Когато започне ноември, зелето вече е готово за бране. Понякога закъснява със седмица – две, но зелките са се подредили като фигури на шахматна дъска и чакат да бъдат посечени, за да поемат към пазара. Все още в селата хората се стараят сами да отгледат зеленчука, който през зимните месеци къкри я в компанията на пиленце, я вкусна свинска мръвчица, я някоя пуйка, а по време на пости и ориз. Но това ще го нищим в друг ден.

И в един такъв хладен и мъглив ноемврийски ден баба Данка пратила мъжа си – дядо Ванчо да отиде до пазара и да вземе един чувал зеле. Той обаче обичал да си посръбва и се отбил в най-близката кръчма, за да се стопли с едно червено вино. То със сигурност не било едно, защото тръгнал рано сутринта, а към обяд вече бил завалял първият сняг. Снежинките леко спешили дядо Ванчо, а също и напомнянето на кръчмаря, че пазарът ще затвори…

Стигнал човекът до тържището, стоката била кажи – речи развзета. Видял едни рошави зелки, като главата на баба Данка сутрин, но тъй като си знаел, че тя ще го навика, ако се върне хем почерпен, хем без зеле, купил един чувал и бавно, тържествено и леко на зиг-заг поел към къщи. Снегът взел да усилва и понатрупал, а по онова време в Пазарджик нямало асфалт върху улиците. Повечето от тях си били лете прашни, а зиме – кални.

И аха, аха да завие в едно сокаче, той се сурнал и заедно със зелето се озовал на земята. В лошото време минувачите били кът и точно в тази малка пресечка, никой не минал повече от час. Дядо Ванчо блажено захъркал в момента, в който паднал и зелето го подпряло в кръста. Снегът продължил да се трупа върху него, докато той се превърнал в малка бяла пряспа. Баба Данка се притеснила и много ѝ се дощяло да тръгне да го търси, но от опит знаела, че това е непосилна задача. Кръчмите били поне десет и докато ги обходи, щяло да замръкне и при това обиколката щяла да е със съмнителен резултат, да намериш любител на виното, доброволно отклонил се от семейното гнездо, не било лесна задача.

След три часа снегът все още прехвръквал, но хората, които имали нещо да вършат навън, започнали да излизат. Сокачето било близо до църквата, а дядо Поп решил и той да се прибира. Тръгнал човекът с броеницата и по едно време забелязал, че в началото на улицата има малка купчина, която липсвала сутринта. Тъкмо да я подмине, забелязал, че тя мърда. Вцепенил се свещеникът. Какво ли не му минало през главата. Доближил се до камарата и видял, че точно в началото ѝ има малка дупчица, през която се чувало тихо хъркане.

Прекръстил се дядо Поп и взел да разрива купчината сняг. Само на една педя надолу се открил дядо Ванчо и здраво стиснатия от дясната му ръка, чувал със зеле. И така – свещеникът, който имал честта да познава този мирянин с калпазански навици, успял да го събуди и дори да го изпроводи до дома му, за радост на далеч по набожната и неспокойна баба Данка. В свое оправдание дядо Ванчо пояснил, че се е забавил, защото дядо  Поп му бил обещал да му помогне, да донесат заедно зелето.

Ето защо не чакайте първия сняг, за да приготвите бидона със зелето. Винаги има опасност от непредвидени аварии. Почивните дни са най-удобното време да се поразтъпчете до пазара и да си вземете зеленчука за любимия пластмасов бидон с чучурче. Зелето задължително трябва да е българско производство, листата му да са плътни и хрупкави, а самата зелка да е тежичка. Иначе ще е рехава и рискувате да се разпадне преди да сте я извадили от бидона, за да се превърне във вкусна гозба. След като набавим зелките, остава да ги „заведем“ у дома. Не забравяйте да си купите и един кочан зряла царевица, две коренчета хрян, както и една глава червено цвекло.

Внимателно премахнете горните листа на всяка зелка, а след това с помощта на ножче направете напречен и надлъжен нарез на пънчето ѝ в основата. Сложете по едно кръстче, за да може саламурата свободно да проникне в сърцето на зелето, но без да нарушавате целостта на листата. Те ще се превръщат в сърми след месец и половина.

Така обработеното зеле се подрежда в бидона, а в голяма тенджера или чиста кофа трябва да приготвите саламурата. На десет литра вода се поставя четиристотин грама морска сол. Но преди да я пратите в бидона, трябва да я разтворите във водата. След като сте готови – поставете в бидона коренчетата хрян, обеленото червено цвекло, което ще обагри вашето зеле и царевицата, която по естествен път ще газира вашата зелева чорба. Вместо царевица в други краища на страната слагат нарязана дюля.

След това натъкмете бидона или на терасата, или в мазето. Отгоре се поставя венец плетен от лозови пръчки. Водата трябва да покрива всички зелки. Притиска се с по-голям речен камък. След седмица започва претакането, което продължава около две – три седмици. Ако забравите и се допусне образуването на бяла пелена, не я разбърквайте, а я отстранете с решетъчна лъжица. След като зелето е готово може да спрете окислителния процес с някакъв консервант по ваш избор, но и без консервант може да издържи до пролетта.

И ако сега приготвите бидона със зелето, за Бъдни вечер и Коледа ще е напълно готово за консумация. Не забравяйте и факта, че зелевата чорба се нарича и „бульон трезве“, та ако прекалите по празниците, пийте я на воля.

Киселото зеле влошава условията за развитието на патогенните бактерии. Нещо повече: то подтиска производството на холестерол и триглицериди. Произвежда защитни мукопротеини, които ни предпазват с 30% от риска да развием рак на дебелото черво. Има изследвания, които сочат, че с 66% се понижава рискът от рак на млечната жлеза при консумация на кисело зеле два пъти седмично.