13иван

 

   Иван ДИМИТРОВ,

   общински съветник

 

Политически 2019 година се очертава изключително динамична по няколко траектории. От една страна политическото говорене търси още по-силни приближения с избирателите въз основа на предстоящите евро и местни избори, а от друга страна конфликтните възли на 2018 г. намират своето отражение и през идните месеци. Политическото битие се очертава през призмата на успехите от БГ европредседателството, европейските фондове и макроикономическите показатели, докато от другата страна на барикадата са гражданите, които определено пълнят със съдържание социалната си ангажираност през множество протести, експлицитно изразено несъгласие с политическия елит и водената от него политика. В този контекст политическите сили, които не са парламентарно представени, а и опозицията се опитват да помпат политически мускули.

Понастоящем външната обстановка е изключително сложна и противоречива. На дневен ред са вътрешните проблеми в Европа – Брекзит и въпросителните около него, политическите събития в Германия след оттеглянето на Меркел, рязко спадащото доверие към Макрон във Франция и бунта на жълтите жилетки, задълбочаващата се пропаст между европейските гражданите и европейските бюрократи, очертаващата се ос на визии между източната и западната част на ЕС и т.н.

Управляващите и основно европейските народни представители  имат трудната задача да начертаят визията си за бъдещето на Европа. Задача, която по време на европредседателството бе предпочитана, а сега след него е силно проблематична. Отшумяха многото конференции, многото срещи, големият и пищен церемониал, заместени от тежките въпроси за Брекзит и бъдещето на Европа, имиграционните и интеграционни процеси ясно и все по-обхващащи политическия дебат, икономическите проблеми  и редицата ценностни въпроси. Допълнително препятствие е наличната незаинтересованост и/или непознаване в дълбочина на европейските политики от страна на обществото ни. В този смисъл е и малката избирателна активност по време на евровотовете, като тенденцията е за намаляване /около 2.6 млн. за 2009 г. и  2.2 млн. за 2014 г./

От тази гледна точка, работата им се изправя пред няколко трудности – трябва да убеждават за много трудни теми, които изискват висока експертиза, пред недотам системно ангажирана в темите публика в средата на активна опозиция /парламентарно и извънпарламентарно представените партии/.

Незаобиколим фактор в политическия живот е и „Дондуков” 2. Президентът поддържа позицията си на борец срещу статутково /анализ на друга тема е доколко е полезно или не това за него/.  В този контекст в силно затруднена позиция са Патриотите. Вътрешните противоречия в коалицията им са все така силни и публично ангажиращи. Отреденото им медийно внимание се концентрира именно върху тези противоречия за сметка на представителя им в Европейския парламент. Политическата им концепция започна силно да пропада под тежестта на личните нападки, отправените лични предизвикателства за чест, разкол и т.н. С други думи поведението им е характерно за Славейковата басня „Орел, рак и щука”.

Неминуемо ГЕРБ  търси и заплашително изисква /сини и червени лампи/ подкрепата на местните лидери и свършеното от тях, още повече че пред тях също стоят избори, на които се търси легитимация за гражданско доверие. Партията мобилизира електоралния си потенциал повсеместно, така както го е правила през последните години. Акценти към търсено доверие са българското председателство на Съвета на Европа, важната роля на България по отношение на Западните Балкани, акцент към вътрешната политика се поставя на: регионалното развитие, повишаване на минималната работна заплата, инфраструктурните проекти, европейските средства реализирани по общини, приоритетите на бюджет 2019. С други думи управленската визия минава през т.н. видими резултати.

Именно през тях се търси и легитимация на опозиционно настроените политически сили. Концепцията за видими резултати се износва, нещо повече – пропуква се под тежестта на многото корупционни скандали с европейски средства, липсата на правосъдие, инвазирането на такова от КПКОНПИ, постоянните гафове на административно ниво /последният с въвеждането на електронни винетки/, липсата на реформи или реформи неводещи до търсени резултати, местната феодализация, демографският срив на нацията ни /рекордно ниска раждаемост е отчетена през 2018 г./

Парламентарната опозиция в лицето на БСП е различна – съвсем различен поведенчески курс спрямо ПЕС и нейния лидер Станишев, различна и във вътрешен план с повече активност в протеста си спрямо законотворческата инициатива, парламента и правителството,  активно се опитва  да приобщи все повече недоволство през членската си маса и симпатизанти. ДПС продължава да се придържа към установената политическа линия – надига глас, когато търси непублично партньорство с управляващия. Партията мобилизира твърдия си етнически електорат в посока само на гласуване, не толкова на активно участие и насърчаване на преференциалност. В този смисъл е и предложението им да се вдигне чувствително прага за преференцията, за да стане почти невъзможно да се пренарежда листата. ВОЛЯ на Марешки, все по категорично се позиционира като носител на ниско доверие. Лидерът им не успява да звучи категорично извън неговата тема за горивата.  Прегръдката с Льо Пен е заявка именно за категорична позиционираност към определен политически инженеринг. Въпросът е доколко той е смилаем за обществеността?

Активна е и извънпарламентарната опозиция в лицето на традиционната десница, която се опитва да институционализира недоволството и исканията на гражданите, ако получи нов мандат. Последното е много трудна задача за тях, макар и да се говори, нещо повече, да се настоява за широко обединение в дясното пространство, все още такова не е налице. Не е ясна и съдбата на Светослав Малинов. Като евродепутат на Реформаторите, въпросът пред него е дали ще получи отново подкрепа и от кого?

Мобилизация за подкрепа сред негласуващите и някои колебаещи се на първо четене се заявява при появата на нов политически субект. Повечето социологическите проучвания дават един значителен процент на заявяващите се да НЕ гласуват /евроизбори/ и  по-малък /местни избори/, защото не одобряват нито една от борещите се партии за представителство, но това съвсем не означава, че всички от тях биха подкрепили евентуален нов субект. При появата на такъв, лидерът, който ще го оглави, хората, които ще участват в политическия проект, визията за управленски решения, позиционирането им спрямо водещите политически субекти, ще бъдат катализатори за подкрепа, а не чисто механичното прехвърляне на недоволство срещу цялата политическа система. Така процентът на подкрепа за нова партия видимо би бил по-малък. Към това, всеки изминал ден е в ущърб на нов политически проект, защото се скъсява дистанцията между създаването му и датата на изборите.

В заключение предстоят много съдбоносни процеси, които  акцентират върху отлагани проблеми, нововъзникващи такива, гражданска активност с разнообразни протести, нетактични борби в парламента и разпределяне на пари на място, без стратегия, без визионерство. През тези призми се мерят политически килограми. Този път  спечелването на повече места в Европарламента е изключително важно, от страна на ГЕРБ  защото се дава глътка свеж въздух, лаксум за хоризонт на правителството и предимство за местните избори, от страна на БСП поредно потвърждение за смяна на политическото управление на национално ниво и промяна на местните управления.

Именно ходът от местните избори  определя политическата картина в следващите няколко години. Това е така, защото местното управление е най-близо до хората и резултатите от него са най – ангажиращи за обществото, а оттук и основа за даване на подкрепа или нейното оттегляне.  За всички политически субекти резултатите от изборната 2019 г.  са атестат за потвърждение на заявените им позиции / Партиотите, Воля, ДПС, ГЕРБ, БСП/ и извънпарваментарните /Да България, Реформаторите, Движение 21 и др./ Тази година е и атестат за визията на суверена, а тя е тази, която определя бъдещето ни.