Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен чин (ред). При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен „Мироносци идат, с миро Те помазват“.
Броят и видът на съставките на мирото, което се приготовлява за култова употреба в Православната църква, не е строго установен. Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57. Тия вещества се подразделят на три групи: течности, билки и смоли. Основната маса на мироварния състав е чистият маслинен елей. Останалите вещества представляват различни благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и есенции. Също така се използва и бяло вино, което служи за предпазване на врящия зехтин от прегаряне, а подсилено със спирт, то има ролята на разтворител за получаване на ароматичен извлек от посочените съставки.
Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на св. миро имат само предстоятелите на отделните напълно автокефални православни църкви. Мироваренето и мироосвещението е чинодействие, което се извършва рядко – веднъж на 5-10 години. Подготовката към мироваренето започва още от Неделя Кръстопоклонна на св. Четиридесетница.
След св. Литургия предстоятелят на Църквата извършва малък водосвет. Подир това се поръсват със св. вода материалите и съдовете, смолите – счукани на прах или ситно раздробени – се заливат с част от елея, колкото е необходимо за тяхното разтваряне, а тревите и корените се нарязват на ситно и се накисват в част от бялото гроздово вино, подсилено с чист винен спирт. Материалите се оставят да киснат така до Цветница, когато следобед тревите се изцеждат от виното и всичко се приготвя в пълна изправност за мироваренето на следващия ден.
Самото мироварене начева от Велики понеделник, когато след св. Преждеосвещена литургия предстоятелят на Църквата отслужва водосвет и поръсва мироварните съдове и материали. След това той собственоръчно запалва огъня (или включва в ел. мрежа) под мироварния казан и прочита първото зачало (откъс) от Четириевангелието. След него присъстващите архиереи и др. клирици четат Новия Завет и през цялото време разбъркват благоуханната смес.
Мироваренето продължава три дни. Свареното миро се сипва в няколко (в някои църкви 12) съда, наричани конкуми, които след това се внасят в св. олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък, през време на Василиевата литургия, при специално чинопоследование. Осветеното миро се пази с нужната благоговейна грижа в специално помещение – миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на предстоятеля на Църквата. Отделните енорийски църкви и архиерейски наместничества се снабдяват със св. миро от съответната митрополия.
За времето на Първото и Второто българско царство не са засвидетелствани случаи на освещаване на миро от Българската църква. През този период светото миро се получавало от Константинополската (Вселенска) патриаршия. През ХIV в., когато отношенията между българския патриарх Йоаким III и патриарх Калист I (+1363) се влошили, Константинополската църква преустановила изпращането на миро. Тогава Българската църква започнала да се снабдява с чудотворното благоуханно миро, изтичащо от мощите на св. Димитър Солунски и на св. Варвара.
През епохата на османското владичество гръцките владици, които управлявали българските епархии, се снабдявали със свето миро от Вселенската патриаршия. На 28 февруари 1870 г. излезнал историческият ферман на султан Абдул Азис, с който била призната самостойността на Българската църква като екзархия. По силата на глава 7 от фермана Църквата ни трябвало да получава свето миро от Цариградската патриаршия, но схизмата, наложена две години и половина по-късно, направила невъзможно изпълнението на това изискване.
До вдигането на схизмата неофициално получаваме свето миро от Руската (за първи път миро донася екзарх Антим I през 1879 г.), Румънската и Сръбската църква. След вдигането на схизмата (22 февруари 1945 г.) по време на официалното посещение на главата на Българската църква екзарх Стефан в Цариград (между 23 октомври и 6 ноември 1945 г.) Вселенският патриарх Вениамин дарява на Българската църква 10 литра свето миро в специален съд, наречен “алабастър”. През 1949 г. Румънският патриарх Юстиниан изпраща в дар на БПЦ 5,5 литра свето миро.
С вдигането на схизмата и възстановяването на автокефалията Българската православна църква възстановява своето право сама да приготвя свето миро.
