Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на област Пазарджик е намаляло с 1 440 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст[1] в област Пазарджик е минус 5.6‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 4.1‰, а в селата – минус 8.1‰, или намалението на населението в областта в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата.

През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. 

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9‰) и Сливен (-3.6‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.0‰, и Кюстендил – минус 13.4‰

Всички общини в област Пазарджик също са с отрицателен естествен прираст, като с най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са общините Сърница (-0.2‰), Ракитово (-0.3‰) и Велинград (-3.4‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е община Лесичово – минус 15.8‰, следвана от общините Стрелча (-14.9‰) и Белово (-13.1‰).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който за област Пазарджик е минус 1 046 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от областта.

 Механичен прираст на населението в област Пазарджик по години

 

(Брой)

Година Заселили Изселили Механичен прираст
2016 2 622 3 909 -1 287
2017 3 262 4 307 -1 045
2018 3 104 4 150 -1 046

През 2018 г. шест области имат положителен механичен прираст: Кърджали (15.3‰), Шумен (4.1‰), София (столица) (3.9‰), Пловдив (3.1‰), Варна (2.2‰), Бургас (1.3‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-8.1‰), Видин (-7.6‰) и Враца (-7.5‰).

За област Пазарджик този показател също е отрицателен – минус 4.1‰.

През 2018 г. заселилите се в област Пазарджик са със 158 по-малко в сравнение с 2017 година. Заселилите се в област Пазарджик през 2018 г. са 3 104 души, като от тях 42.1% (1307) са мъже и 57.9% (1 797) са жени.

През 2018 г. от общините в областта само община Стрелча има положителен  механичен прираст – плюс 15 души.

Вътрешна и външна миграция на населението

През 2018 г. в преселванията между населените места в страната са участвали  109 810 лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) (18 574). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 9.9%, Благоевград – 7.1%, и Пловдив – 6.0%.

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград – 0.7% и Търговище – 0.9%.

През 2018 г. в преселванията между населените места в област Пазарджик участват 1 294 души, или това е вътрешнообластната миграция.

През 2018 г. 917 души са заявили промяна на своя настоящ адрес от област Пазарджик в чужбина.

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в страната. През 2018 г. 350 лица са заявили промяна на своето обичайно местоживеене от чужбина в област Пазарджик.

 

[1] Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението