„Това, което липсва на българската политика са ценностите. В стремежа си към бързи победи, политиците не им обръщат никакво внимание.“ – това заяви проф. Георги Фотев по време на срещата си със симпатизанти на Българска демократична общност в Пазарджик. Срещата с известния социолог се състоя в петък-вечер в галерия „Боев“, а желаещите да чуят думите на проф. Фотев бяха напълнили залата.
„Пазарджик е много приветлив град и аз съм много приятно изненадан“ – каза проф. Фотев. Той дойде в града по покана на Панайот Ляков и Хари Харалампиев. „След промените съм ходил много по света, но рядко срещам град с толкова позитивно и доброжелателно излъчване.
В страната като цяло имаме криза на ценностите, хората на повечето места са несигурни, уморени, понякога споделят това, което мислят, понякога мълчат…Но като цяло се вижда напрежение, тревога и безразличие. Знаете ли, когато бях в САЩ гостувах на един колега и той ми каза тогава: „В Америка има две сигурни неща – че ще умрем и ще си платим данъците.“ За България е вярно само първото, защото тук хората не могат да си платят данъците с честен труд. Но по-важното, което искам да кажа е, че животът на човека е свързан с ценностите.
Знаете, че веднъж на десет години в Европа се прави цялостно изследване за ценностите, които изповядат европейските народи. При нас резултатите показаха, че доверието в институциите и парламента е катастрофално. Като гледаме по телевизията има политици, които много красиво лъжат, но въпреки това обикновения човек не им вярва. Доверието към политиката и политиците като цяло се подкопава. Но ние, по принцип, правим спирала от грешни избори. Най-правилният сякаш е влизането в НАТО и ЕС.
Защо ни трябват те? Защото светът много се промени, ако не сме там, къде щяхме да бъдем? Тези въпроси трябва да си ги задава всеки от нас.
Говорих скоро за знамето на легията на Раковски. На него е пишело: Свобода или смърт. Това са и думите, които са ръководили Левски, Ботев, Райна Княгиня. Тогава свободата е била по-ценна от живота. Заради това тези хора са били готови на саможертва. Днес най-висшата ценност на свободния европеец е достойнството. Това е ценността на Европа, няма нито един човек, който може да ме убеди, че мястото ни не е в Европа. Вижте къде отиват нашите млади хора. Те отиват в Европа, не отиват в Афганистан. Винаги съм смятал, че след една определена възраст ние трябва да наблюдаваме това, което правят младите. Те по-добре от нас се ориентират в ситуациите, по-добре от нас усещат къде се намира бъдещето…
Всеки ден за човек е усилие, нищо на този свят не се получава без усилие, още Аристотел го е казал. Но, за да направиш усилие, трябва да имаш ценност, която да следваш. Злобата, завистта, омразата – нищо не могат да създадат. Най-голямата повреда в един човек е да не вярва на себе си. Но политиците докараха народа до там, че да е благодарен, че диша. Ние нямаме нужда от водачи, които казват: Ние ще решим да ви дадем… Заради това, когато ви говорят политици ги слушайте внимателно какво ви казват.
Не само на политическия елит, но и на обикновените х ора вече се появява дефицит на уважение към човека. Вече има случаи на пълно безразличие от страна на околните към човек в нужда. Това отчуждение само ни вреди. Помислете си – сам човек какво може да направи? Аз мога да напиша книга, но ако няма с кого да я споделя? Тогава тази книга е едно нищо. Човек има нужда от другите хора, от общността. Само си помислете, че ако има загриженост, този град ще стане Рай. А това, което най-лесно ни свързва са общите идеи.
Ценностите могат да ни събират, но и да ни разделят. Но е възможно да имаме общи ценности и различни мнения. Но ако няма диалог има разстрел, както се казва. Това, че вече никой не слуша никого е резултат от разпада на ценностите. Вече е дошло време да мислим: как ще се свързваме помежду си? Няма да стане с омраза, с омраза само се руши. Самоубийствата в страната ни са резултат от изолация и самоизолацията на хората. Общността се разпада, животът иска да се отваряме едни към други.
Стандартът ни е лош, и никога да излезем от спиралата, ако не решим – кои са ценностите, на които трябва да се опрем. Древните гърци са казали, че „Човек това е двукрако без пера“, днес можем да кажем, че „Човек си тогава, когато болката на ближния откликва в твоето сърце“. Но всъщност всичко това е вяра, вяра в ценностите – благородство, споделяне, солидарност, добро отношение, доброта. Не вярвайте на политически пророци, които забравят тези важни неща.
Няма нищо по-лошо от това хората да започнат да говорят: „Нищо не може да се направи“. Може, може! Ако хората си говорят, ако общуват и изповядат общи ценности. Тогава те ще доведат на власт човек, който мисли като тях. Няма общност, където няма споделени ценности. Ще речете: то и в мафията има „споделени ценности“, но това не е партия, това е клика.Те не споделят ценности, а антиценности.
Хората имат и тази възможност да се развалят. Ниее сме изправени пред необходимостта да опазим ценностите. Изоставим ли ги, всичко ни напуска.“
Няма коментари!
Все още няма коментари.