Апокрифи: Чудото на св. Георги с българина или защо светецът е закрилник на войниците

„Чудото на св. Георги с българина“ е средновековен агиографски разказ на съвременник на цар Симеон от Х в., който от първо лице дава сведения на очевидец, дълбоко важни за нашата история и за приемането на християнството от българите. Невероятно е как чудото, което Св. Георги оказва на българския воин, е свързано и с коня, бойния другар на българите.

„По едно време дойде един странстващ брат. Той носеше със себе си кръст, който вършеше много чудеса. И като престоя малко дни, разболя се и ме повика. Когато отидох при него в странноприемницата, където лежеше, ми каза: „Благослови, отче, и се помоли за мене! Вземи тоя кръст. Дълга е неговата история, но нямам сили да ти я разкажа, виждам, че краят на живота ми е дошъл, но ако ми помогне Бог, ще се опитам”.

Тогава повиках игумена и трима старци калугери и като се помолихме, той се повдигна, седна, прекръсти се и разказа следното:

„Отче игумене Петре! Аз съм от новопокръстения български народ, когото Бог просвети със свето кръщение през тия години чрез Своя избраник княз Борис, наречен в свето кръщение Михаил. Той с Христовата сила и с кръсния знак победи коравото и непокорливо българско племе, просвети с благоразумна светлина неговото сърце, помрачено от зломишленото дяволско дело; той го отвърна от тъмните, измамни и богоненавистни жертви, изведе го от мрак на светлина, от измама и кривда към истина; отхвърли смрадните и нечисти техни храни, требищата им разори, утвърди ги със светите книги и правата християнска вяра, като доведе архиепископа свети Йосиф и други учители и наставници, съгради черкви и манастири, постави епископи, попове, игумени, които да учат и ръководят народа му по Божия път.

Сетне Бог го удостои, та като прие ангелски образ, представи се от този измамен живот във висшия Иерусалим при Христа. И докато беше още жив в монашество и вместо него владееше Владимир, първия негов син, по Божие благословение и Михаилово, Симеон свали брат си и се покачи на престола.

Тогава срещу Симеон се надигна маджарския народ и плени населението му; той се би с тях и те му надвиха. През тази година и аз участвах във войната. Нямах никакъв сан, нито пък живеех, където живееше княза, а навън, при народа. Когато маджарите ни разгониха, ние, петдесет души, побягнахме по един път и както те ни преследваха, моят кон започна да изнемогва.

И аз извиках високо:

„Господи Боже християнски! Помогни ми с молитвите на великия мъченик Георги и ме избави.” Па се обърнах и към свети Георги и казах: „Свети Георги при светото кръщение по път ме нарече на твое име; аз съм твой раб, избави ме сега от езичниците”.

Тогава затъна предния крак на коня в земята и се счупи, а моята дружина избяга далеч от мен. Наблизо имаше една горичка и долина. Взех лъка и държейки стрелите в ръка, побягнах от коня. И когато се обърнах и видях маджарите да тичат към него, извиках:

„Господи Иисусе Христе, помилвай ме и изпрати Своя угодник и мъченик Георги да ме закрили и да ме запази в тоя час”.

Щом изрекох тия думи с плач, ето, моя кон дойде при мене със здрав крак, а маджарите тичаха подире му: искаха да го уловят, но нито един от тях не можеше да се приближи към него.

И пак рекох: „Слава Тебе, Господи, защото не си далеч от ония, които те призовават от все сърце. Велики Георги, бъди с мене”. Тогава възседнах коня, а маджарите, ако и да ме гонеха и да изстреляха много стрели, не ме засегнаха поради силата Христова и помощта на свети Георги.

И на часа се намерих в своето село, което отстоеше на три дни от мястото, където ме стреляха маджарите. От моята дружина се върнаха само двамина, и то на втория ден след мене; всички други бяха застигнати и избити.

После Симеон като чу, че маджарите пак идат, ни поведе отново на война. И както си лежах у дома с жена ми, яви ми се мъж голобрад и светъл и не можех да го гледам в лицето. Той ми каза: „Георги, трябва да идеш на война, но си купи друг кон, защото сегашния ти кон ще умре ненадейно на третия ден, след като излезе с тебе на път. Но заповядвам ти да му одереш крака, който се беше счупил, за да видиш каква е силата на Пресвета Троица и помощта на светия мъченик Георги. Това, което ще намериш на тоя крак, не употребявай за нещо друго, а само за честен кръст, и да мълчиш затова, докато не видиш славата Божия”.

И запитах: „Господарю, кой си ти, комуто не мога да гледам лицето? – Аз съм, отговори той, Христовия раб Георги, когото ти, молещият се, призоваваше”. И като станах от сън, прославих Бога и свети Георги, а след това, както ми заповяда светеца, си купих друг кон. Преди да тръгна на война, повиках попа да направи служба, заклах най-скъпия си вол и по десет овце и свине, които раздадох на сиромасите.

И заминах на война с два коня. Както вървяхме, на третия ден първия ми кон се поболя, падна и издъхна. Дружината, понеже бързаше, не ми даваше да одирам крака, но като им разказах как си беше счупил ногата, когато бягахме, ме почакаха малко време, та одрахме крака и намерихме под коляното три железни обръча, които държаха здраво костта, която не беше пречупена, а само пукната надлъж.

Много се опитвахме да извадим обръчите, но не можахме. Тогава отрязахме костта, положихме я на камък и с топорите си я раздробихме, та така едвам извадихме железата. Като се почудихме на великата и неизречена сила на Светата Троица и на бързата помощ на светия мъченик Георги, прославихме Бога и отидохме на война.

И с Божията милост колкото души от нас заминахме, нито един не загина в тая война, а всички се върнахме здрави и читави. Когато се върнах у дома, заварих жена си болна от люта огнена треска. Като престоях една-две недели и видях, че жена ми страда люто, се одързостих и се помолих:

„Господи, с молитвите на Тази, която Те е родила, и на светия угодник Георги изцери твоята рабиня Мария!”. После положих на нея трите обръча и тя на часа оздравя, и прослави Бога и великия мъченик Георги.

И аз, като разбрах милосърдието и човеколюбието на Светата Троица, повиках ковача и му рекох: „Скови ми, братко, кръст от тия обръчи”. Той ги скова, както ми беше казал светецът. И много други чудеса станаха с тоя кръст: с него бяха прогонвани бесове от хората, изцеляваха се от недъзи и се спасяваха във войни по молитвите на Великомъченик Георги”.