Скумсале е мегалитно светилище над Стрелча, разказва Мария Арабаджиева, собственичка на едноименното издателство за историческа и окултна литература. Според нея Скумсале е конструкция от специални съоръжения от камъни, които повтарят едно към едно Дървото на живота в Каббала. И все едно е ползвано за обучение на Големите аркани.

Големите аркани са наименувани на 11-те сефирота в Дървото на живота и олицетворяват сферата, върху която искате да медитирате или да издигнете във вашия Аз.

02дървото на живота

Това е място с изключително силна енергия, най-вероятно то е било създадено от предшествениците на траките, пеласгите, казва Мария Арабаджиева, която е направила своите изводи на базата на изучаването на множество старинни книги, разкриващи историята на човечеството. Подобни места има в Пирин, Рила, Странджа и Родопите.

Пеласгите са имали руническа писменост, имаме такъв надпис край Ситово.

02ситовски надписСитовски надпис с руническо писмо.

Съществува изследване от 2009 г. на френски учени и те изследвайки албанците, стигат до извода, че те не са илирийци, а най-чисти наследници на древните пеласги.

Траките се появяват около 6000 г. преди Христа, а тук е имало тук силно развита цивилизация пет хиляди години преди Христа. Имаме стотици доказателства, че това не са били траките, но никой от нашите учени не е назовал името на тези племена. Предполага се, че става дума да пеласгите, на базата на много древни източници. В съвременната наука вее се говори за прототраки, т.е. местно население съществувало преди появата на тракийската култура.

Елементи от светилище Качулата

Снимки от местността „Качулата“ край Стрелча: Иво Филипов

Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча са тясно свързани. Според доц. Алексей Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ със голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р. Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.

Първата европейска цивилизация е тази на траки и пеласги. Тук на Балканите е създадена най-древната писменост. Не случайно Алкидамант определя тракиеца Орфей като създателя на буквите (Д.Попов, Гръцките интелектуалци и тракийския свят, Лик, София, 2010, с. 465).

От цяла Европа, първо в Тракия се появяват организираното земеделие и скотовъдство. Другите народи изостават с хилядолетия. Пак в Тракия е и най-ранната обработка на злато и желязо, в Тракия са най-старите градове. Земята ни спокойно може да се нарече Родината на Прометей. Боговете на гърците са пеласгийски божества, пристигайки новите племена – неоелините, пеласгите са имали едни доста тайнствени богове – Кабири. Мистерии на остров Самотраки – Кабирийските местерии, това са школи за посвещаване, те са били посвещавани в специални умения.

Ето какво пише Павел Серафимов – Sparftok:

„За Κάσμιλος се казва, че това реално е алтернативното име на бог Ἐρμῆς/Хермес, а според Херодот тракийските благородници вярвали, че произхождат от Ἐρμῆς/Хермес и полагали клетва споменавайки името му [1] Her. V.7. Този теоним показва връзка с българските родови имена Ерми, Ермиар.

Освен названията на Кабирите, съществуват и други данни, които позволяват да обогатим знанията си относно самотракийския език. Владимир Георгиев обръща внимание на споменатата от Хезихий глоса παυρακίς-петък и отбелязва, че най-вероятно тя е записана погрешно и, че по-скоро се касае за παντακίς (пантакис), а тя от своя страна е съвсем близка до стблг. пѧтъкъ (пентъкъ)-петък [7] с.40.

Българският лингвист споменава и друга самотракийска глоса: κόες-жрец на Кабирите, като я сравнява с лидийската дума kaves-жрец, а и със староиндийскта kavi-h- мъдрец [7] с.40-41.

За жалост, в този случай най-важното е пропуснато. Става дума за връзката между самотракийската титла κόες, лидийска титла kaves и старобългарската титла кавкан/καυκάνος. По всяка вероятност кавканът е играл някаква важна роля по време на религиозните церемонии. Каква е причината нашия езиковед да не посочи сродните на кавкан думи е трудно да се каже. Дали е бил страха от цензурата, страх от нападки на чужди учени считащи старите българи за азиатски пришълци, или пък нещо друго, едва ли някога ще разберем.

Нека обобщим и да видим каква информация можем да получим от самотракийските надписи. Въпреки лошото им състояние, те предлагат немалко думи, които могат да бъдат обяснени с помощта на българския език. Важни данни получаваме също от самотракийските глоси, а и от имената на Великите богове – Кабирите.

ΔIN/ΔEN -стблг. дьнъ-ден
TOΛE -стблг. у-толити-успокоя, облекча.
ΔEΛ – стблг. дѣло-произведение, дѣлати-върша, изработвам.
BEKA- стблг. вѣкъ-век.
YNEΣO – стблг. оуньшина-полза.
TΩMY – стблг. томоу-на този.
Κάβειροι – стблг. кобъ- съдба, участ, кобар-гадател.
Ζερυνθία- стблг. звѣръ-звяр.
παντακίς – стблг. пѧтъкъ-петък
κόες- стблг. καυκάνος/кавкан
κερσ- чер-черен
ειροι- ери-яре, младо същество

Ето какво излиза – това, което Диодор Сицилийски нарича свещен език на Самотраки, е де факто древен вариант на българската реч. Не само оцелелите по чудо думи са ярко свидетелство за това, но и фонетичните особености, а това просто няма как да е случайност. Когато информацията се събере и данните се систематизират, мистерията изчезва.

