Художникът Станислав Доспевски (1823-1877) пресъздава няколко пъти образите на Кирил и Методий.

Иконата  от 1860 г. – „Св. Св. Кирил и Методий”  за храма „Успение на Пресвета Богородица” в Пазарджик е достъпна не само за миряните на храма, а и за всеки, който иска да се запознае с тази бележита творба.

Тя е не само образец за иконография, но и възпроизвежда одухотворените лица на Солунските братя в един нов канон, който ги превръща в обикновени хора, просветители, които осъзнавайки своята духовна извисеност са готови да служат на жадните за просвета.

Доспевски рисува Кирил и Методий още два пъти през 1865 г. и 1866 г. (намираща се днес в с. Устово).  

В иконата от 1865 г. братята са застанали един срещу друг в тежки владишки одежди – Кирил държи хляба, а Методий – чашата с причастието. Върху престола са поставени свитък с азбуката на славяните и книга, преведена от тях.

С малки изменения това решение се поватаря в едноименните икони и стенописи от Иван Д. Доспевски, Константин Х. Ангелов и др.

Пазарджик е един от малкото градове в страната, които разполагат с икона на Кирил и Методий.

През 1864 г. зографите Алекси Атанасов и неговият ученик Георги  Данчов изписват в църквата на  Араповския манастир поредица от композиции, илюстриращи житията на двамата просветители.  Те за първи път в историята на нашето изобразително изкуство (до 1878 г.) рисуват цял цикъл от житийни сцени на Кирил и Методий.

В една от тях Св. Кирил е представен проповядващ пред народа. В стенописа е изразена любовта на учителя към българския народ с цялата своеобразност на стила на живописеца.

Пред Кирил е застанала група селяни, всеотдайно вслушани в неговите думи. В същия цикъл е представено и погребението на Кирил (той умира на 14.02.869 г.). След 1857 г., когато се въвежда официалното ежегодно чествуване на Кирил и Методий, техните изображения заемат вече едно от първите места в репертоара на възрожденската живопис.

Знаменитият наш художник Николай Павлович създава композиция, посветена на Кирил и Методий. Тя е изградена в духа на немския класицизиран романтизъм – в нея той продължава да търси яснотата на формите, плавността на контурите и изискаността в жестовете.

Много от изображенията на светите братя са изчезнали завинаги. Те не са тиражирани и размножавани като известните им жития. Запазените от тях обаче са достатъчно ярки за да бъдат ярки паметници и символи на делото на Кирил и Методий.