Годишните емисии на фин прах от инсталацията на Биовет в Пещера са равни на емисиите, които домакинствата от града генерират само за 5 часа

Във връзка с планираното депо за опасни отпадъци от фирма Биовет, много хора от общността си задават въпроса – какво се крие зад това определение? Поканихме за интервю г-н Михаил Бъчваров, експерт с 20-годишен опит в управление на отпадъците, за да разберем от него какво превръща един отпадък в опасен.

Визитка 

Г-н Бъчваров има 10- годишен опит в Германия в проекти по управление и обезвреждане на отпадъци. Участвал е в хармонизацията на законодателството по управление на отпадъците преди присъединяването ни към ЕС. Експерт е в редица проекти – Национален център за третиране на опасни отпадъци; събиране на опасни отпадъци от домакинствата; национален екарисаж (проект на Министерство на земеделието). Той осъществява мониторинга на проекти по програма LIFE на Европейския съюз за интелигентно кислородно изгаряне (Smart Oxy-Boost) в Тракия глас България и за повишаване на качеството на атмосферния въздух в 6 общини в България.

 

Г-н Бъчваров, какво означава „опасен отпадък“?

Със сигурност не е нещо, от което се умира. Хората чуват най-различни неща и си създават представа за опасния отпадък. Което е разбираемо – никой не харесва информацията за „опасности“.

Опасни вещества са тези, които могат да навредят на здравето и околната среда. Това не означава, че са отровни или задължително водят до фатален край. Това означава, че съдържат вещества, които в повечето случаи не са нищо особено, но има възможност да направят някаква химична реакция и затова са класифицирани като опасни. Краткото обяснение за тази класификация е: това е по-скоро нормативно определение. Дългото: Има една наредба за класификация на отпадъците, която се базира на европейския списък на отпадъците[1].

В нея са записани няколко хиляди вида отпадъци. Те са подредени първо по икономическа дейност (вид производство) – минен добив, селско стопанство, дървообработване и прочие. Създателите са решили, че е ясно, кой определен тип производство, какъв вид отпадък генерира. Да вземем най-сериозните примери за проблемен отпадък, откъм „опасност“. Става дума за галваничното производство, чийто отпадък съдържа тежки метали. Галванизация има, например, в автомобилостроенето и частите за него. В центъра на София, точно до един хотел, има такова производство.

Всеки един от нас влиза в контакт с галванизирани предмети ежедневно: от рамките за очила и частите на кафе машините, през хромираните ръкохватки в банята до елементите от интериора на автомобила. Тоест, това производство ни осигурява качество на живота. Основният въпрос е не дали да се случва, а как се управлява и какви нововъведения са приети.

 

Споменахте много предмети от бита…

Ще Ви кажа още – маслата от автомобилите. Всички ги ползваме в ежедневието си, а те съдържат тежки метали, защото се търкат в блоковете на автомобилите, от които се отнемат стружки, които отиват в маслата. Тези масла, изгорени пък – знаете, горят ги обикновени хора – могат да образуват други опасни вещества, които дишате.

В ежедневието си ползваме препарати за битова химия, препарати против мравки и хлебарки, растителна защита, спирачна течност, антифриз, стари лекарства, стари бои и лепила, луминесцентни лампи. Всички те съдържат опасни вещества. Можем ли без тях? Батерии – честно, всички знаем, че неизвестно количество отиват директно в общото сметище и после металите се просмукват в почвата.

Реално, имаме проблеми с опасните вещества, дотолкова доколкото не действаме съзнателно. Колко от нас наистина връщат батерии разделно? Факт е, че много малка част от пуснатите на пазара батерии реално се събират разделно. Хората забравят и домашните печки – в тях горят дърво, боядисано с неизвестни бои, пластмаси и при това изгарянето е непълно, като през комина излизат множество съединения – отровни или канцерогенни в много ниски концентрации, които хората дишат. Тоест, един отпадък е опасен, когато не е на мястото си.

Онзи ден спрях до един рибарник и до отоплителното съоръжение бяха нахвърляли всякакви чували от фуража на рибите, които да ползват за котелното. Затова инсталациите за горене и депата всъщност са модерно решение на тези казуси.

 

Поканихме Ви заради намерението на Биовет да изгради депо за такива отпадъци. Хората смятат, че това е проблем за града. Какво мислите Вие?

Ако съм на пещерци, ще се възползвам от него и ще поискам от инвеститора да взема и техните опасни отпадъци. Защото иначе ги горите в печките си.

Доброто управление на отпадъците е неизбежно и все по-добро. Съвсем естествено смятам, че едно такова депо е  много добро бизнес решение. Вижте, изгорялата пепел от инсталацията е идентична с пепелта от домашната печка. Тази, така наречена „дънна пепел“ е инертна – не прави химически реакции. Обаче сгурията от печките на хората, има много повече проблеми и прави химически реакции, защото – нека сме искрени – в тях се горят дограми, мебели, пластмаси, парчета боядисана и импрегнирана дървесина. Така че, дънната пепел е единият вид отпадък, който ще се депонира, което е добре – поне е ясно къде се изхвърля. Сгурията не е ясно къде отива.

Другият вид отпадък е този от очистването на димните газове – инсталацията има система за очистване на димните газове, за разлика от домашните печки. За очистването им се ползва хидратна вар и активен въглен, които реагират с газовете и така ги очистват от съдържащите се в тях опасни вещества, така че да не излизат от комина – затова те отиват в депото. Просто е. С две думи, в депото отиват тези неща, които иначе ние, като граждани си причиняваме сами в бита си, използвайки печки или като не събираме разделно.

 

Добре, но дали отпадъците и горенето на печките на хората са сравними с дейността на тази инсталация?

Правилно, всяко нещо зависи и от мащаба. Може една лъжичка и от най-полезното нещо да не е опасна, но цял бидон – да. Затова ще сравня инсталацията с две неща:

Първото е с отоплението на домакинствата в града и с други по-големи производства. Приемаме, че 3 от 4 домакинства в Пещера се отопляват на твърдо гориво. Годишните емисии на фин прах от инсталацията са равни на емисиите, които тези домакинства генерират само за 5 часа!

Второто е, че капацитетът на инсталацията в Пещера е много малък и на фона на предприятия като Аурубис или КЦМ. Аурубис генерира около 735000 т/год. шлака. Грийнбърн генерира около 2600 т/г. отпадъци (вкл. шлака, дънна пепел и отпадъци от пречистване на газовете). Това са около 0.35 % от количествата на Аурубис. Доколкото знам, община Пирдоп е с доста добро качество на живот.

 

Това означава, че ако мирише е вредно. Така ли?

Не всяка миризма е знак за отровно съдържание. Но първо да кажа, че от инсталациите за горене на отпадъци по принцип не излиза пушек, а пара.

Пак се връщам на домашните печки. Нека сме искрени – в тях се горят дограми, мебели, пластмаси, парчета боядисана и импрегнирана дървесина. Найлоновите пликчета са безобидни в сравнение с поливинил хлорида – пластмаса, която съдържа хлор: това са пластмасовите дограми, балатум, канализационни тръби. Гумите съдържат пък сяра, която като изгори става на серен диоксид, разтваря се с вода, а ако е влажно се получава сярна киселина, която дишаме. Или пада върху дръвчетата ви. Отделят се много сажди. Аз искам този проблем да се реши и се учудвам, че хората не се грижат за себе си първо, преди да посегнат към свръх-контролирани производства.

[1] EU Waste Catalogue