Храмов празник утре ще отбележи старинната църква „Успение Богородично“ в септемврийското село Бошуля. Това е и причината покровителката на всички жени да бъде избрана и за закрилница на селото, което ще има и събор по този повод. През целия ден жителите и гостите на Бошуля могат да посетят разнообразни събития, които ще започнат с тържествена литургия в храма, който ще ви посрещне в сърцето на селото. Църквата е приказно живописна и всеки, който прекрачи прага ѝ ще попадне в свят, който са виждали нашите предци преди два века.

Голяма Богородица в Бошуля е свързана и с направата на общ курбан, който понякога се приготвя в няколко казана, за да стигне до всеки дом в селото. Средствата за него се събират от цялото население, а понякога жертвените животни са дар от по-имотни жители.

16бошуля4

Даване на курбан по нашите земи, обикновено за здраве, е една хилядолетна традиция. Тя има своите корени още преди приемането на християнството и е характерна изобщо за целия древен свят. С принасянето на кръвна жертва се влиза в диалог с висша сила, от която се измолва нещо или бива омилостивявана. Тази сила може да е божество, природна сила – водата, слънцето, огъня. Православната църква се отнася двусмислено по този въпрос. От една страна тя категорично отрича курбана, в смисъла на езическия му произход. От друга обаче по- низшите служители охотно отслужват за здраве и освещават храната курбан с молитва и тамян. Дори в случаите на курбан на цяло село или град, свещеникът е неделима част от курбана.

Защо и как и се дава общ курбан? 

Идеята на курбана е да се измоли милост от висшите сили ( природни, светци, Богородица ) да не пращат болести и зло и да бъдат милостиви. Хората да живеят в мир и разбирателство и да не ги сполетяват бедствия и премеждия. В миналото всяко село е правело курбан в някоя важна или специална местност в негова близост. Избиран е голям православен празник, както в случая с Бошуля – Голяма Богородица, защото това е празникът на покровителката на селото.

Жертвеното животно, обикновено цяло агне, теле, овца, се освещава от попа и след това се заколва. В някои краища на страната се вари курбан чорба – от месото на късове, лукови глави и подправки, в други се пече цяло на чеверме. Готовата трапеза, на която има още хляб, вино, запалени свещи, се окадява и се чете молитва за здраве и благополучие на цялото село, за плодородие и да го пропускат природните бедствия. Всеки си опитва от храната, пие осветеното вино, но настроението не е празнично. Традициите са разнородни, това е ясно, но има някои празници, на които се дава курбан с определени цели.

Ако искате сами да си направите курбан – чорба за утре, ето какво ще ви трябва – ТУК