Ростислав ВЕНЧЕВ, адвокат

Слушайки търпеливо по брифинги и пресконференции лицата, които по закон би следвало да управляват територията, наречена Република България, и по – специално Министър – председателя ни, все по – категорично у мен се затвърждава убежението, че можем да разчитаме единствено на принципа: „Спасението на давещете се е дело на самите давещи се“.

В ситуацията на криза упрвляващите ни предлагат :

хаотични, предимно репресивни мерки, налагани със спорни, приети „на колянце“  закони, както и заповеди, които често са в противоречие с действащото законодателство или една с друга, и в същото време драстично ограничават нормалните иконимически дейности.

едностранчиви, непремерени „икономически“ мерки, налагани без мисъл за базата на нашата икономика – малките предприятия, дребните семйни фирми и  самоосигуряващите се лица. Тези, които най – често нямат заделени парични резерви, но пък поне 80% от тях имат по – малки или по – големи задължения към НАП ( данъци или осигуровки) т.е. фактори , които ги изключват от кръга на „мерките“, предлагани от правителството и ги превръщат в „маргинали“.

Не искам да правя поредните анализи на предлаганите мерки, нито ще гадая кога ще дойде „пика“ и кога „платото“ на кривата на заразяване. Няма да мъдрувам и по въпроса дали да правим масови бързи тестове, както и дали 5 кг. лимони смесени със сода бикарбонат трепят вируса.

Целта ми е да призова всички, които имат някакъв собствен бизнес, хората, които носят отговорност за своето семейство, за своите близки да си зададат правилните въпроси и да потърсят отговорите за непосредственото бъдеще на бизнеса си.

Една вметка: Ако вие сте от хората, които имате пълна вяра, че мерките, които се предлагат ще подействат и ще ви помогнат да излезете от положението, то това е чудесно! Значи сте готов да се разделите с „Майбах“- а си, да развалите няколко от креткосрочните и средносрочните си депозити и да покрите необходимите разходи за периода на кризата. Страхотно. Дерзайте! Това тук не е за вас.

Ако пък сте от другите предприемачи, които и без кризата, която ни връхлетя, полагат значителни усилия за да „вържат“ паричните си потоци, като едва  успяват да плащат на своите доставчици, погасяват /макар и със забавяне/ задължението си за ДДС и осигуровки към НАП, плащат си вноските към банката  /защото банката ги е хванала за .. целия бизнес и личните активи/,

успяват някак си да плащат и заплатите на работниците, разходите за ток, вода, гориво, ремонт за автомобилите и машините,

поддържат един относително стабилен оборот на продажбите си, на всичкото отгоре и с много мъка и безкрайни телефонни разговори, събират повечето от вземанията си, и всичко това се е случвало и изглеждало стабилно,

преди да ни връхлети комбинацията – от коронавирус инфекция с гарнитура от несъстоятелни правителствени мерки, то вие сте хората, за които се отнася това.

Знам, че отговорните предприемачи, още с избухването на епидемията са започнали да обмислят, приемат и прилагат незабавни мерки за пренастройване на бизнеса си  към новата ситуация. И при промяна на ситуацията с поредната безумна заповед на Министъра на здравеопазването да променят и мерките и вариантите за текущото оцеляване на това, от което зависи хлябът им.

Мисълта ми е за един по – задълбочен, по цялостен подход към проблема:

КАКВО ЩЕ СТАНЕ С МОЯ БИЗНЕС, КЪДЕ ЩЕ СЪМ АЗ? СЛЕД ЕДИН МЕСЕЦ, СЛЕД ТРИ МЕСЕЦА, СЛЕД ШЕСТ МЕСЕЦА?

Тук трябва да се съгласим с уговорката, че за да отговорим на тези въпроси, е необходим реалистичен подход, с уклон към консервативност, в очакванията и оценките. При това трябва да се направят няколко по – свободни допускания :

– че независимо от „графика“ на протичане на инфекцията в страната ни, дори да се осъществят най – оптимистичните сценарии, икономическата криза ще е много по – продължителна и болезнена от „медицинската“ криза. 

– хоризонтът, който трябва да преценяваме, не трябва да се ограничава с текущата ситуацията – в условията на криза, липса на икономическа активност, съчетана със затворени граници и ограничения в пътуването мужду области, а да се фокусира най – вече върху периода след „края“ на инфекцията , когато ще се очава икономиката да започне възстановяването си.

– за тогава правителството не планира нищо или поне засега. Но имайки предвид мерките , които се предлагат в тези изключително тежки за фирмите времена, е ясно, че не може да се разчита на помощ от държавата.

Затова ви призовавам да направите реален, задълбочен и прецизен анализ на възможностите, които ще имате именно през този период. Неизвестните са много, но всички реалистично мислещи предприемачи знаят, че трябва да се готвим за най – лошото, а да се надяваме, че ще дойдат и добри изненади.

Историята ни учи, че именно след периоди на криза, войни и бедствия следва бурна икономическа активност, растеж  и добри дни за икономиките, но за да се случи това, трябва да са останали „живи“ стапански единици – предприемачи, които с точни ходове са  успели да преминат през кризата, за да  продължат напред или дори да поставят ново начало.

Какво предлагам :

  1. Огледайте се около вас, в сродните ви бизнеси, в конкурнтите, съберете всичката ниформация, до която имате достъп, анализирайте бизнес ситуацията от последните месеци.
  2. Потърсете компетенстно, професионално мнение от специалисти – финансисти и адвокати с опит в реалния сектор.
  3. Заедно изградете стратегия за успешен преход, а след това и планирайте конкретните стъпки по пътя за преодоляване на кризата.
  4. Започнете изпълнението на тези стъпки още днес.

 Това не е филм , това е нашият живот и няма втори дубъл.

 Понякога изглежда, че няма изход от ситуацията. Натискът от банките, НАП, ЧСИ, доставчици и др. е толкова значим, че с наличните ви бизнес възможности и резерви, не може да се преодолее. Тогава може би е време за ново начало, като се възползвате от някои от свободните ви активи, както и от безценния натрупан от вас опит през годините. Няма да бъдете нито първите, нито последните.

Важно е, тези мерки да се базират на задълбочен анализ, да се изгради правилна стратегия, която да се детайлизира в план за изпълнение. Важно е, да се започне навреме. Пътят на възстановяване на един бизнес, който е изправен пред, на пръв поглед, непреодолими трудности, е тежък. Ще ви се наложи да се разделите, както с активи, които са скъпи за вас, така и с някои от любимите си проекти, а нерядко и с партньори и приятели, с които ви свързва дългогодишно бизнес партньорство.. Но пък кой знае? Може по този път да откриете много нови неподозирани възможности и перспективи.  

 

Дали това не е егоистичен подход – да спасим себе си, да загърбим солидарността в тежък момент? Не мисля, точно напротив. Ако всеки се погрижи по най –добрия начин за собствения си бизнес и премине през кризата, утре ще бъде полезен, както за семейството си, така и за работниците, които ще наеме отново, а също така и за държавата, на която ще плаща данъци от новия си бизнес.

Замислете се!

И действайте сега!