В днешно време е трудно да се каже, но все пак е възможно, защото само в Пазарджик все още казваме на легена – „лехен“. Другият отличителен белег е слагането на ударение на първата сричка на думата – за`бери, во`да.

А също така в Пазарджик река Марица е Ма`рица. В миналото имало и такава поговорка – „Айде да та во`да на Ма`рица за вo`да“. Дума, която все още обитава речника на нашите баби и дядовци е „галиба“, което означава „като че ли“. Вместо кърпа, тук ще чуете да казват „кърпе“, малкото коте е „коте“. Само тук ще чуете да наричат малка питка хляб – „турте“. А чорбата в бидона с кисело зеле – „лаана“.

Вместо „къде“, често казват и „кам“. Като например: „Кам ми е чехлата?“ Тук се приема за нормално да кажеш вместо „кое“ – „койо“, не „помня“, а „повна“, не “ не мога“, а „не моа“. Типично пазарджишки е и следният израз: „Ша фана да са запалам и да са мана от тоа свят“.

Според книгата на д-р Константин Кантарев „Пролетта на един град“ голяма част от тези думи изрази са неизкореними от речника на кореняк пазарджиклията и дори завършили навремето в Швейцария, местни граждани ги употребявали неволно в разговорната реч. Той цитира случай, в който издигнат и образован мъж, който бил на посещение в часовете на пловдивско училище бил прекъснат от учителка, чиято майка била пазарджиклийка с думите: „Г-н инспекторе, Вие от Пазарджик ли сте?“ Смутен, той я пита: „Откъде познахте?“, „От вонден“ – отвърнала тя. Защото преди близо осемдесет години местните вместо „в онзи ден“, казвали „вонден“.