Първа книга на историчката Зорница Баракова, биографичното изследване за сестрите Доспевски, Мария (1889-1972) и Дарлинг (Йорданка) (1893-1959), внучки на възрожденския художник Станислав Доспевски (1823-1878), виден светски портретист от епохата на Възраждането, ще бъде представена днес в 17.30 ч. пред ХГ“Георги Машев“ в Пазарджик.

Това е първият опит да се събере на едно място документален, архивен, снимков материал, спомени на съвременници за живота на двете сестри. До момента никой от местните краеведи и историци не е полгал усилия да издири оставеното от двете жени духовно наследство.

Историята им, в която съдбите им се преплитат с тези на много духовни хора от миналия век, са достойни за филм, разказват хората прочели книгата.

Зорница Баракова (50 г.) е историк, родена е в Пазарджик. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – магистърска степен по история и  Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград  – магистърска степен по право. 

Дълги години е преподавател по история и цивилизация и философия в гимназиален курс в родния си град, радио журналист и водещ,  синдикалист, за кратко – юрисконсулт.

В момента е секретар на Народно читалище „Пробуда“ –  Пазарджик и ръководител на Творчески детски клуб „Дъга“ с кръжоци по изобразително изкуство и, художествено слово за деца от ромската етническа общност.

Публикува кратки експресивни материали в периодичния печат в Пазарджик, отразяващи творческите прояви на децата от читалищния детски клуб. Нейни журналистически материали в областта на духовното и  езотеричното излизат още през 2011 г. в националния месечник вестник „Братски живот“, посветени на личности от историята на Духовна общност Бяло Братство – Пазарджик: за ученика Азаил – Тодор Стоименов, родом от Пазарджик, един от първите трима  ученици на Учителя Петър Дънов, за двете уникални сестри, видни интелектуалки от първата половина на XX в., Мария и Дарлинг Доспевски,  духовни покровители на пазарджишката братска общност, за последователите на Учителя Беинса́ Дуно́ във времето на гонения през тоталитарния комунистически режим ,енигматични и колоритни личности като Янко, описван като адепт, човекът без възраст, Бай Кольо (Никола Стойчев) – Товарищ, и Владо Аптекаря (Владимир Георгиев) – вегетарианци, въздържатели, хора с ясновидски способности, посветени, почитатели и приятели на художника на духа Борис Георгиев. 

Тези първоначални щрихи към историческите дирения за личностите, посветили живота си на Словото и Учението на българския духовен мъдрец Петър Дънов в родния ѝ Пазарджик, отвеждат авторката към по-сериозни търсения и работа с архив, документи, извори, интервюта със съвременници на епохата, за да предложи цялостно изследване за Мария и Дарлинг Доспевски. 

Биографичното изследване “Родовият дух Доспевски в историята на Бялото братство“ е отличено с първо място и златен медал на Третия национален конкурс „Млад краевед – родоизследовател“ – Стара Загора, 26 октомври 2019 г.

Откъс от книгата

Предговор

Обществеността, родният ми Пазарджик, българското културно пространство дължат реабилитация на Марика и Дарлинг Доспевски – едни от първите жени с академично образование в България от началото на от XX–и век, завършили в чужбина, творчески натури, духовно извисени личности, известни с благотворителните си дейности, с безплатните уроци на деца по рисуване и музика, вегетарианки, носителки на нов мироглед, обичащи животните, Природата и живота в целокупния му образ,  последователки в идейния си път на Учението на българския духовен Учител Петър Дънов. 

Мария е била художник, завършила Мюнхенската академия по изкуства през 1911 г., за което е запазен уникален документ диплом. Дарлинг е цигулар, учила при известния на времето музикален педагог проф. Отокар Шевчик в Пражката академия. 

 „От семейството на Трендафила Балдевска (1926-2014) и Ангел Керемедчиев (1916-2011), в духовните си убеждения, изповядващи идеите на Учителя на Бялото Братство Петър Дънов, преди пенсионирането си живели и работили в Пазарджик като преподаватели,  за пръв път чух за внучките на известния ни  художник  – удивителни жени интелектуалки и духовно посветени.

Ярките спомени на Тренди и Ангел в дома им в Симеоново за сестрите Доспевски ме накараха да отида в музея „Станислав Доспевски“, днес включен в 100-те национални туристически обекти.;

Тук, в къщата на канала в родния ми Пазарджик, се пазят спомени, че сестрите и баща им Борис принадлежат по идейни убеждения към Учението на българския мислител и философски дух Петър Дънов.Да принадлежиш на добра кауза е предадено на целия родов дух Доспевски, като се започне от дядото Станислав, заплатил с живота си Българската освободителна кауза от 1877-1878 г. , и бабата Мариола Доспевска, която създава Женско благотворително дружество в Пазарджик, подпомагащо бедни ученици и студенти. 

Документите в родната им къща, превърната в музей след промените на политическата система в България на 9 септември 1944 г., са изнасяни от личната библиотека на сестрите,  особено онези, които биха осветлили принадлежността към Учението на Бялото Братство. 1972 е годината на смъртта на Мария, единствената останала наследничка на рода, живееща в къщата, и вече няма кой да пази документите и скъпоценните книги.

