Според пътеводителите това се прави, за да се приветства пролетта, но никъде не се обяснява смисълът на този ритуал. В книгата на д-р Константин Кантарев за Пазарджик – „Пролетта на един град“ е разказана следната история, която си кореспондира с обичая на Корфу и може би донякъде внася яснота за него. Всъщност обичаят е езически и вярването свързано с него е, че счупеното носи щастие и поправя грешките от миналото. Червеният цвят, в който са боядисани някои от глинените съдове символизира цвета на кръвта и касае наследствени болести или родови проклятия.

„На чисти понеделник стар обичай беше да се чупят стомни, пълни с червена боя, пред вратата на жилището на стари ергени. Това се правеше именно на чисти понеделник, след Великите Заговезни, защото щом и до Заговезни не са се оженили, през следващите дни на пост те не можеха да се задомят, тъй като църквата не венчаваше. А единственият начин да встъпиш в брак беше църквата. Гражданският брак не съществуваше.

Неизменна жертва на този обичай бяха братята Оник и Бохос Папазян, собственици на галантерийния магазин „Танго“ на Мехкемето. Над магазина беше и жилището им. С шум, смях и викове, с тъпани  и зурни се чупеха по десетина стомни на тротоара пред магазина им. Събираше се цялата чаршия и джумбушът ставаше още по-голям.

За да избегнат тази неприятност, двамата братя не отваряха магазина през този ден. Не отваряха и във вторник, и в сряда, защото зевзеците бяха упорити и ако не ги намериха в понеделник, правеха това в някои  от следващите дни.

Папазян плащаха на един циганин да събере счупените грънци, да измие и чак след това отваряха. И все пак не се женеха, а останаха заклети стари ергени.

Стар ерген беше  и директорът на банка „Български кредит“. При него ритуалът беше по-сложен. При Околийското управление беше останал години наред един щъркел, който не отлиташе на юг. Движеше се по улиците около управлението и влизаше в двора. Беше свикнал с хората и не бягаше от тях. Зевзеците го боядисваха в червено и заедно със счупените стомни го вкарваха в кабинета на директора. През всичкото време гърмеше цигански оркестър. Получените пари изпиваха вечерта в някое заведение заедно с жертвата.

Въпросният обичай бе забранен от околийския началник на полицията, защото и той бе стар ерген.

Все на чисти понеделник се случваше и един лош обичай – въртене на кучета. Младежи касапи и томболджии ловяха кучета и със специална въртележка ги въртяха. Изплашените животни падаха с удар на земята, квичаха и бягаха.“

Книгата „Пролетта на един град“ ще бъде преиздадена от Община Пазарджик.