В понеделник пазарджиклийката Надежда Александрова покори сърцата на целия тренировъчен екип в „Гласът на България“, а видеото с нейното изпълнение в youtube.com е посетено от над 72 000 души. Популярността ѝ набира скорост и дава сериозна заявка за място в първите редици на обичания от всички музикален формат, който тепърва ще се развива пред очите ни.

Потърсихме десетокласничката от ЕГ“Б.Брехт“, за да научим повече за нея и интересите ѝ. Това малко момиче може да ви изуми не само с пеене. Тя много по-мъдра отколкото очаквате, а също така има интереси в области, които нямат нищо общо с музиката, като химията, физиката и математиката.

Когато излезе на сцената: Знаех, че нямам какво да губя. Или щяха да ме вземат, или щях да си тръгна. По принцип съм доста притеснителна, но когато изляза на сцената притеснението изчезва. Първоначално мислех, че никой няма да се обърне, а когато видят и четиримата…Избрах Михаела Филева. Тя е перфектен професионалист и мога много да науча от нея. И четиримата в тренировъчния екип са страхотни личности. Заедно гледахме пилотния епизод в София. Сърцати и земни хора, за които мога да кажа само добри неща.

Как започна: Бях малка, когато майка ми ме записа на пиано, а също и на солфеж. Тя е човекът, на когото дължа всичко по отношение на музиката. Ходех постоянно на уроци, пиша музика, но малко съм скарана с нотите. Музиката е на сърцето ми, но съм далеч от нещо конкретно. Танцувала съм балет, в танцов състав „Албена“, била съм и мажоретка. Но в училище се появяват все повече ангажименти и бях малко откъсната от танците и музиката. Преди месеци ми се обади моята вокална педагожка и ми каза, че има кастинги за „Гласът на България“. В началото не мислех да опитвам, но после си казах, че не е зле да пробвам и …така.

Любим предмет: Нямам любим предмет. Всички предмети са ми интересни – математика, физика, химия, литература. Не мога да кажа, че имам само един любим предмет.

Любим автор: Умберто Еко. Впечатлена съм от неговия начин на писане. Обичам да чета и съм забелязала, че един и същи текст, четен в различни периоди от живота ти дава различни неща.

В училище си в паралелка: С английски и немски. В страхотния Х „а“ клас, съставен от невероятно индивидуалисти, които заедно се вписват в страхотен екип. Класната ни е г-жа Диана Стоева. Емблематичен учител за всички, които са учили при нея и учат в момента. Тя е симфония от думи, които са съчетани помежду си и по такъв начин, че изграждат у теб представа за хора и времена, които инак може и да не ти се сторят интересни. Белязани сме от съдбата, защото имаме учители, които имат толкова вдъхновение в себе си, че ни създават предпоставки сами да се вдъхновим и да искаме да постигнем това, което те умеят. Такава е и г-жа Багоева, по химия. Бъдещето е на учители като тях. Благодарна съм, че ги имаме.

Как те приеха в класа след понеделник: Бях същата като преди, но срещнах толкова много позитивизъм у близки, у непознати, от страна на учителите. Радват ми се. Не бях им казала, че ще участвам.

Какво мислиш за образователната система: Ние сме т.нар. „интернет поколение“, всичко става все по-глобално, а това не се усеща в учебниците, отчасти и в методите на преподаване на някои неща. Те са същите като преди петдесет години. Странно е, но нищо не е ъпгрейтнато. Трябва да се намерят по иновативни методи за усвояването на материала. Заради това хората не учат. Учебниците са скучни. Заради това казвам, че всичко е оставено на плещите на учителите и ако те успеят да те вдъхновят, започваш да обичаш предмета и го учиш въпреки учебниците. А има ученици, които учат защото родителите им ги натискат да учат, не защото им е интересно. Нещо трябва да се промени в тази система, но нека експертите да кажат какво. И като добавим, че имаме по девет часа на ден, а още след петия сме уморени… не ни харесва и ставането в 6 часа сутринта. Ако наистина решиш да учиш в един момент просто не издържаш на темпото…

България или чужбина: Все повече млади хора искат да си останат тук. Аз също, поне засега. Надявам се, че нещата в страната наистина ще се подредят и хората ще работят, това което ги привлича и им носи удовлетворение. Много хора ме питат дали искам да се занимавам професионално с музика? Казвам – не, защото алтернативата сега е да пея по барове, нещо, което не искам да правя. Пожелавам си след няколко години хората да са по-отворени към джаз или класическа музика, защото сега такива концерти се слушат от малобройна публика. Но вкусът се възпитава и човек не е виновен, че постоянно му пускат само фолк и рап.

Младежкият български червен кръст: Доброволка съм от три години. Съвсем скоро ни предстои национално състезание в Долни Лозен. Смятам, че БЧК е най-доброто място да се занимаваш с важни неща. Ние помгаме на много хора. Участвала съм в много състезания като миналата година с още две момичета спечелихме националното състезание по долекарска помощ. Получаваме много знания с практическа насоченост и вярвам, че правим това, което е по силите ни за останалите хора.