ПЪРВО МИРОВАРЕНЕ
На 6 април 1950 година, Велики четвъртък, автокефалната Българска православна църква за първи път от учредяването си вари и освещава свето миро за своите религиозни нужди. Значението на това събитие и интересът са огромни.
Подготовката за мироваренето е възложена на специална комисия, в която освен духовници са включени и инженер-химик и аптекар. Както свидетелства тогавашният началник на Богослужебния отдел към Светия Синод архим. Николай (ЦВ бр. 14-15, 1950), съдействие на комисията оказват и редица официални лица и институции. Благодарение на тях много от трудностите по набавянето на необходимите материали са преодолени и няколко дена преди Цветница цялата предварителна работа е свършена.
На 3 април, Велики понеделник, след светата Литургия на преждеосветените Дарове, наместник-председателят на Светия Синод Негово Високопреосвещенство Врачански митрополит Паисий, придружен от високопреосвещените членове на Светия Синод в пълен състав, както и от намиращите се в София епископи и свещенослужители, облечени в пълно свещено одеяние, излизат от централния олтар на ПКСХП “Св. Александър Невски” и в лития се отправят към притвора.
Притворът, където е определено да стане мироваренето, е празнично украсен със светлини, килими, цветя и зеленина. Там наместник-председателят в съслужение с архиереите отслужва водосвет, прочита специална молитва и след кратко слово поръсва веществата и съсъдите за мироваренето и присъстващия многоброен народ. Техническите лица изливат в специален мироварен котел бяло чисто гроздово вино с разтворените в него ароматни треви, корени и кори и чист зехтин с разтворени в него благовонни смоли. След това наместник-председателят саморъчно включва нагревателя на мироварния казан в електрическата мрежа и съгласно чина на мироваренето започва четенето на Новия Завет. Останалите архиереи и свещеници продължават един след друг да четат свещения текст и да бъркат варивото със специални гребла. Целият процес е внимателно следен и напътстван от вещите лица.
По стените на притвора са зографисани образите на св. патриарх Евтимий, св. Йоан Рилски, св. Гавриил Лесновски, св. Климент Охридски и тези закрилници на българския род, просияли по родната ни земя, сякаш благославят това свещенодействие и участват в него.
Мироваренето продължава до Велика сряда включително при постоянното стечение на духовенство и миряни. В сряда привечер наместник-председателят на Светия Синод Врачански митрополит Паисий собственоръчно сипва във вече свареното и прецедено миро благовонните етерични масла: розово, босилково, лавандулово, исопово, естрагоново и др.
Свареното миро възлязло на 120 литра, които влели за съхранение в специални съдове конкуми, седем на брой.
На Велики четвъртък преди св. Литургия от централния олтар към притвора в лития се отправят високопреосвещените: Врачански митрополит Паисий и Пловдивски митрополит Кирил, преосвещените епископи: Драговитийски Харитон, Левкийски Партений, Смоленски Тихон и Стобийски Пимен, гл. секретар на Св. Синод архим. Йона и много свещенослужители в пълно богослужебно облачение. При пеенето на “Благословен еси, Христе Боже наш” те пренасят конкумите на проскомидията. По време на Великия вход седемте конкума, начело с алабастъра, съдържащ подареното от Църквата-майка през 1945 г. свето миро, са носени след светите Дарове и са поставени на специална маса до светия Престол.
Освещаването на мирото според установения ред става след възгласа “И даждь нам единым усты”. Тогава отварят съдовете с мирото, наместник-председателят го благославя и при гласното четене на установената коленопреклонна молитва освещава мирото. След това във всеки съд с новоосветено миро вливат по малко от старото, за предаване приемствеността на благодатта на Светия Дух, излята някога в деня на Петдесетница върху апостолите и предавана по силата на апостолската приемственост до наши дни.
След слово за светото миро, произнесено от Врачанския митрополит Паисий, и отпуст с тържествена лития светото миро е отнесено в миротеката на Светия Синод за съхранение.
