Художникът Марин Маринов е един от родствениците на автора на чудотворната икона на Света Богородица с младенеца, която от век насам предизвиква възторг и молитва у посетителите на катедралния храм „Успение Богородично“, в Пазарджик. От години насам е ясно, че картината, която е оцеляла непокътната след пожар в горното „Женско“ отделение на църквата, е дело на човек усвоил тънкостите на иконографията в модерна изобразителна школа. Лицето на Божията Майка е като живо, както и това на Спасителя. Посетители разказват, че в мигове на усамотение и молитва буквално чуват гласа на Светата Дева, десетки пък са тези, които смятат, че благодарение на нея са се сдобили с рожба.

Историята разказва, че иконата за първи път прекрачва прага на храма през 1915 г. Тя е дарение от семейството на заможен търговец на име Михаил Джабаров и съпругата му Мария. Те самите имали шест деца, пет момчета и едно момиче, разказва Румяна Кацарова от РИМ – Пазарджик. Остава да гадаем причината за това дарение, но сякаш с него ктиторите са подарили на богомолците и своята плодовитост. Благодарение на църковната кондика от 1915 г. става ясно, че автор на иконата е стрелчанският художник Мильо Маринов Балтов, твърди пазарджиклията Филип Геров, позовавайки се на разговор със свещеници от храма.

Мильо Балтов е един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници. Роден е на 18.09. 1871 г. в с. Стрелча, Панагюрско. Вероятно близък роднина на Иван Ангелов Балтов, също от Стрелча- съратник на В. Левски, който е основател на стрелчанския революционен комитет, участник в Априлското въстание, заточен в Одринския затвор след въстанието, освободен през 1876г и заживял в гр. Пловдив, кв. Кършака.

Дълго време Мильо е учител в родното си село. Взел е активно участие в църковния живот. До момента, в който заминал да учи в София е бил църковен настоятел. През ноември 1895 г. при проведени избори е бил избран за епархииски избирател от Панагюрска духовна околия.

През 1897/1898 г. постъпва на обучение в Софийското рисувално училище, понастоящем Художествена академия, в курса на проф. Ярослав Вешин. Като най- възрастен сред останалите ученици, тогава той е на 26 години, Вешин нарича Мильо „ Кметът” на училището. С това прозвище е бил известен както сред съучениците си, така и сред останалите преподаватели. М. Балтов не завършил докрай рисувалното училище. След приключване на ІV курс, през 1902 г. поради липса на парични средства напуснал  и се завърнал в родното си село Стрелча.

Тук се заел с учителстване, а по късно и в Пазарджик, и околията. През 1923- 1924 г. като представител на национал-либералите е избран за кмет на Стрелча. Своя художествен талант Мильо посветил изключително на църковната иконопис. Най-напред през 1903 г.рисувал „царските” икони от иконостаса на храм „ Св. Архангел Михаил” в Стрелча, заедно с художника Господин Желязков от София, както и стенописните орнаментални фризове в храма.

Рисувалната техника и композиционна структура на иконните образи в стила на Желязков оставили траен отпечатък върху иконописния стил и рисунък на Балтов. Двамата се познавали от Софийското рисувално училище като съученици. Има голяма вероятност след основаване на художественото ателие за църковна иконопис „Св.Лука” / от Желязков/ Мильо да е съвместявал работата си с него и другаря му Ал. Фръчков.

През периода 1920- 1926 г. Балтов е рисувал иконостасните икони в църквите на с. Свобода, с. Цар Асен и др. в Пазарджишка околия. В този период е рисувал стенописите в централния купол и фризовите орнаменти по стените в храм „ Св. Никола”- с. Ветрен, Пазарджишко. През 1927 г. е рисувал иконостасните икони в храм „ Св. Димитър”- с. Исперихово, а през 1928 г.- иконостасните икони в храма в Перущица. През 1929 г. изографисал стенописите в храм „ Св. Георги”- с. Чалъковци, Пловдивско.

През 1930 г. изписвал четири стенописни образа, в цял ръст, на южната страна, между прозорците, в пловдивския храм „ Св. Неделя”. Тук съвместно работил с художника Петър Джамджиев- също негов съученик от Софийското рисувално училище. През 1930 г. Балтов изписал апостолския ред иконостасни икони на храм „ Св. Арх. Михаил” в с. Кръстевич, Панагюрско. През 1928 г. рисува всички икони от иконостаса на Храм ”Св.Троица” с. Труд, както и разпятието в олтара и иконите на владишкия трон и притворните кивории. В 1929 г. изографисва иконостасните икони и стенописи с орнаментални фризове в хр.”Св.Георги” с.Чалъково, Пловдивско.

А през 1937 г. рисувал композицията „ Тайната вечеря” в храм „ Св. Възнесение”- с. Кадиево, Пловдивско. Негова голяма икона, с лика на Св. Екатерина има в пловдвския храм „ Св. Марина.” През 1912 г. М. Балтов учавствал в Пловдив в изложба на художниците от Южна България и по този начин става един от основателите на Дружеството на южнобългарските художници в което членува от 1929 г. и Петър Джамджиев, с когото по някога съвместно работят по храмовете.

М. Балтов е починал през 50-те години на ХХ в. В Пловдив. Негови картини може да разгледате в Историческия музей- Стрелча.

Художникът е бил вуйчо на бабата на пазарджишкия художник Марин Маринов, той разказва, че до днес съхранява в дома си нейния портрет рисуван от Мильо Балтов. А може би именно от там той е наследил и дарбата да рисува.

С огромна благодарност за Филип Геров и Луко Лулчев. Този материал е създаден по архивни материали и с дейното участие на Исторически музей – Стрелча в лицето на директорката Станислава Станева и уредниците Стоян Стоянов и Таня Божкова.