В същата година е извършено чудовищно аутодафе в мирно време пред къщата за назидание. Спомен за изгарянето на книгите пред дома – родова памет пазят очевидци, живи и днес, с които направих интервюта. Много трудно беше да се докаже с факти и документи връзката, че сестрите Доспевски са били последователи и съмишленици на философията на  Петър Дънов.

Съзнателно всичко е унищожавано в годините на преследване и репресии, заради идейни и духовни принадлежности. Лятото на 2018 г. беше щастливо за мен като изследовател историк. Открих запазени в Пазарджик 35 единични беседи на Учителя Петър Дънов – първи издания, и  няколко списания, редактирани от негови ученици, като „Житно зърно“, „Всемирова летопис“ от библиотеката на Мария и Дарлинг.Сега този личен архив на сестрите – покровителки на пазарджишката братска общност, издирен и съхранен от Зоя Симеонова, се намира в библиотеката на Общество Бяло Братство – Пазарджик, в Братския център. На гърба на беседите с ръкопис е запазен адресът на получателя, на който са доставени по пощата чрез абонамент – ул. „Мария Луиза“ № 38, Марика Доспевска. 

Чрез съдействието на директора на Държавен архив – Пазарджик – Ненка Иванова, успях да намеря масив с документи на българския интелектуалец Борислав Георгиев (1928–2003), завършил Сорбоната, автор, преводач от гръцки, и в този фонд от над 2000 единици в Централен държавен архив – София, около 90 писма от него към Мария и Дарлинг Доспевски и от сестрите към Борислав Георгиев.

Самият той е също слабо познат като принадлежащ на българския културен елит, заради емигрантството му във Франция и идейните му духовни убеждения. В период от живота си е водил кореспонденция с художника на духа Борис Георгиев (1888-1962), сам емигрант в Италия, също отричан от българската културна действителност дълго време и чиято реабилитация все още извървява своя път.

 Срещата ми с архивните документи – писма, пощенски картички, телеграми за мен като историк беше уникално изживяване и силно вълнение. Да се докоснеш чрез късче хартия и автентичен почерк на обичани същества до техния вътрешен мир, до трепетите на сърцата им, да разбереш истории, да съпреживееш емоции, да станеш невидим свидетел на лични тайни, е скъп дар за търсещия изследовател.Оживяха образите на философски настроената Марика, на вечно смеещия се бял ангел Дарлинг.

Част от писмата съм публикувала в книгата в  главата „Епистоларни диалози“.Много е трудоемко да се разчетат 90 писма – изпомачкани, някои на малки хвърчащи листчета, някои дори на гърба на опаковъчна хартия от „Нармаг“, писани с молив, вече избледнял от времето, всяко редче е изписвано,  някои думи трудно се четат. 

Самите те в писмата си споделят, че моливи и хартия в онези времена на ограничения не се намират лесно и са ползвали за писмата на всеки лист, който им попадне.

В този архивен фонд, който е предаден от самия Борислав Георгиев приживе, има и една картичка с портрет на Учителя Петър Дънов, рисуван през 1934 г. от художничката Цветана Щилянова (1903-1994), надписана собственоръчно от Дарлинг „С любов на Борислав, от Дарлинг“. Докосването до тази картичка от архива е паметен миг в живота ми. Когато през 2011 г. започнах сериозната си издирвателска дейност за сестрите Доспевски, реших, че картините на Мария са били изнесени от родната им къща, както се е случило с много от скъпите мебели, килими, вещи на семейството, доставени от Виена и Париж, луксозни за новото гражданство, цигулката Страдивариус на Дарлинг, ценни книги и документи от семейния архив.

Вероятно през 2012 г. в мазето на къщата са открити над 50 живописни произведения, скици и академични рисунки на Мария Доспевска.В масива има дори запазени скици и от Мюнхенския ѝ студентски период. Картините са реставрирани и са включени във фонда на Художествена галерия „Станислав Доспевски“ – Пазарджик.

През 2014 г. Анжела Данева, изкуствовед от Нов български университет, прави изследване върху тях. През май 2014 г. е открита  първа изложба с картините на Мария Доспевска в родната ѝ къща. Благодарна съм на директора на Художествена галерия „Ст. Доспевски“ Леон Бабачев и служителите в нея за грижите по опазването и реставрирането на масива на Мария Доспевска, за предоставяне на копия на картините на Мария Доспевска и за достъпа до архива на рода. 

Сърдечни благодарности за отзивчивостта и съдействието на Наталия Точева – уредник в Къщата-музей „Станислав Доспевски“. Изследването е представено за първи път на Четвъртата национална научна конференция „Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България“ – 14-16 септември 2018 г., Варна, организирана от Фондация „Слово“. 

Книгата беше подкрепена морално и материално от дарители – приятели и съпричастници на каузата от Пазарджик, от чужбина, от Пловдив, Варна, Русе, Благоевград, София, Бургас.