Съставянето на чина на мироваренето е възложено от Светия Синод на Левкийския еп. Партений, който, с кратко прекъсване, изпълнява длъжността “викарий на Софийския митрополит” от 1945 до смъртта си през 1982 г. Той съставя чина въз основа на съществуващите мироварни чинове на Вселенската, Руската и Румънската патриаршия. Това чинопоследование е одобрено от Светия Синод, утвърдено за практиката на БПЦ и се използва и до днес.
ВТОРОТО МИРОВАРЕНЕ
Става през 1961 г., след като през 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква свиква на 8 май църковно-народен събор, на който се възстановява патриаршеското достойнство на родната Църква и за патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил.
Според описа, който дава архим. Василий (Трингов) (ЦВ бр. 18, 1961) за мироваренето са набавени 32 съставки, основната от които е чистият маслинен елей, към който се прибавя чисто гроздово бяло вино, за да не загаря зехтинът при варенето. Останалите вещества, които се влагат в мирото, са различни ароматни смоли, треви, корени, кори, етерични масла и есенции. Виното, подсилено с чист спирт, служело и за разтворител за билките, за да се получи от тях ароматичен извлек. Трите седмици от Неделя Кръстопоклонна до Цветница, всъщност са необходими за получаването на този извлек и за разтварянето на стритите на прах смоли в зехтина.
В навечерието на Цветница през 1961 г. десният параклис в притвора на Патриаршеската катедрала е окончателно подреден за започването на мироваренето. В малката южна ниша са подредени в полукръг осемте конкума. На маси в извивката в източната стена на параклиса са подредени съсъди с мироварните материали. В средата е поставен столитровият мироварен казан с електрически нагревател. В западната страна върху нисък подиум е поставен аналой със светото Евангелие. Между казана и аналоя свещник, както и друг аналой, за да се подпишат всички участвали в мироваренето клирици.
На Велики понеделник малко преди началото на св. Преждеосвещена литургия камбаните на “Св. Александър Невски” зазвъняват, за да посрещнат идващите от Синодалната палата към храма архиереи начело с Негово Светейшество Българския патриарх Кирил. До края на тридневното мироварене участие в него взимат повече от 80 столични свещеници, разпределени по четирима, като се сменят на всеки час. Във четенето на Свещеното Писание и бъркането на сместа се включват с нескрита радост и пенсионирани свещеници.
До обяда на Велика сряда Четвероевангелието е прочетено два пъти, след което четат из Деяния апостолски и съборните послания.
През цялото време потокът от миряни, които искат да вземат молитвено участие в това велико събитие за Църквата ни, не секва. Мнозина от тях носят своя принос от зехтин и ароматни вещества, както в древни времена.
На Велика сряда по обяд мироварната смес е прехвърлена в голям емайлиран съд, за да се охлади и утаи. В късния следобед в мироварната идва Врачанският митрополит Паисий и като слага епитрахил и омофор, собственоръчно сипва в сварената смес останалите ароматични масла, разтвори и есенции. Целият храм се изпълва с неповторимото благоухание на новото миро. Веднага след това мирото е изсипано в конкумите. Полученото миро и при това мироварене е около 120 литра. Почти всички присъстващи си вземат за спомен от това забележително чинопоследование малки хартиени лентички, потопени в още неосветеното благоуханно миро.
В светата Василиева литургия на Велики четвъртък, оглавена от патриарх Кирил, взимат участие: Врачански Паисий, Старозагорски Климент и Сливенски Никодим; епископите: Левкийски Партений, Макариополски Николай и Знеполски Йосиф, шестима архимандрити, храмовото свещенство, в това число и бившият председател на църковното настоятелство на Патриаршеската катедрала акад. проф. протопрезвитер д-р Стефан Цанков, представителен сонм от 12 епархийски съветници и предстоятели на столични храмове.