Красивите храмове може да са разрушени, надписите почти заличени, но това, което е оцеляло, свидетелства достатъчно красноречиво за характера на речта на изконните обитатели на остров Самотраки, които са били част от огромното семейство на хората наричани по време на Античността с името траки, а по-късно, в епохата на Средновековието са станали познати под името българи.

Изследванията на определени етнолози, антрополози, а и генетици доказаха убедително, но за жалост учените ни все още не могат да намерят смелост и желание да предизвикат промяна. Проблемът се състои в това, че новите данни променят изцяло не само картината на нашето минало, но разтърсват сериозно основите на историята на Античността като цяло.“

Съществуват десетки древни източници, които обясняват какво се е случило с траките и защо от „най-многоброният народ след индусите“ те са се „стопили“. По време на римските нашествия голяма част от населението било отведно в робство, аристокрацията се е романизирала, изплашена от перспективата да бъде избита и ограбена.

„Вярно е, че през първия век на римска окупация много от нашите деди са разселени и известни области пообезлюдени, но през останалите пет века тракийското население расте неудържимо, а ролята на траките в управлението на империята е значително.

Първия император от тракийски произход е идващият от нашата Добруджа Максимин. След него на престола сядат много други: Клавдий II, Квитилий, роденият в София Галерий, Максимин Дакиецът, Лициний, Константин Хлор, Константин Велики, Констанс, Кoнстантин II, Тиберий II, Ветран, Юлиан, Лъв Бесът, Маркиан, Юстин I , Юстиниан I, Фока ( царувал в Константинопол до 610 година)…

Траките дават не само императори, но и способни военонначалници, управители. Бащата на Аеций, наречен ощепоследният римлянин е местен жител от Дуросторум (Силистра). Най-великият пълководец в Късната Античност е роденият в Германеа (Сапарева Баня) Велизарий.

Предвождащият през 513 година българи, генерал Виталиaн е също тракиец. По времето на Константин Велики губернатор (управител) на Египет и Либия е бил тракиец с фамилия Реметалк (B.Бешевлиев, Проучвания, с.54).

Колкото повече време минава толкова повече се засилва тракийският елемент, не се забелязва абсолютно никакво отслабване, да не говорим пък за изчезване на траките, това е пълен абсурд.“ – пише Павел Серафимов.

Всяка държава е зависима от данъците на поданиците си, а Тракия е е рай, не случайно е наречена от римляните хамбарът на Церес (богинята на урожая). В нашите земи се е добивало желязо, мед, злато, сребро, мрамор, горите ни са давали ценен дървен материал, дедите ни са произвеждали в големи количества жито, просо, пшеница, кожи, пчелен мед, сушена риба…

Данаил Юруков от Брацигово, чийто баща е един от водачите на Априлското въстание, а той е сред видните възрожденци и един от първите кметове на Пловдив, отказва да се съгласи с лишените от логика, но налагани с диво упорство теории за произхода на българите.

Огорчен от поведението на историците, родолюбецът споделя в „Размишления за произхода на Българите“ през 1926 г.: “Азъ изказвахъ своя възгледъ, че живущитѣ днес българи на Балканския полуостровъ сѫ били тукъ и в праисторическитѣ времена, но нашитѣ историци съ една упоритост граничаща до фанатизъмъ, поддържаха теорията, че българитѣ сѫ дошли от Волга, че Аспарухъ е основалъ първата българска държава като смѣсилъ своитѣ татари съ славянитѣ на Балканския полуостровъ, подчинил ги и имъ наложилъ името българи.”

Без да разполага със средствата, с които са разполагали учените от школата на Златарски, Данаил Юруков дава много по-логично обяснение относно това дали сме местен народ или пришълци. Аргументите му са ясни, но те са основани на неудобни факти, на които се опира и д-р Ганно Ценов: “Че архепископията Първа Юстиниана е носила титлата “всей Болгарией”. Тая титла на епископа на Първа Юстиниана се потвърждава впрочемъ и от църковните писатели от VI-ия вѣкъ.“

Но не сѫ само горнитѣ документи, които свидетелства това. Така професоръ Ценовъ в своята “История за произхода на българитѣ” пише, че в Британския музей имало една карта cъ съчиненията на Св. Йеронима от 270 до 338 година, в която се споменавало името българи…”

В края на работата си, Юруков представя заключение, което е подкрепено от желязна логика:“Нашитѣ историци се оплакватъ често в писанията си, че нѣмало паметници, за да се открие истината. Какъвъ по-добъръ паметникъ от езика и наречието?… Всичко това не е ли най-доброто доказателство за произхода на един човекъ или един народъ? И ако днесъ в нѣкогашнитѣ Тракия, Македония и Дардания се говори единъ и същъ езикъ съ три различни наречия, според както са били разделени политически и във най-древнитѣ времена, това не е ли доказателство, че тамъ живѣе един и същъ народъ и, че тоя народъ е живѣлъ в сѫщитѣ мѣста и по времето на Херодота?”