На снимката: Фабрика в Пазарджик в края на тридесетте години на миналия век

„Във всеки среден капиталист дреме един бъдещ тесен социалист. ОбС Пазарджик.“ – ето това видях в профила на един фейсбук – приятел след вчерашната сесия на ОбС.

Поводът за тези две изречения са предстоящата гореща изборна есен. Макар че само сме наченали лятото, страстите на политиците вече бушуват в пълна сила, а до местните избори има-няма още цели четири месеца. Искрите прехвърчат от доста време насам, но огънят лумна вчера в пленарната зала на общинския съвет.

По време на заседанието бизнесменът и кандидат – кмет Благо Солов предложи на колегите си да наложат мораториум върху продажбите на общински имоти до избора на следващ кмет и общински съвет. Това не се случи, но днес целият град говори, че мораториум имало. Чули били по телевизора. Всъщност това е разликата между дочул и разбрал.

Основният проблем на Тодор Попов е, че не обича да обяснява. Ако си даваше малко повече зор да казва защо така, а не инак, може би щеше да бъде по-добре разбран. И съответно по-добре подкрепен. Но това е тема за друг разговор.

Към момента ясните кандидати за кметовена Пазарджик са двама.

Тодор Попов си го знаем, няма защо да описваме изминалите 12 години.

За г-н Солов знаем, че беше кандидат за кмет и преди четири години, а също и че беше един доста успешен предприемач преди известен брой години. Вероятно и сега още е, но ако това е вярно – защо му е да става кмет? Има една песничка на Висоцки – „На старта:четиримата първенци – кой за какво тича“. Има общо със случая, ако ви се стори, че няма – поне ще чуете смислен текст.

И двамата кандидати имат фейсбук – профили. Чета ги редовно. На 5 юни г-н Солов е написал:

„В историята има много примери за драматични събития или периоди на възход.

Възходът винаги е постиган с единство.

В годините между 1934 и 1939, благодарение на разумната политика и трудолюбието на нашия народ, България се превръща в една от най-богатите държави в Европа и икономически лидер на Балканите. Българският лев става златен и по-силен от сегашното “евро”.

Икономическата стабилност е толкова значителна, че в този период България дава заем на Франция за сумата 145 милиона златни лева със срок на погасяване 60 години и лихва 4.5%

Сега ни е трудно, но аз знам, че можем да възродим отново България и да живеем богато, в това обичано от Бога парче земя.“

„Патриотизмът продава“. Самонадъхването е част от всяка коуч лекция.

Но това не е истина. „Не били компютри, а компоти. Не сме ги били изнесли, а сме ги внесли.“ Нещо такова е станало в цитирания период. България е тънела в задължения. Никога и по никакъв повод не сме давали заеми на Франция, г-н Солов. Вземали сме, с все по-заробващи условия. И ако със заеми ще възраждаме общината, по какво Вашият модел ще се различава от сегашното управление?

Уверете се сами.

„Българският златен лев съществува с пълно покритие от 1907 до 1912 г. , до началото на Балканската война в България на практика функционира система на златен стандарт, като ажиото между среброто и златото е ликвидирано и левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския съюз. Относителната стабилност се дължи на благоприятната международна конюнктура и сключването от правителствата на няколко външни заема. До края на Балканските войни левът се обезценява с 15%, но след техния край е временно стабилизиран. За периода на войните стойността на българския лев намалява около 14 пъти. С минималните златни резерви на БНБ и обезценката на нейните вземания в чужбина, единственото покритие на лева остават вземания от българската държава, които на практика са неликвидни. През първите години след войната левът е силно нестабилен, като стойността му се променя значително, в зависимост от общата конюнктура и фискалната политика.

През май 1935 година покритието на банкнотната емисия спада под определеното със закон ниво от 33,3%, което подтиква ръководството на БНБ да прави различни счетоводни манипулации, за да прикрие реалното състояние на банката. Към края на годината това се оказва недостатъчно и законово установеното минимално покритие на емисията е намалено на 25%.

(Още за лева – ТУК)

Таблица 1. Стопански заеми през 1888-1928

Година

Млн. лв

лихва %

за жп с-во, млн. лв.

%

за пристанища и пътища, млн. лв.

%

1888

46,8

6

46,4

99,2

–

–

1889

30,0

6

16,7

55,7

–

–

1892

125,0

6

86,6

69,3

14,8

11,8

1902

106,0

5

4,7

4,3

–

–

1904

100,0

5

16,4

16,4

–

–

1907

145,0

4,5

32,4

22,4

–

–

1909

100,0

4,5

27,7

27,7

18,6

18,6

1926

83,7

7

11,2

13,4

0,5

0,6

1928

139,0

7,5

30,6

22

7,9

5,6

Общо

875,5

272,7

41,8
Източник:  История на външния дълг на България, 1888-1990

В тритомното си изследване „История на външния държавен дълг на България 1878-1990” Мартин Иванов, Цветана Тодорова и Даниел Вачков посочват цифрата 875.5 млн. зл. лв. стопански кредити, като част от общо получените над 4.5 млрд. зл. лв. заеми срещу държавна гаранция, в периода 1888-1828. От тях, 272.7 млн. зл. лв., или приблизително 30%, са инвестирани в железниците. Според друг наш икономист – проф. Станчо Чолаков, който разглежда стопанските заеми между 1888 и 1937, от общо  966 млн. зл. лв., за БДЖ са отделени 265 млн. лв., или около 27%.

Последните 300 млн. франка (до политическата промяна на 9 септември 1944), употребени за внос на жп материали и вагони, са взети от държавата ни като заем от френската финансова група Юнион бюлгер (Париба, Лазар Фрер & Сие и Луи Драйфус & Сие). Заемът е взет на 4 август 1938 от правителството с премиер Георги Кьосеиванов.“ Сп. Геополитика, целият текст – ТУК

Знам, че редовият пазарджиклия не се интересува от история, но той е част от историята. След десетки години в местния музей, все още ще има кой да разказва за нашето време. Какво обаче ще сме оставили след себе си? Как ще възродим“ отново България и да живеем богато, в това обичано от Бога парче земя“?

И още нещо, посланията, които отправя един политик показват и неговите ходове. От този пост става ясно, че г-н Солов има амбиции да обедини около себе си местните „Патриоти“. И ако не става дума за регионалните им политически ръководства, той се е насочил към електората на трите злощастни партии – ВМРО, Атака и НФСБ.

От изказването му на вчерашната сесия стана ясно и това, че вече текат совалки между него и БСП. Ще бъде ли подкрепен г-н Солов от партията на Корнелия Нинова? Капиталист – социалист е само Стинг. Поне аз не се сещам за друг.