ТРЕТОТО МИРОВАРЕНЕ
става през 1974 г. при първосветителството на Негово Светейшество Българския патриарх Максим, който заема патриаршеския престол през 1971 г. след блажената кончина на патриарх Кирил. Освещаването на мирото се извършва на Велики четвъртък 11 април.
ЧЕТВЪРТОТО МИРОВАРЕНЕ
За него в бр. 18 на ЦВ, 1988 г. е публикувана обширна статия на тогавашния главен секретар на Светия Синод архим. Кирил (днес Варненски и Великопреславски митрополит). В нея той дава изключително подробно и живо описание на четвъртото мироварене в БПЦ, станало през1988 година. От него разбираме, че подготовката за това мироварене започва още през декември предната година, когато Св. Синод назначава мироварна комисия с председател високопреосвещения Ловчански митрополит Григорий и членове архиереите: Сливенски Йоаникий, Видински Дометиан, Драговитийски еп. Йоан (тогава председател на ПКСХП “Св. Александър Невски”), както и архим. Кирил в качеството му на главен секретар и завеждащ мирохранителницата, прот. Станой Андонов, Тончо Попматеев и Николай Тахчиев (началници на отдели в Св. Синод) и инженер фармацевт Николай Ненов. Комисията успява да набави всичко необходимо и да почистят съсъдите и мирохранителницата, за да поемат новото миро за съхранение.
Мироваренето започва на 4 април, Велики понеделник, в храм-паметника “Св. Александър Невски”, след като Видинският митрополит Дометиан е отслужил Преждеосвещена св. Литургия в съслужение с храмовото духовенство. Светейшият патриарх Максим в пълно богослужебно облачение отслужва малък водосвет и чете специална молитва, в която призовава Божията благодат за наченатото дело. При пеене на тропара и кондака на Петдесетница патриархът поръсва мироварните материали и съсъди и влива малко от светената вода в мироварния казан. След което при благославянето им от Негово Светейшество в казана изсипват виното и елея.
ПЕТОТО МИРОВАРЕНЕ
В заседанието си на 9 февруари 1995 г. (прот. № 9) Св. Синод в пълен състав изслушва доклад на главния секретар б. Нюйоркски митрополит Геласий, който е и пазител на миротеката и на светото миро, във връзка с наличното количество свето миро. Констатирано е, че след освобождаването на сградата на Св. Синод от разколническата окупация голямо количество св. миро липсва. По тази причина Св. Синод решава да се извърши неотложно мироварене и мироосвещаване. Определена е архиерейска комисия под председателството на Ловчанския митрополит Григорий, в която влизат митрополитите: Нюйоркски Геласий, Неврокопски Натанаил и Врачански Игнатий, както и архимандрит Гавриил, протосингел на Софийската митрополия (днес Ловчански митрополит). Комисията трябва да набави необходимите 31 съставки за приготвянето на светото миро, с която задача тя се справя в определения срок.
Съгласно чина на мироваренето на Кръстопоклонна неделя в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” е отслужена св. Василиева литургия от Негово Светейшество Българския патриарх Максим в съслужение с митрополит Геласий, Траянополския епископ Иларион, патриаршески викарий, архим. Гавриил и храмовото духовенство.
След това светейшият патриарх Максим, придружен от архиереите и множество богомолен народ, при тържествен камбанен звън се отправя към миротеката в сградата на Св. Синод. Там Предстоятелят на БПЦ с духовници отслужва водосвет и поръсва съставките, както и всички присъстващи християни.
ШЕСТОТО МИРОВАРЕНЕ
става по решение на Светия Синод през 2002 г. по вече установената в нашата Църква традиция. И този път началото на мировареното е поставено от Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. В това мироварене участие вземат и: Неврокопският митрополит Натанаил, Ловчанският митрополит Гавриил, б. Нюйоркски митрополит Геласий, Траянополският епископ Иларион, Знеполският епископ Николай, главният секретар на Св. Синод архимандрит Борис, протосингелът на Софийската св. митрополия архимандрит Йоан.
