Сто и четири години от арменския геноцид бяха отбелязани днес в двора на храма „Сурп Степанос“ в Пазарджик.

Масови кланета и насилствена масова депортация на над 1 000 000 арменци са извършени от младотурските власти в периода 1915 -16 г. Репресиите срещу арменското население започват няколко години преди това, в края на ХІХ век.  Жертвите през този период са около 300 000 души. Геноцидът се описва също и с арменската дума агхет, „невъобразимо престъпление“ или „голяма катастрофа“. Република Турция, наследник на Османската империя, възразява срещу използването на термина „геноцид“, за описване на събитията по това време, и не признава каквато и да било отговорност на турския народ или турската или османската администрация за случилото се.

От 2007г. 22 страни декларират официалното признаване на събитията от този период като геноцид, също както тях, тази гледна точка се приема и от повечето изследователи и историци. Повечето членове на арменските общности по целия свят са оцелели от арменски геноцид както и техните потомци. Паметта на жертвите на арменския геноцид се почита всяка година на 24 април. На 24 април 2015 година във връзка с отбелязване на 100-годишнината на събитието, българското Народно събрание приема декларация, с която признава „масовото изтребление“ на арменци.

Пред Хачкара /Кръстовия камък / в двора на Пазарджишката арменска църква, официални лица, арменци и българи почетоха с възпоменание жертвите на репресиите. С присъствието си проявата уважиха кметът на града Тодор Попов, главният секретар на Областната управа Светлан Карталов, Областният секретар на ПП ГЕРБ –
Гинче Караминова, директорът на Регионална библиотека Лъчезар Риков. Слова произнесоха Лала Джамалян, Олег Мардиросян и Вержин Хугасян. Стихотворението  „Арменци“ на Пейо Яворов бе рецитирано от Ани Глухова.