Ваканция: 8 игри за деца сред природата без компютър, телефон или таблет

Ваканцията вече започна за най-малките ученици, а само след няколко дни в армията на отмарящите деца ще се влеят и по-големите. По време на излет или семейна почивка на море или в планината, можете да им предложите да изоставят традиционните си смартфони и да им покажете игрите, които някога бяха неразделна част от нашите ваканции. Вероятно сте позабравили правилата на някои от игрите, но пък ние ще ви ги припомним.

1. Криеница, Мижитарка, миженица, жумичка

Изключително подходяща за всяко място и по всяко време. Повечето от нас си спомнят, че това беше много любима игра по свечеряване. С помощта на броилка се избира един от играчите, който трябва да мижи докато брои до десет или двадесет, с гръб към останалите. През това време те трябва да си намерят скривалище и да изчакат търсещият ги да се отдалечи достатъчно, за да стигнат до мястото, на което той е броил. Там те трябва да кажат: Няма да мижа аз. Или другият популярен израз: „Пу за мен“. Следващият, който ще мижи е този, който последен се е озовал на мястото за броене или е бил открит от мижащия.

2. Народна топка

Играта на „Народна топка“ е една от най-популярните игри, която присъства дори в програма по физическо възпитание и спорт в училищата. Но в повечето случаи тя е позната още преди децата да започнат да го посещават. За нея са нужни по-голям брой участници, най-малко 10, които се разделят на два отбора. От тях се излъчва по един „консул“, който влиза в ролята на капитан. Играчите се разпределят в две равни по големина полета. Обикновено в училищните дворове има специално начертано игрище за „Народна топка“, но ако няма, то може да се нарисува с помощта на тебешир. Или да се очертае с въже по земята.

Двата отбора заемат местата си в полетата, а консулите застават зад ограничителната им линия. Когато играта започне, капитанът подава топката на своите съотборници или се опитва да улучи противникови играчи, които бягат свободно из своето поле. Неговите съотборници също имат право да целят участниците от другия отбор. Ако някой бъде улучен, изгаря и застава зад очертанията на противниковото поле. Той става помощник на консула и също има право да хвърля и хваща топката, както и да цели останалите участници.

Играта продължава, докато не бъдат изкарани от полето всички противникови играчи. След това в полето за игра се връща консулът на отбора. Той получава топката, за да играе. Когато и той бъде улучен, играта завършва. Победител е отборът, запазил повече играчи.

3. Бобчета, джаминки, гуди, сирийки

Играта има много версии по света. Един начин за игра е да се начертае кръг с пръчка в пясъка, и отделните играчи да се редуват и с тяхното топче да се опитат да избутат топчетата на другите от кръга. Друг начин е да се издълбае дупка в пясъка или земята и да се правят опити да се вкара топчето в дупката като междувременно се елиминират топчетата на другите играчи. В трети вариант целта на играта е да се уцелят и „пленят“ противниковите топчета, като така те преминават от едни в други ръце и сменят собственика си. Четвърти вариант е да се целят заложени топчета, като може да се цели и топчето на противника.

За спечелването на играта се използват различни тактики, като например хвърляне на топчето в защитена или отдалечена територия. Както при всички детски игри, правилата търпят промени и се адаптират към обстановката. Не по-маловажно значение от ловкостта за играта има и естетическото удоволствие от различните цветове и по-рядко разпространените топчета.

4. Гоненица

Има много вариации на тази игра, но най-разпространената сред тях е тази, в която от участниците се избира един, който се опитва да хване останалите. Когато гонещият хване някое дете те си сменят местата и то започва да гони останалите. Щом някой от участниците каже „къща“ и сложи дланите си над главата във формата на триъгълник, детето, което се опитва да го хване, няма право да го докосва.

5. Ръбче

Тази гра се играе с топка на улицата, затова е важно да се намери безопасно място, където няма автомобили. Участниците трябва да бъдат най-малко двама, но винаги е по-забавно, когато са повече. В този случай децата трябва да се разделят на два отбора и да застанат на двата отсрещни тротоара. Целта е топката да уцели противоположния ръб на бордюра и да се върне при този, който я е хвърлил. Така той ще спечели 10 точки. При улучване на вътрешния ъгъл между бордюра и паважа или асфалта ще получи 5 точки. При изпускане на топката или непостигната цел е ред на противоположния отбор. Играта печели този, който е събрал най-много точки.

6. Дама

Играта на дама е подходяща за навън. За нея е необходим тебешир, с който да се начертае полето. То представлява квадрати, разположени един до друг или един върху друг, а в тях са изписани числата от едно до десет. Всяко дете трябва да премине полето скачайки на един крак, като преди това хвърли камъче в някой от квадратите. Ако то излезе от схемата, детето губи реда си. Целта е да премине цялата „Дама“, без да залита и да излиза от очертанията ѝ, като не трябва да стъпва в квадрата, където е хвърлено камъчето. Победител е този, който успее да мине през полето без да сгреши.

7. Ластик

Играе се от три или четири деца, като ако са четири, играчите се делят на два отбора. Единият отбор държи ластика, а другите две скачат на него, докато не объркат. Има няколко височини, на които се поставя ластика – на глезените, на колената,под дупето, на кръста, под мишниците, на врата, на главата и последната позиция е във въздуха, като „стълбовете“ го държат с опънати ръце. Песничката, която съпътства играта: „Ем а ес ас а, ес ас а, о пи пи я“. Колкото и странно да звучи, песничката всъщност е спелуване на името на река Мисисипи.