Никола ИВАНОВ, литературен критик

Цветанка Убинова вече е автор на няколко поетични книги. Вече е утвърдена поетеса, чиято лирика е на национално ниво. Най-доброто при нея като поет е фактът, че с всяка нова стихосбирка поезията й става по-дълбока и смислена. С времето тя изчисти естрадността на места в лириката си, стремежа да се съобрази и пригоди формално с куплета и точните рими, с което освободи и обогати поетичните си възможности. Талантът й укрепна, доказателство за което са последните й поетични сборници.

Познавам стиховете на Цветанка Убинова още от първите й книги, чел съм всичко публикувано от нея и мога като професионален читател убедено да твърдя, че тя израстна като поет. От тази гледна точка последната й стихосбирка „Любовта ми е дантела…“ според мен е най-зрялата й поетична книга. В това се убеждаваме още от въвеждащото й стихотворение от сборника, което ще цитирам цялото, защото то е характерно за общото звучене на стихосбирката:

 

                 Моята любов е

                 мълчалива.

                 Моята любов е

                 търпелива.

                Моята любов е

                дълъг сън.

                Моята любов е

                остър кълн.

                Моята любов е

                капка кръв

                по пътеката

                на чужда стръв.

                Моята любов е

                люспа, скрита

                в знойното сърце

                на бяла пита.

                Моята любов

                перо е снежно,

                скитащо се

                в синева безбрежна –

                миг преди

                по вятъра отново

                да се спусне

                в облак от олово.

 

Стиховете са едновременно светли и драматични. Любовното чувство трепти с различни настроения и това го прави богато на чувства, полифонично и универсално. Няма да открием лековати епидермални чувства, захаросани, сълзливи  и сладникави стихове, сантиментални любовни излияния, повърхностни изживявания, банализми или примитивна чувствителност. Впрочем любовта е сред е сред основните теми въобще в лириката на тази поетеса.

Стиховете на Цветанка Убинова са изпълнени с болка и тъга. Затова са изпълнени с тих драматизъм, който ги прави  въздействащи. Обръщайки се към Бог, тя го чувства със сърцето и душата си, стреми се да живее с неговите морални повели:

 

                   Трудните сълзи

                   изгряват в двамата –

                   капка мед

                   върху телата хлебни.

                   Неразбран животът е,

                   а драмата

                   е в това,

                   че още сме потребни.

 

Ето каква е картината  и настроенията в „Квадратният прозорец:

 

                   Отсрещният балкон не гледа гълъби

                   и не е кошница с цветя напролет,

                   до ниски делници отвеждат стълбите,

                   а в ъглите им паяци се гонят.

 

Но и в това стихотворение лирическата героиня на поетесата търси любовта:

 

                   … а теб те няма, за да те попитам

                   с коя снежинка отлетя сърцето?…

 

тайната любов понякога е предпочитана от лирическата героиня, вероятно защото я чувства по-силна и дълбока. Вечерите насаме с любовта също са тихи, но тъжни. Ето каква картина рисува поетесата в „Изведнъж престана да вали“:

 

                    Изведнъж престана да вали.

                    Ясно. Без звезди. И виолетово.

                    Лунната зеница се смали,

                    падна в локвата – като монета.

 

Но и тази картина не може да пропъди Надеждата в края на творбата.

Самотата е сред предпочитаните състояния за Цветанка Убинова, защото в нейната тишина тя изживява по-силно и смислено интимността:

 

                  Добър вечер – ей тъй,

                  без причина!…

                  Просто

                  вън е мъгла и безлунно.

                  Който беше дошъл –

                  си замина.

                  И текат часовете ми

                  сънно.

(„Ноември“)

 

В тишината идват най-смислените думи, чрез които лирическата героиня изразява съкровените си чувства, душата й се изповядва. Съкровени са любовните чувства у лирическата героиня на поетесата. Тя смята, че ако разкрие желанията на тялото, неизбежно ще изпие чашата с благоприличие, срамува се да признае естественото желание на плътта. За нея водеща е духовната връзка с любимия. Чисти и съкровени са интимните чувства в „Беше сън“. Деликатна е поетесата в порива към любимия в „Еньовден“:

 

Не искаш ли под синьото небе

                  в зелените води да се изкъпем?

 

Късната любов е по-зряла и дълбока. В това се убеждаваме от „Есен“, „Искам“ и други стихотворения. Любовта на лирическата героиня е космическа в „Среднощ“. „Две шепи жито/ беше любовта ми“, споделя поетесата в „Две шепи жито“. Болката преобладава в „Ескизи“.

Поетесата  усеща света като студен и неуютен в „Замръзнал свят“. В „Преди Христа“ поетесата ни разкрива жената, която чрез любовта измъчва любимия, подобно хетера, оплита го в любовните си мрежи и се явява отровителка на сърцето и душата му. У лирическата героиня се борят демонът и ангелът, оксиморонът създава обеми в смисъла на творбата. Този свят я прави самотна дори в любовта.:

 

                   Да бъдеш влюбен –

                   тичане натам,

                   където вятърът

                   си ляга сам.

 

Или пък друго четиристишие от „Среднощни хрумки“:

 

                   Студено е

                   под пухеното одеяло –

                   сърцето ми

                  далеч от твоето е спало.

 

Тъгата е неизбежна спътница на самотата и на екзистенцията. Лирическата героиня „пие тъга“, „спи в пустиня“, пусти са водите й. Но тя следва божиите повеления, защото разчита на милостивия и справедлив Бог. Понякога тъгата в стиховете на Цветанка Убинова е по-светла, както е в „Тъгата затворете“ и „Не тъгувайте“. Нощта не може да спре изгрева на слънцето, което ражда живот, денят неизбежно ще настъпи, в това е Надеждата. Нощта е преди всичко за отдих и екзистенциален размисъл.

Есента е предпочитаният и любим сезон за Цветанка Убинова, защото е оприличаван със зрелостта. Есента прави и по-жив спомена. В „(Не) скромно“) поетесата споделя съкровеното си желание да се измъкне от  драматичния живот:

 

                АЗ  ИСКАМ да съм

                капката роса,

                преминала през корена

                на цвете –

                от земното ядро

                нагорещена

                и в стъклен изгрев

                слънчево смразена.

                И в южен вятър

                в нечия коса.

 

Това може да се случи само чрез поезията, която е духовната храна на човека и е способна да го надживее:

 

                 Купете си поезия –

                 а после я хвърлете –

                 тя ще намери камъка,

                 под който никне цвете.

 

Това е Поезията…

 

      Цветанка УБИНОВА, „Любовта ми е дантела…“, стихове, „Белопринт“ ООД – Пазарджик, 2019 година