СЕДМОТО МИРОВАРЕНЕ
За седми път Българската православна църква чрез своите йерарси извърши освещаване на свето миро през април 2009 г. Подготовката за мироваренето започна още преди 1-2 години, когато от фирмата “Арома” София бяха набавени необходимите благовонни смоли и етерични масла. Консултант по набавянето, както и при предишните мироварения е специалистът г-н Николай Ненов, инженер-химик от “Българска роза” ЕООД, София.
Непосредствената подготовка на мироваренето бе ръководена от Стобийския епископ Наум, главен секретар на Св. Синод, с участието на архим. Йоан (Стойков), началник на отдел “Богослужебен” и ефимерий на ПКСХП “Св. Александър Невски”. Главните съставки за мирото елеят и виното, бяха доставени от високопреосвещения Неврокопски митрополит Натанаил. Виното и виненият спирт са дарение от г-н Иван Тодоров от Винарска изба “Тодоров”. Архим. Йоан и г-н Добрин Христов, началник отдел “Планово-пласментен”, закупиха от аптеки нужните ароматни билки. Надлежният график за почасово участие на духовници в непрестанното четене на св. Евангелие и разбъркване на мирото бе подготвен от Софийската света митрополия.
По време на подготовката за мироваренето инженер-фармацевт Никола Ненов направи проба как ще изглежда драгоценното миро и тази проба бе представена в заседанието на Св. Синод в пълен състав през м. април т. г. Всеки архиерей можа да разгледа пробата за светото миро по цвят и да почувства благоуханния аромат. Пробата бе одобрена със задоволство.
На 22 март, Неделя Кръстопоклонна, се положи началото за Седмото мироварене в БПЦ. Св. Василева литургия при молитвеното участие на Негово Светейшество патриарх Максим бе отслужена в патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”
В състава на мирото при Седмото мироварене бяха използвани следните материали:
- Resinoid Bensoe
Бензоена смола ……….. 600 гр.
- Oleum Bergamottae
Бергамотово масло …….. 50 гр.
- Torines Pini
Борови връхчета ………. 100 гр.
- Oleum Basilici
Босилеково масло …….. 300 гр.
- Vinum album
Бяло гроздово вино …….. 30 л.
- Radix Valeriane
Валерианови корени … 200 гр.
- Oleum Pelagonium
Гераниево масло ………. 400 гр.
- Absolut Gasmin
Жасминово абсолю …… 500 гр.
- Herba Hiperici sive costum
Жълт кантарион ……….. 500 гр.
- Absolut Geranium
Здравецово абсолю ….. 200 гр.
11.Oleum Cinnamomi
Канелено масло …………. 50 гр.
- Oleum Caryophyli
Карамфилово масло ….. 200 гр.
- Oleum Cedri
Кедрово масло …………… 30 гр.
- Oleum Lavandulae
Лавандулово масло …… 800 гр.
15.Oleum Citri
Лимоново масло ………. 200 гр.
- Folia Salvia scareae
Листа от мошусна салвия 200 гр.
17.Oleum Olivarum
Маслинено масло ………… 80 л.
- Сonсret Iris
Перуников конкрет …… 200 гр.
19.Resinoid Olibanum
Резиноид Олибанум
Естествен бял тамян
смола от Ливан ………… 800 гр.
20.Resinoid Styrax
Резиноид Стиракс
Измирен тамян смола .. 200 гр.
21.Resinoid Balsamum Peruvianum
Резиноид Перу балсам 350 гр.
- Oleum Rosae
Розово масло …………… 250 гр.
- Strobuli Lupuli
Съцветия от хмел …….. 100 гр.
- Absolut Balsamum Fur
Фър балсам абсолю ……. 30 гр.
- Fructus Juniperi
Хвойнови плодове …… 200 гр.
- Oleum Piper nigrum
Чер пипер масло ………. 20 гр.
- Spiritus Vini 95 %
Чист винен спирт ……… 11 л.
Няма коментари!
Все още няма коментари.